Направо към съдържанието

Чатъм Хаус

Кралски институт за международни отношения
Входът на Чатъм Хаус, 2012 г.
Входът на Чатъм Хаус, 2012 г.
Карта Местоположение в Уестминстър
Информация
Оригинално имеThe Royal Institute of International Affairs
Типнеправителствена организация с нестопанска цел
Основана1920 г.;
преди 105 години
 (1920)
Положениедействаща организация
СедалищеУестминстър, Лондон, Англия
Езицианглийски
Членовеок. 6000
Сайтchathamhouse.org
Кралски институт за международни отношения в Общомедия

Чатъм Хаус (на английски: Chatham House) или Кралски институт за международни отношения (на английски: The Royal Institute of International Affairs) е британски аналитичен център, разположен в Лондон, Англия. Неговата декларирана мисия е „да помага на правителствата и обществата да изграждат устойчив, безопасен, проспериращ и справедлив свят“. В същото време той осигурява безопасно пространство за изразяване на мнения и насърчава откритостта.[1] Негови председатели към началото на 2026 г. са Тереза Мей, Валери Амос (баронеса Амос) и Хелън Кларк.[2]

Кралският институт за международни отношения има седалище в центъра на Лондон на адрес Сейнт Джеймс Скуеър 10, известен като Чатъм Хаус. Тази сграда от XVIII век, включена в британския списък на архитектурните паметници от I степен, е частично проектирана от Хенри Флиткрофт и е била обитавана от трима британски министър-председатели, включително Уилям Пит, 1-ви граф Чатъм, чието име се свързва с този имот.[3] Канадските филантропи подполковник Рубен Уелс Леонард и Кейт Роулендс Леонард придобиват тази сграда през 1923 г., а след това я прехвърлят на новосъздадения институт като негова централа.[4] В резултат на това името Чатъм Хаус се използва като метоним за института като цяло.

Чатъм Хаус приема в редиците си както индивидуални членове, така и членове от корпорации, академични институции, посолства и НПО.[5] Институтът също е критикуван заради предполагаемия си елитаризъм, ограничената прозрачност на финансирането, съответствието с интервенционистките външнополитически позиции и ранните връзки с британския империализъм.[6] Институтът е автор на „Правилото на Чатъм Хаус“.

През април 2022 г. Русия определя Чатъм Хаус като „нежелателна организация“.[7]

Целта на дейността на Чатъм Хаус е да предостави на своите членове възможност за обсъждане на важни политически тенденции и предизвикателства. Независимите проучвания, провеждани от членовете на Чатъм Хаус, са предназначени за разработване на нови идеи и подходи за държавните ръководители по въпроси на външната политика. Разработките на Чатъм Хаус служат и като източник на експертни мнения за пресата по основни въпроси на международните отношения.

Лайънъл Къртис, инициатор за създаването на Чатъм Хаус

Създаването на институцията се дължи на британския писател Лайънъл Къртис, който на среща на американските и британски делегати на Парижката мирна конференция на 30 май 1919 г. предлага да се създаде англо-американски институт за международни отношения, който да се занимава с изучаването на международни въпроси с цел предотвратяване на бъдещи войни. В резултат на това през юли 1920 г. е основан Британският институт за международни отношения, който от 1926 г. носи името Кралски институт за международни отношения. Първоначалната вноска (дарение) в размер на 2000 британски лири е получена от американския банкер Томас Ламонт. Първият председател на института е юристът Робърт Сесил, а Лайънъл Къртис е почетен секретар. Първият платен служител на института, а по-късно и негов директор, става известният историк Арнолд Джозеф Тойнби.

Практически от самото си основаване се намира в Чатем-Хаус, сграда в центъра на Лондон. В продължение на много години името на сградата е синоним на организацията, поради което през 2004 г. е решено, че традиционното име ще се използва само за официални цели, а всички публикации, работата на института, неговите експерти и прессъобщенията за медиите ще се представят под името „Чатъм Хаус“.

