Игор Иванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Игор Иванов
Igor Ivanov 2014.jpg
Игор Иванов, 2014 г.
Роден

Образование Московски държавен институт по международни отношения
Игор Иванов в Общомедия

Игор Сергеевич Иванов (на руски И́горь Серге́евич Ивано́в) (роден на 23 септември 1945 г. в Москва) e съветски и руски дипломат (посланик), руски политик и министър на външните работи от 1998 до 2004 г.

През средата на 2007 г. се оттегля от политическата сцена и започва да се занимава с търговска, научна и изследователска дейност. Той е член и председател на Комитета по стратегии и инвестиции на ОАО „ЛУКОЙЛ“[1].

Той е също член на неправителствени организации и клубове, по-специално на Европейския съвет за толерантност и помирение, Надзорния съвет на Международния люксембургски форум за превенция от ядрени катастрофи.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Игор Иванов е син на руснак и грузинка. През 1969 г. завършва Института за чужди езици „Морис Торез“ в Москва (Московски държавен лингвистичен университет). Присъединява се към съветското външно министерство през 1973 г. и прекарва десетилетие в Испания. Завръща се в Съветския съюз през 1983 г. През 1991 г. става посланик в Мадрид.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1969–1973 – изследовател в Института за световна икономика и международни отношения към Академията на науките на СССР
  • 1973 – постъпва на работа в системата на съветското Министерство на външните работи
  • 1973–1978 – втори секретар в 1-ва европейска дивизия на Министерството на външните работи, главен инженер на търговска мисия в Мадрид, първи секретар в Съветското посолство в Испания.
  • 1978–1980 – съветник в Съветското посолство в Испания
  • 1980–1983 – министър-съветник в Съветското посолство в Испания
  • 1983–1984 – експерт 1-ви клас в Европейската дивизия на Министерството на външните работи
  • 1984–1986 – съветник на групата в Министерството на външните работи, помощник на министъра на външните работи на СССР Едуард Шеварднадзе
  • 1986–1987 – заместник-началник на отдел, ръководител на Генералния секретариат на Министерството на външните работи
  • 1987–1989 – първи заместник-ръководител на Генералния секретариат на Министерството на външните работи на СССР
  • 1989–1991 – началник на Генералния секретариат на Министерството на външните работи на СССР, член на съветското външно министерство, участва в изготвянето на споразумение за предаване на САЩ на акватория в Берингово море по разделителната линия Шеварднадзе – Бейкър
  • 1991–1992 – извънреден и пълномощен посланик на СССР в Испания
  • 1992–1995 – извънреден и пълномощен посланик на Русия в Испания
  • 1995–1998 – първи заместник-министър на външните работи на Руската федерация
  • 1998–2004 – министър на външните работи на Руската федерация
  • 1998–2007 – постоянен член на Съвета за сигурност на Русия
  • 2004-2007 – секретар на Съвета за сигурност на Русия

Министър на външните работи[редактиране | редактиране на кода]

Назначен е за министър на външните работи на 11 септември 1998 г. Като руски външен министър Иванов е противник на военните действия на НАТО в Югославия. Той е против американската инвазия в Ирак. Играе ключова роля в постигането на споразумение между грузинския президент Едуард Шеварднадзе и опозиционните партии по време на Революцията на розите в Грузия през 2003 г.

През 2004 г. Иванов е наследен на поста външен министър от Сергей Лавров и е назначен от президента Владимир Путин за секретар на Съвета за сигурност на Русия. Подава оставката си от Съвета за сигурност на 9 юли 2007 г. На 18 юли президентът Путин приема оставката му и назначава ветерана от КГБ Валентин Соболев на негово място.

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

През юни 2010 г. И. Иванов е избран за член на съвета на общественото движение „За модернизация.ру“[2]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Герой на Руската федерация (1999)[3]
  • Орден за заслуги II степен (1999)
  • Орден за заслуги IV степен (1996)[4]
  • Почетен орден (1988)
  • Орден „Сан Карлос“ („Голям кръст“, 2001, Колумбия)[5]
  • Орден на приятелството (2001, Виетнам)
  • Орден „Св. княз Владимир“ II степен (2003, РПЦ)[6]
  • Паметен медал „Горчаков“ (2005, МВнР на Русия)[7]
  • Медал „850-та годишнина на Москва
  • Почетен служител на дипломатическата служба на Руската федерация (2003)

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

През 2002 г. публикува книгата „Десет години външна политика на нова Русия“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Igor Ivanov“ и страницата „Иванов, Игорь Сергеевич“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.