Никодим Тивериополски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никодим
български духовник
Роден
1864 г.
Починал
26 април 1932 г. (68 г.)
Подпис Signature of Nikodim of Tiveriopol.svg

Никодим е български духовник, управляващ Солунската и Одринската епархия на Българската екзархия, тивериополски епископ (1920 – 1932).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никодим Тивериополски е роден със светското име Боян Атанасов в 1864 година в големия български македонски град Скопие, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Първоначално образование получава в родния си град.[1]

През 1880 година, едва навършил 16-годишна възраст, постъпва като послушник в Бигорския манастир „Свети Йоан Предтеча“, Дебърско, където през есента на същата година е замонашен с името Никодим и е ръкоположен в йеродяконски чин.[1] Йеродякон Никодим се заема с проучването и изучаването на богатата манастирска библиотека, в която има ценни средновековни ръкописи и старопечатни книги.[2]

Заради прилежността му и научните му занимания на манастирски разноски той е изпратен да продължи образованието си в Русия.[2] Приет е за ученик в Одеската духовна семинария. Впоследствие се премества и завършва Киевската духовна семинария в 1895 година.[3] Завършва висше богословско образование в Казанската духовна академия[1] през 1900 година.[3][4]

След връщането си в България последователно е учител в Самоковското богословско училище, протосингел на Скопската митрополия, председател на българската община в Прилеп, учител в Солунската българска гимназия, председател на българската църковна община в Лерин и управляващ Солунска епархия.[2][5]

От 1907 до 1912 година е игумен на Бигорския манастир.[6]

В 1910 година архимандрит Никодим е назначен за управляващ Одринската екзархийска епархия.[5] В Одрин епископ Никодим преживява едни от най-трудните години на войни и окупации, като е съпричастен на гоненията и издевателствата над българското население от турците.[2]

На 4 април 1920 година в българската църква „Свети Стефан“ в Цариград е ръкоположен в епископски сан с титлата Тивериополски от екзархийския наместник, митрополит Мелетий Велешки.[2]

Заболял тежко, през пролетта на 1932 година епископ Никодим заминава на лечение в София, където на 26 април същата година скоропостижно почива[2]. Погребан е в непосредствена близост до храм „Успение Богородично“ в Софийските централни гробища[7]. Със завещание от 8 април 1932 година оставя на Святия Синод всички свои имоти. Желанието му е средствата да се използват за „защита на православната вяра и българската народност“[8].

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Ваня Стоянова. Един духовник в служба на националната идея – Никодим, Епископ Тивериополски. – В: Исторически личности и идеи. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. д-р Искра Баева. Съст. Евгения Калинова. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2011,

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник. Princeps, 2003. ISBN 9548067757. с. 339.
  2. а б в г д е Цацов, Борис. Тивериополски епископ Никодим. // Църковен вестник 104 (9). 2004.
  3. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  4. Выпускники Казанской духовной академии 1846 – 1920 гг.
  5. а б Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник. София, 1993. с. 188.
  6. Бигорските стари игумени. // Бигорски манастир. Посетен на 13 ноември 2017.
  7. www.bg-patriarshia.bg
  8. daritelite.bg
Михаил бигорски игумен
(1907 – 1912)
Партений
пръв титулярен тивериополски епископ
(4 април 1920 – 26 април 1932)
Тихон
     Портал „Македония“         Портал „Македония