Македонска православна църква - Охридска архиепископия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Охридска архиепископия.

Македонска православна църква
Македонска Православна Црква – Охридска Архиепископија
Coat of arms of the Macedonian Orthodox Church.svg
Информация
Произлязла от Сръбската православна църква
Основана 17 юли 1967 г.;
преди 51 години
 (1967-07-17)
Статут самопровъзгласила се, непризната
Предстоятел Стефан Охридски и Македонски
Ранг архиепископ
Обред византийски
Календар юлиански
Богослужебен език македонски, църковнославянски
Седалище Скопие и Охрид, Северна Македония
Диоцез Северна Македония
Численост
Паство около 1 500 000
Сайт mpc.org.mk
Македонска православна църква в Общомедия

Македонската православна църква – Охридска архиепископия (на македонска литературна норма: Македонска Православна Црква – Охридска Архиепископија) е неканонична православна църковна организация в Северна Македония, самопровъзгласила се за самостоятелна автокефална църква на 17 юли 1967 година в Охрид, в тогавашна Югославия, в разрез с православната църковна йерархия и канони. МПЦ не е призната от никоя друга православна църква.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

След падането на България под византийска власт през 1018 г. с указите на император Василий II от 1019 г. Българската Патриаршия е понижена в ранг и обявена за Българска автокефална архиепископия със седалище в Охрид, последната българска столица и тогавашно седалище на българския патриарх.

По време на османското владичество над Балканите Охридската архиепископия (наричана понякога патриаршия) запазва самостоятелността си, но враждата с Цариградската патриаршия завършва с премахването на самостоятелността на Охридската архиепископия през 1767 г. През 1872 г. Натанаил Охридски е ръкоположен за пръв български митрополит в Охрид, след като населението там гласува за присъединяване към възстановената Българска Екзархия.

След като Вардарска Македония е окупирана от Сърбия през 1912 година и остава в състава ѝ след Балканските войни и Първата световна война тамошните епархии на Българската Екзархия насилствено са присъединени към Сръбската православна църква.

По времето на българско управление в Македония през Втората световна война епархиите на Българската екзархия във Вардарска Македония са възстановени. Западният дял от Вардарска Македония е окупиран от Италия и преминава под юрисдикцията на Албанската православна архиепископия. През 1943 г. в региона навлизат югославски партизани и започва пропагандирането на македонизма, който предвижда създаването на отделни македонски национални институции.

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

След преврата на 9 септември 1944 г. е предприето изтегляне на българската администрация и представителите на БПЦ. Така през октомври в село Врановци, Гостиварско е свикан Инициативен комитет за организиране на Македонска православна църква. На 13 ноември 1944 г. след превземането от страна на Българската армия на Скопие, градът е предаден на югославските партизани и група местни свещеници се настаняват в опразнената сграда на митрополията. След края на войната и създаването на СР Македония в рамките на Югославия, на 4 март 1945 година в Скопие се състои първият църковно-народен събор, на който е взето решение за възстановяването на Охридската архиепископия, но вече като „национална“ Македонска православна църква. Това решение е представено на Архиерейския събор на Сръбската православна църква, под чиято опека се намира тогава македонското духовенство, но той категорично го отхвърля. Този отказ от страна на Сръбската патриаршия кара македонските владици да втърдят позициите си и да настояват от автокефална архиепископия бъдещата МПЦ да бъде призната за отделна автокефална църква. Това искане отново бива отхвърлено от сръбските владици. Така на 4 октомври 1958 година в Охрид е свикан втори църковно-народен събор, на който е прието предложението за възстановяване на Охридската ариепископия. За първи предстоятел на МПЦ е избран епископ Доситей.

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

Архиерейският събор на СПЦ под натиска на югославски комунистически функционери се съгласява с решенията на Македонския църковно-народен събор. Така на 19 юли 1959 година самостоятелността на македонската църква с ранг на архиепископия е потвърдена с обща литургия между сръбския патриарх Герман и епископ Доситей в скопската църква „Свети Мина“. По-късно е конституиран и Синодът на МПЦ според Устава ѝ и другите административни органи в Архиепископията и епархиите.

През 1966 година отношенията между СПЦ и самостоятелната Охридска македонска архиепископия (МПЦ) отново се влошават. Така на 17 юли 1967 година в Охрид е свикан Третият църковно-народен събор, на който Македонската православна църква се самопровъзгласява за автокефална в разрез с православната църковна йерархия и канони.

След обявяване на независимостта на Северна Македония през 1991 г., на 12 ноември 2009 година Македонската православна църква добавя към името си „Охридска архиепископия“, като гербът и знамето също са променени.

През ноември 2017 г. Светият синод на Македонската православна църква признава Българската православна църква за своя църква-майка.

Организация[редактиране | редактиране на кода]

От 1999 година предстоятел на МПЦ е архиепископ Стефан. Той е начело на Светия Синод на МПЦ, който се състои от 10 митрополити и един викарен епископ.[1] Диоцезът на МПЦ обхваща територията на Северна Македония и македонците от диаспората:[1]

Епархии на МПЦ
  1. Скопска епархия, възглавявана от архиепископ Стефан;
  2. Тетовско-Гостиварска епархия, възглавявана от митрополит Йосиф;
  3. Кумановско-Осоговска епархия, възглавявана от митрополит Йосиф;
  4. Дебърско-Кичевска епархия, възглавявана от митрополит Тимотей;
  5. Преспанско-Пелагонийска епархия, възглавявана от митрополит Петър;
  6. Струмишка епархия, възглавявана от митрополит Наум;
  7. Брегалнишка епархия, възглавявана от митрополит Иларион;
  8. Повардарска епархия, възглавявана от митрополит Агатангел.

