Ново село (община Щип)

Ново село Ново Село
	— село —
	; Андоновата къща в Ново село от II половина на XIX век, днес Музей на дейците на ВМРО от Щип и Щипско
	Ново село Координати: 41°44′06″ с. ш. 22°10′55.92″ и. д. / 41.735° с. ш. 22.1822° и. д.
Страна	Северна Македония
Регион	Източен
Община	Щип
Надм. височина	362 m
Население	3636 души (2002)
Пощенски код	2000
Телефонен код	032
МПС код	ST
	Ново село в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Ново село.

Ново село (на македонска литературна норма: Ново Село) е бивше село в Северна Македония, понастоящем квартал на Щип.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 1,5 километра югозападно от град Щип и на практика е негов квартал. Сместено е в тесен пролом, по който протича река Брегалница, преминаваща преди това и през Щип. В рамките на Ново село се влива в Брегалница, преминаващата през централната част на Щип, река Отиня. По тясното корито на Отиня преминава и пътя от Ново село към централната част на Щип. Западно от селото е балнеоложката местност „Кежовица“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Успение Богородично“ и училището в началото на XX век

Ново село и Брегалница

В началото на XX век Ново село е чисто българско християнско селище. Всичките жители на Ново село са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 3616 българи екзархисти и функционират две български училища - основно и прогимназиално с 412 ученици.^[1] В училището в Ново село през 1894 и 1895 година преподава Гоце Делчев.

След Междусъюзническата война в 1913 селото остава в Сърбия.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Покров Богородичен“ е средновековна.^[2] Основна забележителност на Ново село е църквата „Успение Богородично“, дело на майстор Андрей Дамянов. По пътя между Щип и Ново село, на лявата страна на Отиня е разположена средновековната църква „Възнесение Господне“.

Запазено и обновено е старото българско училище в непосредствена близост до църквата „Успение Богородично“, там от 1894 до 1895 г. преподава идеологът на българското освободително движение в Македония и Одринско — Гоце Делчев. Фасадата на училището днес е част от герба на Щипския университет, носещ името на Гоце Делчев. Сградата се обновява усилено, за да се превърне в новия ректорат на университета.^[3]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към Ново село от началото на XX век

Кръщелно на Димитър Михайлов Суруджиев от Ново село, подписано от свещеник Панайот Хр. Анушков, 22 август 1896 година

„Успение Богородично“ и училището

„Света Троица“

„Свети Йоан Кръстител“

Родени в Ново село

Александър Икономов (1876 – ?), български революционер, деец на ВМОРО
Александър Малинов (? – 1904), български революционер;
Андрей Владимиров Марчев (1907 - 1989), български общественик и емигрантски деец
Апостол Поликарев, български духовник;
Арсени Костенцев (1842 – 1921), български просветен деец;
Васил Хаджикимов (1903 – 1992), български революционер, деец на ВМРО (обединена) и на ВМРО;
Владимир Ванев, български революционер от ВМОРО, четник на Ефрем Чучков^[4]
Владимир Сланков (1889 – 1914), български революционер, войвода на ВМОРО;
Григор Хаджикимов (1893 – 1965), български революционер, деец на ВМРО;
Гьошо Попянев, деец на ВМРО^[5]
Елена Константинова (Коцева) Мазнева-Накашева (1892 - 1969, Ню Йорк), завършила с отличие Солунската гимназия, съпруга на Панчо Накашев, общественичка
Емануил Чучков (1901 – 1967), югославски политик;
Иван Апостолов, български опълченец от Руско-турската война. Постъпил в Българското опълчение на 13 май 1877 година, IV дружина, II рота. Убит през август 1877 година.^[6]
Иван Михайлов (1896 –- 1990), български революционер, водач на ВМРО;
Илия Лилинков (1902 – 1927), български революционер, деец на ВМРО
Йордан Коцов (Коцев), български революционер от ВМОРО, четник на Мише Развигоров^[7] и на Йордан Спасов^[8]
Йордан Цицонков (1900 – 1926), деец на ВМРО^[9]
Лазар Кльонков, български революционер, войвода на ВМРО
Мане Кльонков, български революционер, изселник в Симитли, активист в Спомагателната организация на ВМРО. Иван Михайлов пише: „винаги въ услуга на Дѣлото.“^[10]
Мирчо Кикиритков (1904 – 1944), български революционер, деец на ВМРО;
архиепископ Михаил (1912 - 1999), глава на Македонската православна църква;
Михаил Костенцев (1832 – 1929), български просветен деец;
Михаил Минев, български опълченец, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.;^[11]
Михайло Апостолски (1906 – 1987), югославски и македонски военен деец;
Мишо Хаджитоманов (1902 – ?), Нанчо Витларов (1901 – ?), Ампо Карагьозов (1900 – ?), дейци на ВМРО^[9]
Пано Иванов Поляка, български революционер от ВМОРО, четник на Мише Развигоров^[7]
Петър Колев (р. 1986), македонски политик, публицист и пробългарски активист
Сане Йосифов, български революционер от ВМОРО, четник на Стоян Мишев^[12]
Симеон Хаджикимов (1877 – 1955), български революционер, деец на ВМОРО и на ВМРО;
Славейко Арсов (1873 – 1904), български революционер, войвода на ВМОРО;
Спиро Суруджиев (? – 1913), български търговец, просветен и църковен деец;
Тодор Александров (1881 – 1924), български революционер, водач на ВМРО;
Тодор Павлов (1890 – 1977), български учен и политик, академик;
Тодор Хаджикостадинов, български революционер, активист в Спомагателната организация на ВМРО^[10]
Христо Коцев (1869 – 1933), български революционер и просветен деец
Христо Секулов (1871 – ?), български просветен деец
Христо Чемков (1875 – 1898), български революционер.

Починали в Ново село

Александър Малинов (? – 1904), български революционер
Васил Хаджикимов (1903 – 1992), български революционер, деец на ВМРО (обединена) и на ВМРО
Желю Ив. Кирилчев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война^[13]
Константин Цанев Бояджиев (? – 1913), български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война^[14]
Никола Панчев Панчев (? – 1913), български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война;^[15]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Официален сайт на община Щип

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1339. (на македонска литературна норма)
↑ „Во политиката има повеќе ниски удари отколку во боксот“, в. „Утрински весник“, 16 септември 2012 (посетен 2012-11-11) ((mk))
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 711.
↑ Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 51 (№ 324).
↑ ^а ^б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
↑ ^а ^б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 712.
↑ ^а ^б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 857.
↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 192, л. 60
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 54
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 78

[1] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)

[МЕ_1339-2] Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1339. (на македонска литературна норма)

[UtV16/9/2012-3] „Во политиката има повеќе ниски удари отколку во боксот“, в. „Утрински весник“, 16 септември 2012 (посетен 2012-11-11) ((mk))

[4] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48

[5] Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 711.

[6] Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 51 (№ 324).

[Л35-7] а ^б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2

[8] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35

[Михайлов|2|712-9] а ^б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 712.

[Михайлов_857-10] а ^б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 857.

[Македонците_35-11] Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.

[12] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57

[13] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 192, л. 60

[14] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 54

[15] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 78

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]