Сергей Лавров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сергей Лавров
Sergey Lavrov 17.03.2010.jpeg
Министър на външните работи на Русия
Мандат от 9 март 2004
Президент
Дмитрий Медведев
Владимир Путин
Предшественик Игор Иванов
Постоянен представител на Русия в ООН
Мандат 22 септември 1994 – 12 юли 2004
Президент
Борис Елцин
Владимир Путин
Предшественик Юлий Воронцов
Наследник Андрей Денисов
Лични данни
Роден
21 март 1950 г. (1950-03-21) (69 г.)
Религия Руска православна църква
Съпруга Мария Лаврова
Деца Екатерина
Полит. партия
Университет Московски държавен институт по международни отношения
Подпис Signature of Sergey Lavrov.png
Сергей Лавров в Общомедия

Сергей Викторович Лавров (на руски: Серге́й Ви́кторович Лавро́в) e роден на 21 март 1950 г. Той е руски[1] дипломат, като от 2004 година е министър на външните работи в Русия. Неговото назначаване на министерския пост в МВнР на Русия е одобрена от двама руски президенти – от Дмитрий Медведев през 2008 г. и от Владимир Путин през 2012 г.

Лавров е съветски дипломат и посланик на Русия в ООН от 1994 до 2004 г. Освен руски, Лавров говори английски, френски и синхалски език.[2]

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Информацията за ранните му години е оскъдна. Според официални данни Лавров е роден в Москва на 21 март 1950 г.[3] Баща му е арменец от Тбилиси, а майка му рускиня.[4][5] Според неофициални източници той е роден в Тбилиси, като и двамата му родители са грузински арменци,[6] a родът на баща му – Калантарови (Калантарян) е с корени в Нагорни Карабах.[7] Лавров завършва гимназия със сребърен медал. Тъй като неговият любим предмет е бил физика, той е замислял да кандидатства или в Национален изследователски ядрен университет или в Московския физико-технически институт, но се записва в Московския държавен институт по международни отношения, дипломирайки се през 1972 г.[3] Научава синхалски – официалният език на Шри Ланка, както и дивехи – официалният език на Малдивите, английски и френски език. По време на летните си ваканции Лавров работил в Хакасия, Тува и руския Далечен изток. Всеки семестър Лавров и колегите му изнасяли театрални представления, които по-късно били представени на главната сцена на университета. По време на третата си година в университета Лавров сключва брак.[8]

Кариера в Съветския съюз[редактиране | редактиране на кода]

Дипломатическа кариера в Шри Ланка[редактиране | редактиране на кода]

Лавров се дипломира през 1972 г. Според правилата по това време всеки възпитаник на МДИМО следва да работи за известен период в МВнР. Като специалист по Шри Ланка, Лавров е изпратен като съветник в Съветското посолство в страната. През май същата година бившият британски доминион се превръща в социалистическа република. По това време Съветският съюз и Шри Ланка имат близки търговски и икономически взаимоотношения и започват производство на гума. Съветското посолство в Шри Ланка също поддържа отношения с Малдивите. В посолството в Шри Ланка са работили 24 дипломата. На Лавров е дадена задачата да анализира ситуацията в страната. Той работи и като преводач и личен секретар и асистент на Рафик Нишонов. Лавров получава и дипломатически ранг аташе.[8]

Отдел за Международни икономически отношения и ООН[редактиране | редактиране на кода]

През 1976 г. Лавров се завръща в Москва, където работи като трети и втори секретар в отдела за Международни икономически отношения към МВнР на СССР. Там той се занимава с анализи и работа с различни международни организации, включително ООН. През 1981 г. той е изпратен в мисията на СССР в ООН в Ню Йорк като старши съветник. През 1988 г. Лавров се завръща в Москва и е назначен за заместник-началник на отдела за МИО на МВнР в СССР. От 1990 до 1992 г. той работи като директор на международната организация на съветското Министерство на външните работи.[8]

Кариера в Русия[редактиране | редактиране на кода]

