Почивало
|
Почивало Почивало |
|
|---|---|
| — село — | |
  Почивало |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Източен |
| Община | Щип |
| Надм. височина | 848 m |
| Население | 79 души (2002) |
| Пощенски код | 2207 |
Почивало (на македонска литературна норма: Почивало) е село в Община Щип, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 16 километра югоизточно от град Щип.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Почивало е село в Щипска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година в селото има 100 жители българи християни и 265 турци.[1]
Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. В статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев от 1905 година („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) Почивало (Potchivalo) е посочено като село с 96 жители българи екзархисти и в селото работи българско училище.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Почивало са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Почивало живеят 396 турци и 128 българи.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 230.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134 – 135. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 872.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 240.
| |||||||||||
Портал „