Направо към съдържанието

Струмишка епархия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за православната епархия. За източнокатолическата вижте Струмишко-Скопска епархия. За титулярната римокатолическа вижте Струмишка епархия (Римокатолическа църква).

Струмишка епархия
Струмишката катедрала „Св. св. Кирил и Методий
Местно имеСтрумичка епархија
ЦъркваМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
СтранаСеверна Македония
ЦентърСтрумица
Катедрална църкваСв. св. Кирил и Методий
Архиерейски наместничестваСтрумица,
Дойран,
Берово,
Пехчево
ПредстоятелНаум
Санмитрополит
ИзданиеПремин
Сайтwww.mpc.org.mk/MPC/se.asp
Струмишка епархия в Общомедия
Беровският манастир „Успение Богородично“
Глава на документ на Българската струмишка митрополия от 1901 г.
Глава на документ на Българската струмишка митрополия от 1903 г.
Печат на българския митрополит Герасим Струмишки
Печат на българската митрополия и подпис на секретаря Аристотел Дудулов
Печат на гръцката митрополия
Писмо на митрополит Неофит Скопски като управляващ Струмишката епархия, 10 февруари 1919 година

Струмишката епархия (на македонска литературна норма: Струмичка епархија) е една от епархиите на Македонската православна църква обхваща югоизточна Северна Македония, като в нея влизат районите на градовете Струмица, Дойран, Берово и Пехчево. Възглавява се от Негово високопреосвещенство митрополит Наум.[1]

Струмишка епархия е и епархия на каноничната православна църква на територията на Северна Македония – Православната охридска архиепископия под управлението на епископ Давид Стобийски от 2002 до 2023 година.

Тивериополски, по старото име на Струмица и на епархията, е титулярна епископия на Българската православна църква.

В XIX век Струмишката митрополия обхваща каазите Струмица, Тиквеш, Радовиш и Малешево.[2]

След Първата световна война е създадена Злетовско-струмишка епархия на Сръбската православна църква с център в Щип, която е управлявана до Втората световна война от четирима епископи. Според арондацията в 1931 година епархията обхваща следните срезове: Щипски, Овчеполски, Кратовски, Царевоселски, Малешки (Беровски), Радовишки, Струмишки, Валандовски, Гевгелийски, Неготин-вардарски, Кавадарски и Кочански.[3]

След разгрома на Югославия от Германия през пролетта на 1941 година Българската екзархия възстановява своя диоцез в анексираните от България части от Вардарска и Егейска Македония и в Западна Тракия. Струмишка епархия е присъединена към Драмска и е формирана Струмишко-Драмска епархия, като временното управление на епархията е дадено на митрополит Борис Неврокопски с помощник епископ Харитон Драговитийски. В 1943 година епархиите отново са разделени.[4][5]

Ръководството на Струмишката епархия е сред най-дейното в рамките на МПЦ, за при съхранението и развитието на монашеството в Северна Македония.

В периода 1998 – 2002 г. от основи са издигнати около двадесетина църкви:

  • „Свети Григорий Палама“ и „Свети Великомъченик Димитър“ в Струмица,
  • монашеската църква „Свети Григорий Палама“ във Водочкия манастир,
  • параклисът, посветен на Свети Апостол Павел и на Свети Григорий Палама във Велюшкия манастир,
  • църквата „Св. св. Климент и Наум Охридски“ в Хамзалийския манастир,
  • малката манастирска църква „Света Петка“ в манастирския комплекс в село Банско,
  • двете манастирски църкви, посветени на Свети Новомъченик цар Николай Романов и семейството му и на Свети Григорий Палама и Свети Максим Изповедник в манастирския комплекс „Свети Партений Зографски“ в Стар Дойран,
  • манастирската църква, посветена на Свети Великомъченик Георгий и на Света Новомъченица Елисавета в село Три води,
  • малката църква, посветена на Свети Трифон и Свети Григорий Григориятски, принадлежаща на скита в непосредствена близост на Водочкия манастир,
  • манастирската църква „Преподобна Параскева“ в близост до Пехчево и други.

Струмишката епархия е идеен основател и издател на списанието „Премин“.