Правилото на Чатъм Хаус

[редактиране | редактиране на кода]

Чатъм Хаус е мястото, където е възникнало правилото за неразкриване на информация, известно като правилото на Чатъм Хаус. То гласи, че участниците в дадена среща могат да обсъждат съдържанието на тази среща извън нея, но не могат да разкриват кои лица са присъствали на нея, нито да идентифицират конкретни изказвания на отделни лица. Правилото на Чатъм Хаус е създадено, за да улесни откровената и честна дискусия по спорни или непопулярни въпроси от страна на оратори, които иначе може би не биха имали подходящ форум, на който да говорят свободно. Повечето срещи в Чатъм Хаус се провеждат по нормалния журналистически протокол, а не съгласно правилото на Чатъм Хаус.[8]

Маргарет Тачър на входа на Чатъм Хаус, октомври 1993 г.

Структура на изследванията

[редактиране | редактиране на кода]

Чатъм Хаус е структуриран около тринадесет изследователски програми – шест тематични и седем регионални програми.

Тематични програми:

  • Околна среда и общество
  • Глобална икономика и финанси
  • Глобално здравеопазване
  • Международно право
  • Международна сигурност
  • Дигитално общество

Регионални програми:

  • Африка
  • Азия, Тихи океан
  • Европа
  • Близкия изток и Северна Африка
  • Русия и Евразия
  • САЩ и Америка
  • Великобритания в света

Чатъм Хаус редовно е домакин на лектори от Великобритания и международните политически и бизнес среди.[9]

Наградите „Чатъм Хаус“ (2012 г.) за Монсеф Марзуки и Рашид ал-Гануши

Чатъм Хаус публикува списанията International Affairs, The World Today и Journal of Cyber Policy. Различни видове доклади са достъпни на сайта Chatham House.

Наградата на Чатъм Хаус

[редактиране | редактиране на кода]

Наградата „Чатъм Хаус“ (Chatham House Prize) се връчва ежегодно от 2005 г. на „държавен деятел или организация, които според членовете на Чатъм Хаус са допринесли най-много за подобряването на международните отношения през изминалата година“.[10] На лауреата се връчва кристална фигура и адрес, подписан от британския монарх.[11] Първият носител на наградата става президентът на Украйна Виктор Ющенко (2005).[12]

Кондолиза Райс в Чатъм Хаус през 2015 г.
  1. What does the 'Chatham House rule' actually mean? // Посетен на 26 август 2025.
  2. New presidents of Chatham House | Chatham House – International Affairs Think Tank // 7 януари 2026. Посетен на 8 януари 2026.
  3. Michela Rosso, „Georgian London revisited." The London Journal 26.2 (2001): 35–50.
  4. Ziff, Bruce H. Unforeseen Legacies: Reuben Wells Leonard and the Leonard Foundation Trust. University of Toronto Press, 1 January 2000. ISBN 9780802083685. с. 52. Архивиран от оригинала на 30 юли 2023. Посетен на 10 юли 2020.
  5. Become a member // Chatham House. Архивиран от оригинала на 21 януари 2015. Посетен на 22 януари 2015.
  6. Cox, Michael. What do Think Tanks do? Chatham House in search of the United States // 1 март 2021.
  7. Генпрокуратура РФ объявила "нежелательной организацией" британский Королевский институт международных отношений ("Чатем-Хаус") // 8 април 2022. Архивиран от оригинала на 8 април 2022. Посетен на 8 април 2022.
  8. Richard Horton, "Offline: The Chatham House Rule, over-ruled." The Lancet 375.9732 (2010): 2132.
  9. Events // Chatham House, September 2016. Архивиран от оригинала на 18 ноември 2017. Посетен на 1 декември 2019.
  10. Chatham House Prize // Chatham House. Архивиран от оригинала на 5 април 2014. Посетен на 12 ноември 2013. (на английски)
  11. «Melinda Gates voted Chatham House Prize winner» Архив на оригинала от 2015-07-23 в Wayback Machine. Chatham House, 24 юли 2014
  12. Impartial and International (PDF) // Chathamhouse.org. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 3 февруари 2014. (на английски)