През октомври 1990 г., Андрей Козирев, който ръководи контрола на международните организации по това време е назначен за министър на външните работи на Руската Федерация. През тази година правомощията на съветското МВнР и това на Руската съветска федеративна социалистическа република са разпределени. Дотогава Руската съветска федеративна социалистическа република има само церемониална роля. През октомври 1991 г. се провежда среща на външните министри на всички съветски републики, освен на Грузия и Прибалтийските републики, където разглеждат въпроса със Съюзното министерство на външните работи. През ноември 1991 г. Държавният съвет решава да смени името на Съюзното министерство на външните работи с МВнР на Съветския съюз. През декември същата година МВнР на Съверския съюз става МВнР на Руската федерация. През 1992 г. Лавров е назначен за директор на отдела за Международни организации и световни проблеми в МВнР на Руската федерация. През април 1992 г. той е назначен за заместник-министър на външните работи. На Лавров е възложена задачата да наблюдава дейността на Управление на човешките права и международно културно сътрудничество и два отдела – за ОНД, международните организации и международното икономическо сътрудничество.[8] Лавров работи в МВнР до 1994 г. когато отново поема задължения в ООН, този път като постоянен представител на Русия. По-късно става президент на СС на ООН през декември 1995 г., юни 1997 г., юли 1998 г., октомври 1999 г.,[9] декември 2000 г., април 2002 г. и юни 2003 г.[10]

Външен министър[редактиране | редактиране на кода]

На 9 март 2004 г. Президентът Владимир Путин назначава Лавров на поста министър на външните работи.[3] Той наследява Игор Иванов. На 21 май 2012 г. Лавров е преназначен за външен министър на кабинета, ръководен от Дмитрий Медведев.[3]

За Лавров се смята, че продължава стила на своя предшественик: блестящ дипломат, но по-скоро държавен служител, отколкото политик. Експерт по руска външна политика в лондонския Чатъм Хаус го описва като „твърд, надежден, изключително изтънчен дипломат“, но добавя, че „той не е част от вътрешния кръг на Путин“ и, че повишаването на твърдостта на външната политика на Русия няма нищо общо с него.[11]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Лавров е женен и има дъщеря – Екатерина. Неговите хобита включват свирене на китара и писане на песни и поезия. Обича да спортува и често пуши цигари.[11][12] Лавров обича да гледа футбол по телевизията[13] и е фен на московския клуб „Спартак“, като участва и в аматьорския футбол.[14] Сергей Лавров е член на Императорското православно палестинско общество.[15][16]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lavrov Sergey Viktorovich. // Ministry of Foreign Affairs of the Russian Federation. Посетен на 4 февруари 2013.
  2. Russia's deep suspicion of the West
  3. а б в г Dubien, Arnaud. The composition of Russia’s new Cabinet and Presidential Administration, and its significance. // Policy Department DG External Policies, June 2012. Посетен на 28 март 2013.
  4. The Jamestown Foundation Vladimir Socor 2010
  5. The Caucasus: an introduction By Thomas De Waal, Oxford University Press, 2010
  6. "Georgian Times", Министр иностранных дел России вырос на Авлабаре, на Араратской улице и его настоящая фамилия Калантаров.
  7. [NYUT.AM. 16.08.2013, Сергею Лаврову сказали „сиктир“ из-за его армянских корней.]
  8. а б в г Лавров, Сергей. // Lenta. Посетен на 17 юли 2012. (на руски)
  9. "Presidents of the Security Council: 1990 – 1999", UN.org.
  10. "Presidents of the Security Council: 2000-", UN.org.
  11. а б Profile: Putin's foreign minister Lavrov
  12. Russia's Medvedev was given a cold remedy and tried archery. // RIA Novosti, 27 август 2009. Посетен на 28 август 2009.
  13. Interview of S.V. Lavrov, Minister of Foreign Affairs of Russia, to Channel One on 90th Anniversary of FC Spartak. // The Ministry of Foreign Affairs Russian Federation. Ministry of Foreign Affairs of Russian Federation. Посетен на 27 май 2013.
  14. Berry, Lynn. Russia's leaders battered by 'sports injuries'. // Associated Press, Dec 4, 2012. Посетен на 27 май 2013.
  15. rusemb.org.uk
  16. www.mid.ru

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Sergey Lavrov“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.