В рамките на Струмишката епархия функционира Дневен център за лечение на болести „Света Елисавета“ в Струмица. Открит е на 18 февруари 2005 г.

Епископи и митрополити

[редактиране | редактиране на кода]
На Охридската архиепископия
ИмеГодини
Мануилспоменат в 1080 – 1086, основал Велюшкия манастир[6]
Климентспоменат около 1152[6]
Константинспоменат в първата половина на XIII век[7]
Даниилспоменат в 1376[8]
Йоакимспоменат в 1532[9][10]
Ананий Iв 1565, наследник на Йоаким[11]
Теодулв 1579/80[12]
Висарионпреди 1661[13]
Ананий IIв 1665[14]
Симеонспоменат в 1668[13][14]
Евтимийв 1671[14]
Максимспоменат в 1676[15]
Митрофан1683 – 1688[16]
Никодимспоменат в 1688[17] – 1695[18]
Леонтий1695 – след 1706[17]
Митрофанспоменат в 1714[17]
Никифорспоменат в 1714 – 1718[19]
Калиник1718 – 1746[20]
Теодосий1746 – 1752[21]
Теофан1752 – 1756[22]
Серафим1759 – преди 1767[23]
Ананий III1761 – 1785[9]
На Вселенската патриаршия (Στρωμνίτσης)
ИмеГодини
Филотей1785 – 1789
Ананий IV1789 – 1818
Григорий Византийски1818 – 1830
Константий Калогерас1830 – 1846
Антим1846 – 1853
Неофит1853 – 1861
Йеротей Триандафилидис1861 – 1875
Агатангел Папагригориадис1875 – 1887
Калиник Палеокрасас1887 – 1892
Йоаким Анастасиадис1892 – 1899
Панарет Петридис1899 – 1900
Софроний Аргиропулос1900 – 1901
Софроний Нистопулос1901 – 1902
Григорий Орологас1902 – 1908
Герман Анастасиадис1908 – 1910
Арсений Афендулис1910 – 1913
На Българската екзархия
ИмеГодини
Герасим1897 – 1918
Тивериополски епископи на Българската екзархия и Българската патриаршия
ИмеГодини
Никодим1920 – 1932
Борис1998 – 1999
Тихон2003 –

В епархията съществуват монашески общности в следните духовни центрове:

  1. МПЦ. Струмичка епархија
  2. Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 71.
  3. Спроведбена наредба Светог архијерејског синода за Устав Српске православне цркве, Син. број 4507, Београд, 29/16. децембра 1931.
  4. Стоянова, Ваня. Беломорието под българското управление през Втората световна война. София, в: Националното обединение на България 1940 – 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 107.
  5. Елдъров, Светлозар. Възстановяване на екзархийското наследство в Македония. София, в: Националното обединение на България 1940 – 1944 г., Македонски научен институт, 2012. ISBN 978-954-8187-86-2. с. 131.
  6. 1 2 Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 216.
  7. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 218.
  8. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 154.
  9. 1 2 Αγγελοπουλος, Αθανασιος Α. Βορειος Μακεδονια: ο Ελληνισμος της Στρωμνιτσης : τοπογραφια, ιστορια, εκκλησια, παιδεια, εθνικη και κοινοτικη ζωη. Θεσσαλονίκη, Ίδρυμα Μελετών Χερσονήσου του Αίμου, 1980. σ. 44. (на гръцки)
  10. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 228. Посетен на 7 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  11. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 12. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  12. Καρύδης, Σπύρος Χρ. Η μητρόπολη Καστοριάς τον 16ο και 17ο αιώνα. Προσθήκες και διορθώσεις στον επισκοπικό της κατάλογο // Μακεδονικά 35. Θεσσαλονίκη, 2005 – 2006. DOI:http://dx.doi.org/10.12681/makedonika.5. σ. 101. (на гръцки)
  13. 1 2 Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 85. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  14. 1 2 3 Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 451. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  15. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 304. Посетен на 7 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  16. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 320. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  17. 1 2 3 Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 285. Посетен на 7 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  18. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 365. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  19. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 360. Посетен на 7 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  20. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 273. Посетен на 7 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  21. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 489. Посетен на 7 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  22. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 492. Посетен на 9 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  23. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 441. Посетен на 7 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.