Македонска православна църква - Охридска архиепископия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Охридска архиепископия.

Македонска православна църква
Македонска Православна Црква - Охридска Архиепископија
Информация
Произлязла от Сръбската православна църква
Основана 17 юли 1967
Статут самопровъзгласила се, непризната
Предстоятел Стефан Охридски и Македонски
Ранг архиепископ
Обред византийски
Календар юлиански
Богослужебен език македонски, църковнославянски
Седалище Скопие и Охрид, Република Македония
Диоцез Република Македония
Численост
Паство около 1 500 000
Сайт http://www.mpc.org.mk
Македонска православна църква в Общомедия

Македонската православна църква - Охридска архиепископия (на македонска литературна норма: Македонска Православна Црква - Охридска Архиепископија) е неканонична православна църковна организация в Република Македония, самопровъзгласила се за самостоятелна автокефална църква на 17 юли 1967 година в Охрид, в тогавашна Югославия, в разрез с православната църковна йерархия и канони. МПЦ не е призната от никоя друга православна църква.

История[редактиране | редактиране на кода]

След Балканската и Междусъюзническата война диоцезите на Българската екзархия във Вардарска Македония попадат в границите на Кралство Сърбия и насилствено са подчинени на Сръбската православна църква, която след края на Първата световна война е реорганизирана като Обединена православна църква на сърби, хървати и словенци.

По времето на Втората световна война и особено след навлизането на югославски партизани на територията на Вардарска Македония започва налагането на македонизма, който предвижда създаването на отделни македонски национални институции. Така през 1944 година в село Врановци, Гостиварско е свикан Инициативен комитет за организиране на Македонска православна църква. На 4 март 1945 година в Скопие се състоява първият църковно-народен събор, на който е взето решение за възстановяването на Охридската архиепископия, но вече като "национална" Македонска православна църква. Това решение е представено на Архиерейския събор на Сръбската православна църква, който категорично отхвърля това решение. Този отказ от страна на Сръбската патриаршия кара македонските владици да втърдят позициите си и да настояват от автокефална архиепископия бъдещата МПЦ да бъде призната за отделна автокефална църква. Това искане отново бива отхвърлено от сръбските владици. Така на 4 октомври 1958 година в Охрид е свикан втори църковно-народен събор, на който е прието предложението за възстановяване на древната българската Охридска ариепископия, но вече като самостоятелна "национална" Македонска православна църква. За първи предстоятел на МПЦ е избран епископ Доситей.

Старият герб на МПЦ

Архиерейският събор на СПЦ под натиска на югославски комунистически функционери се съгласява с решенията на Македонския църковно-народен събор. Така на 19 юли 1959 година самостоятелността на македонската църква с ранг на архиепископия е потвърдена с обща литургия между сръбския патриарх Герман и епископ Доситей в скопската църква "Свети Мина". По-късно е конституиран и Синода на МПЦ според Устава ѝ и другите административни органи в Архиепископията и епархиите.

През 1966 година отношенията между СПЦ и самостоятелната Охридска македонска архиепископия (МПЦ) отново се влошават. Така на 17 юли 1967 година в Охрид е свикан третия църковно-народен събор, на който Македонската православна църква се самопровъзгласява за автокефална в разрез с православната църковна йерархия и канони.

На 12 ноември 2009 година Македонската православна църква добавя към името си „Охридска Архиепископия“, като гербът и знамето също са променени.

Организация[редактиране | редактиране на кода]

От 1999 година предстоятел на МПЦ е архиепископ Стефан. Той е начело на Светия Синод на МПЦ, който се състои от 9 митрополити и един архиепископ. Диоцезът на МПЦ обхваща територията на Република Македония и македонците от диаспората:

Епархии на МПЦ
  1. Скопска епархия, възглавявана от архиепископ Стефан ;
  2. Тетовско-гостиварска епархия, възглавявана от митрополит Йосиф;
  3. Кумановско-осоговска епархия, възглавявана от митрополит Йосиф;
  4. Дебърско-кичевска епархия, възглавявана от митрополит Тимотей;
  5. Преспанско-пелагонийска епархия, възглавявана от митрополит Петър;
  6. Струмишка епархия, възглавявана от митрополит Наум;
  7. Брегалнишка епархия, възглавявана от митрополит Иларион;
  8. Повардарска епархия, възглавявана от митрополит Агатангел.

МПЦ има и три задгранични епархии:

  1. Американско-канадска епархия, възглавявана от митрополит Методий;
  2. Европейска епархия, възглавявана от митрополит Пимен;
  3. Австралийско-новозеландска епархия, администрирана от Преспанско-пелагонийския митрополит Петър.

Под управлението на МПЦ са над 2000 църкви и манастири. 12 от манастирите са действащи с над 100 монаха.

Архиепископи[редактиране | редактиране на кода]

От основаването на църквата главите ѝ носят титлата архиепископ Охридски и Македонски.

Титла Име Години на
управление
Архиепископ Доситей 19671981
Архиепископ Ангеларий 19811986
Архиепископ Гаврил 19861993
Архиепископ Михаил 19931999
Архиепископ Стефан 1999 – ...

Полемика[редактиране | редактиране на кода]

Подът на църквата „Света Троица“ в Радовиш, на който е представен античният символ „Вергинска звезда“.

Освен че не е призната от нито една друга православна църква, Македонската православна църква в последно време открито подкрепя теорията за антично-македонското културно-етническо потекло на гражданите на Република Македония.[1][2] Видни македонски публицисти критикуват практиката на МПЦ за освещаване на църкви с фрески на многобожци и сравняват тази теория на МПЦ с политиката на гръцката пропаганда от времето на Каравангелис.[3][4] [5]

Отношения с Българската православна църква[редактиране | редактиране на кода]

През май 2014 г. на празника на Св. св. Кирил и Методий в София, МПЦ-ОА и Българската православна църква за първи път заедно празнуват светите братя с литургия в катедралата „Свети Александър Невски“, където присъстват българският патриарх Неофит и македонският архиепископ Стефан, заедно с епископите Наум и Климент. От особено значение е, че по време на литургията македонските владици са били в олтара на храма, а допълнително уважение към МПЦ е изказано и с това, че на архиепископ Стефан е позволено със светия кръст да благослови и от името на МПЦ.[6]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония