Патрик (Щипско)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за бившето село в Щипско. За селото в Сярско вижте Патрик (дем Висалтия).

Патрик
Патрик
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.5991° с. ш. 22.2087° и. д.
Патрик
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаЩип
Географска областКонечка планина
Надм. височина635 m
Пощенски код-
Телефонен код-
МПС код-

Патрик (на македонска литературна норма: Патрик) е бивше село в община Щип, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Патрик е било разположено на няколко километра южно от село Степанци, на билото на Конечката планина (Серта).

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Патрик е малко българско село в Щипска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Патрик има 80 жители, всички българи християни.[1]

В статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) от 1905 година селото (Patrik) фигурира два пъти – със 112 и 120 жители българи екзархисти.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Патрик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия. По време на войната е изгорено от сръбските войски. От 1988 година в селото се възстановява църквата „Свети Илия“.[4]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Патрик
  • Flag of Bulgaria.svg Пано Ив. Патриклията (Патриклиев, Патраклиев), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, 32 (35)-годишен към 1912 г., содаджия, грамотен, четник на Иван Бърльо, 2 рота на 15 щипска дружина,[5] умрял след 1918 г.[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Стойчо (Стойче) Филев (Филипов), македоно-одрински опълченец, 25-годишен, жител на Щип, работник, неграмотен, 4 рота на 3 солунска дружина[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 231.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 869.
  4. Осма приградска парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 1 април 2014 г.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 541.
  6. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 103.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 743, 745.