Долани
| Долани Долани | |
| — село — | |
 | |
  Долани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Щип |
| Надм. височина | 489 m |
| Население | 73 души (2002) |
| Пощенски код | 2000 |
| МПС код | ST |
| Долани в Общомедия | |
Долани или Доляни (на македонска литературна норма: Долани) е село в община Щип, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Долани е селце разположено на около 5 километра югоизточно от град Щип.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Долани е едно от не многото изцяло български село в Щипска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година в селото (Доляни) има 270 жители, всички българи християни.[1]
Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. В статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев от 1905 година („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) Долани (Dolani) е посочено като село с 336 жители българи екзархисти и в селото работи българско училище.[2]
Долани е чифлик, който местният ръководител на ВМОРО Мише Развигоров се опитва да изкупи с пари на организацията чрез посредничеството на Дане Хаджиданков. Властта обаче разбира за сделката и я блокира, а имотът е закупен от самото правителство.[3]
В 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция. Ване Арсов, Моне Филов, Тимо Митрев, Трайчо Стоянов, Арсо Георов, Мите Цеков и още двама души от селото са арестувани и измъчвани.[4][5]
През октомври 1910 година 30 български семейства от Долани се изселват в Щип и на тяхно място са настанени турски бежанци от Босна.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Доляни е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
След Междусъюзническата война в 1913 селото остава в Сърбия.
Църквата „Свети Илия“ е изградена и изписана в 1919 година, а църквата „Свети Симеон Стълпник“ е изградена в 1980 година.[8]
През 1922-1923 година в селото е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.[9]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Долани
Вангя Стерьова (р. 1950), арумънска писателка
Евтим Д. Миндизов, деец на ВМОРО, участник на Гюрищкия конгрес в 1907 година[10][11]- Санде Долянски, български революционер от ВМОРО, четник на Мише Развигоров[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 230.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134 – 135. (на френски)
- ↑ Мирчев, Боян. Спомени на някои бивши дейци в македонското революционно движение // Известия на Института за българска история (6). София, Издание на Българската академия на науките, 1956. с. 516.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 39, 9 април 1911, стр. 2.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 26, 20 октомври 1910, стр. 4.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
- ↑ Осма приградска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2021-08-05. Посетен на 1 април 2014 г.
- ↑ Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 50.
- ↑ Димитровъ, Любенъ (редакторъ). Църквата и свободата на Македония // Илиндень 1903 - 1953. Published by the Macedonian Tribune, 1953. с. 192.
- ↑ Замфировъ, Лазаръ. Изъ споменитѣ на свещ. Лазаръ Замфировъ // Илюстрация Илиндень ХІІІ (1 (121). Издание на Илинденската Организация, Януарий 1941. с. 9.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
| |||||||||||