МПЦ има и четири задгранични епархии:

  1. Американско-Канадска епархия, възглавявана от митрополит Методий;
  2. Европейска епархия, възглавявана от митрополит Пимен;
  3. Австралийско-Новозеландска, администрирана от митрополит Петър Преспанско-Пелагонийски;
  4. Австралийско-Сиднийска епархия, администрирана от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.

Под управлението на МПЦ са над 2000 църкви и манастири. 12 от манастирите са действащи с над 100 монаси.

Архиепископи[редактиране | редактиране на кода]

От основаването на църквата главите ѝ носят титлата архиепископ Охридски и Македонски.

Титла Име Години на
управление
Архиепископ Доситей 1967 – 1981
Архиепископ Ангеларий 1981 – 1986
Архиепископ Гаврил 1986 – 1993
Архиепископ Михаил 1993 – 1999
Архиепископ Стефан 1999 – ...

Полемика[редактиране | редактиране на кода]

Подът на църквата „Света Троица“ в Радовиш, на който е представен античният символ „Вергинска звезда“.

Освен че не е призната от нито една друга православна църква, Македонската православна църква в последно време открито подкрепя теорията за антично-македонското културно-етническо потекло на гражданите на Северна Македония.[2][3] Видни македонски публицисти критикуват практиката на МПЦ за освещаване на църкви с фрески на многобожци и сравняват тази теория на МПЦ с политиката на гръцката пропаганда от времето на Каравангелис.[4][5] [6]

Отношения с Българската православна църква[редактиране | редактиране на кода]

През май 2014 г. на празника на Св. св. Кирил и Методий в София, МПЦ-ОА и Българската православна църква за първи път заедно празнуват светите братя с литургия в катедралата „Свети Александър Невски“, където присъстват българският патриарх Неофит и македонският архиепископ Стефан, заедно с епископите Наум и Климент. От особено значение е, че по време на литургията македонските владици са били в олтара на храма, а допълнително уважение към МПЦ е изказано и с това, че на архиепископ Стефан е позволено със светия кръст да благослови и от името на МПЦ.[7]

На 18 ноември 2017 г. в предаването „Вяра и общество с Горан Благоев“ по БНТ, се представя писмо на Македонската епископия до Българската патриаршия, в което заявява, че Светият синод на Македонската православна църква е готов да признае Българската църква за църква-майка, ако тя признае македонската църковна независимост. За първи път Македонската архиепископия говори за своя църква-майка, за първи път тя официално споменава, че това е БПЦ. Писмото е изпратено от Светия синод на Македонската църква на 9 ноември. От Светия синод дотогава не са коментирали наличието на такова писмо, което започва да поражда съмнения за намеренията на владиците.

След противоречивите сигнали по повод на предложеното в писмото, през следващите дни синодът е подложен на обществен натиск и демонстрации в подкрепа на приемане на предложението на МПЦ. На свое заседание на 27 ноември Светият синод излиза с неясно решение с което нито приема, нито отхвърля предложението на МПЦ – БПЦ да стане „майка“ на македонската църква. Синодът решава да съдейства за установяването на канонически статут на Македонската православна църква, като определя за целта специална архиерейска комисия, която да води преговори с Македонската православна църква и останалите Поместни православни църкви за уреждане на проблема. Междувременно започват да се пораждат съмнения за руски натиск в дейността на БПЦ по този въпрос. В този натиск според анализатори се крие причината БПЦ да протака своите действия по реализация на искането да стане Църква-майка на Македонската.

На 22 февруари 2018 г. руският външен министър Сергей Лавров обвинява МПЦ в политически игри и разкол, спрямо Сръбската православна църква и заявява, че Македонската църква няма право на самостоятелност. Същите обвинения са отправени и към Църквите на Украйна и Черна гора.[8] Няколко дни по-късно помощник на руския патриарх предупреждава Българската църква да не тласка македонската към разкол, както и че македонската православна църква трябва да реши проблема си с диалог със сръбската, а Българската православна църква трябва да изрази позиция, солидарна с тази на Белград.

На свое заседание на 14 май 2018 г. Св. синод взима решение, че българска църковна делегация няма да участва на тържествата по случай 1000 години от създаването на Охридската архиепископия, за което е получена покана от МПЦ. Появява се и неофициална информация, че на същото заседание на Св. синод на практика окончателно е отхвърлено искането на МПЦ, българската да ѝ стане майка. Освен това е решено, че ще се преустанови дейността на специално създадената за тази цел в края на 2017 г. комисия, оглавявана от старозагорския владика Киприян. Твърди се също, че тези решения са взети след визита и препоръки на руския лобист генерал Решетников в България и негови срещи в Св. Синод, като така Синодът на практика обслужва руските църковни интереси на Балканите.[9]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б МПЦ денес. // Официална уеб страница на Македонската православна църква – Охридска архиепископия. Посетен на 27 ноември 2017. ((mk))
  2. Интернет страница на МПЦ.
  3. Писмо и текст на македонски јазик стари 2.200 години. Интернет страница на МПЦ.
  4. Жарко Трајановски. „Боб Марли или Александар?“. Дневник, 24 март 2010.
  5. Димитар Димитров. „Споменикот на Александар и црквата на Вранишковски“. Дневник, 27 юни 2009.
  6. Жарко Трајановски. „Тикви со антички корени“. Дневник, 1 юли 2009.
  7. www.dnevnik.mk
  8. Лавров нападна Македонската и Украинската църкви, иска да са васали на Руската и Сръбската. 23 фев. 2018р Faktor.bg.
  9. faktor.bg

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Македония“         Портал „Македония