Ново село (община Щип)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ново село (Община Щип))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ново село.

Ново село
Ново Село
— село —
Андоновата къща в Ново село от II половина на XIX век, днес Музей на дейците на ВМРО от Щип и Щипско
Андоновата къща в Ново село от II половина на XIX век, днес Музей на дейците на ВМРО от Щип и Щипско
North Macedonia relief location map.jpg
41.7° с. ш. 22.2° и. д.
Ново село
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Щип
Надм. височина 362 m
Население 3636 души (2002)
Пощенски код 2000
Телефонен код 032
МПС код ST
Ново село в Общомедия

Ново село (на македонска литературна норма: Ново Село) е село в Северна Македония, в община Щип.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 1,5 километра югозападно от град Щип и на практика е негов квартал. Сместено е в тесен пролом, по който протича река Брегалница, преминаваща преди това и през Щип. В рамките на Ново село се влива в Брегалница, преминаващата през централната част на Щип, река Отиня. По тясното корито на Отиня преминава и пътя от Ново село към централната част на Щип. Западно от селото е балнеоложката местност „Кежовица“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Успение Богородично“ и училището в началото на 20 век
Ново село и Брегалница

В началото на XX век Ново село е чисто българско християнско селище. Всичките жители на Ново село са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 3616 българи екзархисти и функционират две български училища - основно и прогимназиално с 412 ученика.[1] В училището в Ново село през 1894 и 1895 година преподава Гоце Делчев.

След Междусъюзническата война в 1913 селото остава в Сърбия.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Покров Богородичен“ е средновековна.[2] Основна забележителност на Ново село е църквата „Успение Богородично“, дело на майстор Андрей Дамянов. По пътя между Щип и Ново село, на лявата страна на Отиня е разположена средновековната църква „Възнесение Господне“.

Запазено и обновено е старото българско училище в непосредствена близост до църквата „Успение Богородично“, там от 1894 до 1895 г. преподава идеологът на българското освободително движение в Македония и Одринско — Гоце Делчев. Фасадата на училището днес е част от герба на Щипския университет, носещ името на Гоце Делчев. Сградата се обновява усилено, за да се превърне в новия ректорат на университета.[3]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към Ново село от началото на 20 век
„Успение Богородично“ и училището
„Света Троица“
„Свети Йоан Кръстител“
Родени в Ново село
Починали в Ново село
  • Flag of Bulgaria.svg Александър Малинов (? – 1904), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Хаджикимов (1903 – 1992), български революционер, деец на ВМРО (обединена) и на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Желю Ив. Кирилчев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Цанев Бояджиев (? – 1913), български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Панчев Панчев (? – 1913), български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[14];

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Brancoff, D.M. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, рр. 134-135.
  2. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1339. (на македонска литературна норма)
  3. „Во политиката има повеќе ниски удари отколку во боксот“, в. „Утрински весник“, 16 септември 2012 (посетен 2012-11-11) ((mk))
  4. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
  5. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 711.
  6. а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
  7. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  8. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 712.
  9. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 35.
  10. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 712.
  11. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
  12. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 192, л. 60
  13. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 54
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 78


     Портал „Македония“         Портал „Македония