Долани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Долани
Долани
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.6936° с. ш. 22.2019° и. д.
Долани
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Щип
Надм. височина 489 m
Население 73 души (2002)
Пощенски код 2000
МПС код ST

Долани или Доляни (на македонска литературна норма: Долани) е село в община Щип, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Долани е селце разположено на около 5 километра югоизточно от град Щип.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Долани е едно от не многото изцяло български село в Щипска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година в селото (Доляни) има 270 жители, всички българи християни.[1]

Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. В статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев от 1905 година („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) Долани (Dolani) е посочено като село с 336 жители българи екзархисти и в селото работи българско училище.[2]

В 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция. Ване Арсов, Моне Филов, Тимо Митрев, Трайчо Стоянов, Арсо Георов, Мите Цеков и още двама души от селото са арестувани и измъчвани.[3][4]

През октомври 1910 година 30 български семейства от Долани се изселват в Щип и на тяхно място са настанени турски бежанци от Босна.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Доляни е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 селото остава в Сърбия.

Църквата „Свети Илия“ е изградена и изписана в 1919 година, а църквата „Свети Симеон Стълпник“ е изградена в 1980 година.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Долани
  • Flag of Bulgaria.svg Евтим Д. Миндизов, деец на ВМОРО, участник на Гюрищкия конгрес в 1907 година[8][9]
  • Flag of Bulgaria.svg Санде Долянски, български революционер от ВМОРО, четник на Мише Развигоров[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 230.
  2. Brancoff, D.M. La Macedoine et sa Population Chretienne. Paris, 1905, pp. 134 – 135.
  3. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.
  4. Дебърски глас, година 2, брой 39, 9 април 1911, стр. 2.
  5. Дебърски глас, година 2, брой 26, 20 октомври 1910, стр. 4.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.844.
  7. Осма приградска парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 1 април 2014 г.
  8. Димитровъ, Любенъ (редакторъ). Църквата и свободата на Македония. // Илиндень 1903 - 1953. Published by the Macedonian Tribune, 1953. с. 192.
  9. Замфировъ, Лазаръ. Изъ споменитѣ на свещ. Лазаръ Замфировъ. // Илюстрация Илиндень ХІІІ (1 (121). Януарий 1941. с. 9.
  10. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
     Портал „Македония“         Портал „Македония