Никодим Тивериополски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никодим
български духовник
Роден
Починал

Религия Православие
Подпис Signature of Nikodim of Tiveriopol.svg

Никодим е български духовник, управляващ Солунската и Одринската епархия на Българската екзархия, тивериополски епископ (1920 – 1932).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никодим Тивериополски е роден със светското име Боян Атанасов в 1864 година в големия български македонски град Скопие, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Първоначално образование получава в родния си град.[1]

През 1880 година, едва навършил 16-годишна възраст, постъпва като послушник в Бигорския манастир „Свети Йоан Предтеча“, Дебърско, където през есента на същата година е замонашен с името Никодим и е ръкоположен в йеродяконски чин.[1] Йеродякон Никодим се заема с проучването и изучаването на богатата манастирска библиотека, в която има ценни средновековни ръкописи и старопечатни книги.[2]

Заради прилежността му и научните му занимания на манастирски разноски той е изпратен да продължи образованието си в Русия.[2] Приет е за ученик в Одеската духовна семинария. Впоследствие се премества и завършва Киевската духовна семинария в 1895 година.[3] Завършва висше богословско образование в Казанската духовна академия[1] през 1900 година.[3][4]

След връщането си в България последователно е учител в Самоковското богословско училище, протосингел на Скопската митрополия, председател на българската община в Прилеп, учител в Солунската българска гимназия, председател на българската църковна община в Лерин и управляващ Солунска епархия.[2][5]

От 1907 до 1912 година е игумен на Бигорския манастир.[6]

В 1910 година архимандрит Никодим е назначен за управляващ Одринската екзархийска епархия.[5] В Одрин епископ Никодим преживява едни от най-трудните години на войни и окупации, като е съпричастен на гоненията и издевателствата над българското население от турците.[2]

На 4 април 1920 година в българската църква „Свети Стефан“ в Цариград е ръкоположен в епископски сан с титлата Тивериополски от екзархийския наместник, митрополит Мелетий Велешки.[2]

Заболял тежко, през пролетта на 1932 година епископ Никодим заминава на лечение в София, където на 26 април същата година скоропостижно почива[2]. Погребан е в непосредствена близост до храм „Успение Богородично“ в Софийските централни гробища[7]. Със завещание от 8 април 1932 година оставя на Святия Синод всички свои имоти. Желанието му е средствата да се използват за „защита на православната вяра и българската народност“[8].

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Ваня Стоянова. Един духовник в служба на националната идея – Никодим, Епископ Тивериополски. – В: Исторически личности и идеи. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. д-р Искра Баева. Съст. Евгения Калинова. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2011,

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник. Princeps, 2003. ISBN 9548067757. с. 339.
  2. а б в г д е Цацов, Борис. Тивериополски епископ Никодим. // Църковен вестник 104 (9). 2004.
  3. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  4. Выпускники Казанской духовной академии 1846 – 1920 гг.
  5. а б Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник. София, 1993. с. 188.
  6. Бигорските стари игумени. // Бигорски манастир. Посетен на 13 ноември 2017.
  7. www.bg-patriarshia.bg
  8. daritelite.bg
Михаил бигорски игумен
(1907 – 1912)
Партений
пръв титулярен тивериополски епископ
(4 април 1920 – 26 април 1932)
Тихон
     Портал „Македония“         Портал „Македония