Судик
| Судик Судик | |
| — село — | |
 | |
  Судик | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Щип |
| Географска област | Манговица |
| Надм. височина | 557 m |
| Население | 10 души (2002) |
| Пощенски код | 2000 |
| МПС код | ST |
| Судик в Общомедия | |
Судик (на македонска литературна норма: Судик) е село в община Щип, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Судик е разположено на 15 километра северозападно от общинския център град Щип в южното подножие на планината Манговица.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Судик е малко българско село в Щипска кааза на Османската империя.
Църквата „Света Петка“ е от XIX век. Обновена е в 1956 година. Иконите и дял от живописта са от XIX и XX век от Костадин Иванов Вангелов, зограф от Щип.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 192 жители, всички българи християни.[2]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Судик (Soudik) има 256 българи екзархисти.[3]
Селото пострадва по време на обезоръжителната комисия през октомври 1910 година. Арестувани са 31 души, обвинени в убийството на 6 турци.[4][5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Судик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Судик (Sudik) като българско християнско село.[7]
На 22 май 1922 година при Судик чета на ВМРО устройва засада на сръбска част и убива 1 капитан и 11 стражари. Заради нападението властите осъждат невинния селянин Диме Митрев.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 10 жители.
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 10 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
В 2014 година формата на името на селото на македонска книжовна норма е сменена от Судиќ на Судик.[9]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Судик
Доне Саздов, български революционер, деец на ВМОРО, обесен[10]- Захарие Мите, българин, православен, арестуван на 3 май 1903 година, обвинен в „присъединяване към въоръжените чети, форминари като вътрешна тайна организация на бунтовниците“, осъден на 3 години каторга, лежал в Скопския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[11]
- Йордан Митев (1899 - ?), деец на ВМРО от 1923 година, четник на Иван Бърльо към 1924 година[12]
- Мито (Мите) Судиклиев (Судиклия), български революционер, деец на ВМОРО,[13] загинал преди 1918 г.[14]
- Мише (Мите) Зафиров, български революционер, деец на ВМОРО, четник в четата на Иван Бърльо в март - май 1915 година,[15] четник и по-късно през същата година[16]
- Павле Лазов, български революционер, деец на ВМОРО, четник в четата на Иван Бърльо[16] и на Петър Лесев в 1915 година[17]
- Славко Иванов Малев – Судички (1898 – 1923), деец на ВМРО от 1923 година,[12] заловен е заедно със Стоян Стойков при нападението на село Кадрифаково от четата на Иван Бърльо на 16 януари 1923 година.[18] Судички е осъден на смърт от щирския съд заедно със Стоян Стойчев. В деня на екзекуцията напада и ранява няколко стражари с нож, като на дошлия съдия заявава, че е искал отмъщение. Екзекутирани са със Стойчев край Кадрифаково на 1 януари 1927 година[19]
- Стоян Зафир, българин, православен, арестуван на 3 май 1903 година, обвинен в „присъединяване към въоръжените чети, форминари като вътрешна тайна организация на бунтовниците“, осъден на 3 години каторга, лежал в Скопския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Горно-балванска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 7 април 2014. Посетен на 1 април 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 230.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 27, 26 октомври 1910, стр. 4.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 881.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 719.
- ↑ Закон за изменување и дополнување на законот за територијалната организација на локалната самоуправа во Република Македонија // Службен весник на Република Македонија (149). 13.09 2014. с. 1. Архивиран от оригинала на 28 октомври 2020.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 103.
- ↑ а б Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 192. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Списък на Щипската околийска чета на ВМРО, водена от войводата Иван Янев (Йован) Бърльо през 1924 и 1925 г. // Струмски. Посетен на 26 септември 2025 г.
- ↑ Мирчев, Боян. Спомени на някои бивши дейци в македонското революционно движение // Известия на Института за българска история (6). София, Издание на Българската академия на науките, 1956. с. 507.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 104.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 18.
- ↑ а б Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 19.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 31.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 705.
- ↑ Код кадрифакова стрелања су јуче два разбојника из банде Јована Брла, који су за кадрифаковски покољ и убиство капетана Модречина на смрт осуђени // Време VII (1811). Београд, 2. Јануара 1927. с. 5. (на сръбски)
| |||||||||||
