Струмишка епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за православната епархия. За титулярната римокатолическа вижте Струмишка епархия (Римокатолическа църква).

Струмишка епархия
Dioceses of the Macedonian Orthodox Church (2013-present).svg
Епархиите на МПЦ
Sts. Cyril and Methodius Church 2 (Strumica).jpg
струмишката катедрала „Св. св. Кирил и Методий
Местно име Струмичка епархија
Църква Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Страна Република Македония
Център Струмица
Катедрална църква Св. св. Кирил и Методий
Архиерейски наместничества Струмица,
Дойран,
Берово,
Пехчево
Предстоятел Наум
Сан митрополит
Издание Премин
Сайт www.mpc.org.mk/MPC/se.asp
Беровският манастир „Успение Богородично“
Глава на документ на Българската струмишка митрополия от 1901 г.
Печат на българския митрополит Герасим Струмишки
Печат на гръцката митрополия

Струмишката епархия (на македонска литературна норма: Струмичка епархија) е една от епархиите на Македонската правослвна църква обхваща югоизточна Република Македония, като в нея влизат районите на градовете Струмица, Дойран, Берово и Пехчево. Възглавява се от Негово високопреосвещенство митрополит Наум.[1]

Струмишка епархия е и епархия на каноничната православна църква на територията на Република Македония - Православната охридска архиепископия под управлението на епископ Давид Стобийски.

Тивериополски, по старото име на Струмица и на епархията, е титулярна епископия на Българската православна църква.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Струмишката митрополия обхваща каазите Струмица, Тиквеш, Радовиш и Малешево.[2]

След Първата световна война е създадена Злетовско-струмишка епархия на Сръбската православна църква с център в Щип, която е управлявана до Втората световна война от четирима епископи. Според арондацията в 1931 година епархията обхваща следните срезове: Щипски, Овчеполски, Кратовски, Царевоселски, Малешки (Беровски), Радовишки, Струмишки, Валандовски, Гевгелийски, Неготин-вардарски, Кавадарски и Кочански.[3]

След разгрома на Югославия от Германия през пролетта на 1941 година, Българската екзархия възстановява своя диоцез в анексираните от България части от Вардарска и Егейска Македония и в Западна Тракия. Струмишка епархия е присъединена към Драмска и е формирана Струмишко-Драмска епархия, като временното управление на епархията е дадено на митрополит Борис Неврокопски с помощник епископ Харитон Драговитийски. В 1943 година епархиите отново са разделени.[4][5]

Ръководството на Струмишката епархия е сред най-дейното в рамките на МПЦ, за при съхранението и развитието на монашеството в Република Македония.

В периода 1998-2002 г. от основи са издигнати около двадесетина църкви:

  • „Свети Григорий Палама“ и „Свети Великомъченик Димитър“ в Струмица,
  • монашеската църква „Свети Григорий Палама“ във Водочкия манастир,
  • параклисът, посветен на Свети Апостол Павел и на Свети Григорий Палама във Велюшкия манастир,
  • църквата „Св.Св. Климент и Наум Охридски“ в Хамзалийския манастир,
  • малката манастирска църква „Света Петка“ в манастирския комплекс в село Банско,
  • двете манастирски църкви, посветени на Свети Новомъченик цар Николай Романов и семейството му и на Свети Григорий Палама и Свети Максим Изповедник в манастирския комплекс „Свети Партений Зографски“ в Стар Дойран,
  • манастирската църква, посветена на Свети Великомъченик Георгий и на Света Новомъченица Елисавета в село Три води,
  • малката църква, посветена на Свети Трифон и Свети Григорий Григориятски, принадлежаща на скита в непосредствена близост на Водочкия манастир,
  • манастирската църква „Преподобна Параскева“ в близост до Пехчево и други.

Струмишката епархия е идеен основател и издател на списанието „Премин”.

В рамките на Струмишката епархия функционира Дневен център за лечение на болести „Света Елисавета” в Струмица. Открит е на 18 февруари 2005 г.

Епископи и митрополити[редактиране | редактиране на кода]

На Охридската архиепископия
Име Години
Мануил споменат в 1080 - 1086, основал Велюшкия манастир[6]
Климент споменат около 1152[6]
Константин Кавасила споменат в първата половина на 13 век[7]
Даниил Водочки споменат в 1376
Йоаким споменат в 1532[8]
Ананий I Струмишки в 1565, наследник на Йоаким[9]
Теодул в 1578/79
Висарион преди 1661[10]
Ананий II Струмишки в 1665[11]
Симеон споменат в 1668[10][11]
Евтимия в 1671[11]
Максим споменат в 1676[12]
Митрофан 1683 - 1688[13]
Никодим споменат в 1688[14] - 1695[15]
Леонтий 1695 - след 1706[14]
Митрофан споменат в 1714[14]
Никифор споменат в 1714 - 1718[16]
Калиник 1718 - 1746[17]
Теодосий 1746 - 1752[18]
Теофан 1752 - 1756[19]
Серафим 1759 - преди 1767[20]
Ананий III Струмишки 1764 - 1789
На Цариградската патриаршия (Στρωμνίτσης)
Име Години
Филотей в 1800
Григорий Византийски 1818 - 1830
Константий Калогерас 1830 - 1846
Антим Струмишки 1846 - 1853
Неофит Струмишки 1853 - 1861
Йеротей Струмишки 1861 - 1875
Агатангел Папагригориадис 1875 - 1887
Калиник Палеокрасас 1887 - 1892
Йоаким Анастасиадис 1892 - 1899
Панарет Петридис 1899 - 1900
Софроний Аргиропулос 1900 - 1901
Софроний Нистопулос 1901 - 1902
Григорий Орологас 1902 - 1908
Герман Анастасиадис 1908 - 1910
Арсений Афендулис 1910 - 1913
На Българската екзархия
Име Години
Герасим Струмишки 1897 - 1918
Тивериополски епископи на Българската екзархия и Българската патриаршия
Име Години
Никодим Тивериополски 1920 - 1932
Тихон Тивериополски 2003 -

Манастири[редактиране | редактиране на кода]

В епархията съществуват монашески общности в следните духовни центрове:

Храмове[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. МПЦ. Струмичка епархија
  2. Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 71.
  3. Спроведбена наредба Светог архијерејског синода за Устав Српске православне цркве, Син. број 4507, Београд, 29/16. децембра 1931.
  4. Стоянова, Ваня. Беломорието под българското управление през Втората световна война. София, в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 107.
  5. Елдъров, Светлозар. Възстановяване на екзархийското наследство в Македония. София, в: Националното обединение на България 1940 - 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 131.
  6. а б Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 216.
  7. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 218.
  8. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 228. Посетен на 7 февруари 2014 г.
  9. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 12. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  10. а б Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 85. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  11. а б в Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 451. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  12. ref name="ЈЕР 304">Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 304. Посетен на 7 февруари 2014 г.
  13. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 320. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  14. а б в Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 285. Посетен на 7 февруари 2014 г.
  15. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 365. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  16. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 360. Посетен на 7 февруари 2014 г.
  17. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 273. Посетен на 7 февруари 2014 г.
  18. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 489. Посетен на 7 февруари 2014 г.
  19. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 492. Посетен на 9 февруари 2014 г.
  20. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 441. Посетен на 7 февруари 2014 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония