Тихон Тивериополски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тихон
български духовник
Роден
26 май 1945 г. (72 г.)

Тихон е български духовник, тивериополски епископ на Българската православна църква от 2003 година.[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 май 1945 година със светското име Христо Георгиев Иванов в Щутгарт, Германия.[1] Майка му е немкиня, а баща му българин - оперен певец.[3] Кръстен е в руската църква в града „Свети Николай“,[1] тогава под управлението на Руската православна църква зад граница.[4] В 1946 година семейството му се връща в България. Завършва средно образование в Седмо училище.[3] От 1959 година Христо Иванов започва да учи в Софийската духовна семинария при гара Черепиш, която завършва в 1965 година.[1] Класен наставник в семинарията му е бъдещият митрополит Симеон Западно и Средноевропейски.[3] От 1967 г. до 1971 година учи Софийската духовна академия „Свети Климент Охридски“, където е съученик с бъдещия патриарх Неофит Български. Дипломната му работа е на тема „Единството на църквата“.[3] Като студент е сред основателите на хор „Йоан Кукузел“.[3] От 1967 до 1975 година е патриаршески иподякон при патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ в София.[1][3] Служи като певец в храма „Света София“. От 1971 г. до 1973 г. е технически редактор и коректор на „Църковен вестник“ и на списание „Духовна култура“. През 1973 г. до 1975 г. е библиотекар на Светия синод.[3]

Тъй като майка му е немкиня, е преследван от властите и интерниран в провинцията.[4] В 1977 г. се изселва в Германия, където от 1978 до 1981 година учи в средно медицинско училище и след това работи като фелдшер в болница в Щутгарт.[4][1][3] От 1980 г. до 2000 г. е секретар на епископ Симеон Главиницки, от 1986 г. митрополит Симеон Западно и Средноевропейски.[1] Жени се и има две деца.[2] По-късно се развежда и на 11 ноември 2000 г. в Берлин е постриган в монашество от митрополит Симеон, който на 12 ноември го ръкополага за дякон. На 19 ноември 2000 г. е ръкоположен за йеромонах от Негово Високопреосвещенство архиепископ Теофан Берлински и Германски от Руската православна църква в град Берлин и в края на същата година е назначен за протосингел на Българската източноправославна епархия в Западна и Средна Европа.[3][2] На 8 юли 2001 г. е възведен в архимандритско достойнство.[2]

На 6 юли 2003 година в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ е ръкоположен за епископ с титла тивериополски и е назначен за викарий на митрополит Симеон.[1] Хиротонията е извършена от патриарх Максим Български в съслужение с митрополитите Калиник Врачански, Дометиан Видински, Кирил Варненски и Великопреславски, Симеон Западно и Средноевропейски, Неофит Русенски, Игнатий Плевенски, Галактион Старозагорски, Гавриил Ловчански и епископите Иларион Траянополски, Теодосий Деволски, Евлогий Адрианополски и Павел Левкийски.[3] Хиротонията му е в нарушение на устава на Българската православна църква, който изисква 10-годишно монашество преди епископска хиротония.[2]

Епископ Тихон е председател на църковната община „Св. Кирил и Методий“ в Рим в църквата „Свети Викентий и Анастасий“.[3]

В 2004 година епископ Тихон Тивериополски започва неканонично и противоуставно да раздава титлата „архонт на Българската православна църва“.[5][2]

На 1 декември 2009 года Светият синод освобождава митрополит Симеон и викария му епископ Тихон от заеманите длъжности на основание, че митрополит Симеон много години живее извън епархията си.[6] Според медиите епископ Тихон пък е подозиран в прокатолически действия.[7]

На 22 декември 2009 г., след решението на Синода от 1 декември 2009 г.,[8] поема функциите на председател на църковното настоятелство на патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ от епископ Наум Стобийски.[9]

На 16 март 2014 года на епархиалните избори в Русенска епархия е избран заедно с епископ Наум Стобийски като кандидат за митрополит.[4] На 23 март Синодът единодушно избира епископ Наум.[10]

На 10 декември 2015 года Светият синод го освобождава от поста настоятел на патриаршеския ставропигиален храм „Свети Александър Невски“ и го заменя с архимандрит Дионисий.[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник. Princeps, 2003. ISBN 9548067757. с. 127.
  2. а б в г д е Представяне на достоизбираемите епископи. // Двери на православието, 2007-01-31. Посетен на 2017-06-09.
  3. а б в г д е ж з и к л м Хиротонията на епископ Тихон. // Двери. Посетен на 2017-06-09.
  4. а б в г В Болгарской Православной Церкви избраны кандидаты на Русенскую митрополичью кафедру. // Седмица.Ru, 2014-03-17. Посетен на 2017-06-09.
  5. Дачков, Явор. Началото на архонтската афера – скандално писмо на архимандрит Дионисий. // Гласове, 2016-05-10. Посетен на 2017-06-09.
  6. Решения на Светия Синод на Българската православна църква от заседанието му на 1 декември 2009 г.. // Българска православна църква - Българска патриаршия, 2009-12-09. Посетен на 2017-06-09.
  7. БПЦ е заплашена от разкол заради отстраняването на митрополит Симеон. // БНТ, 2009-12-06. Посетен на 2017-06-09.
  8. Решения на Светия Синод на Българската православна църква в Пълен състав от заседанието му на 2 декември 2009 г.. // Българска православна църква - Българска патриаршия, 2009-12-09. Посетен на 2017-06-09.
  9. Негово Преосвещенство Тивериополският епископ Тихон влезе във функциите си на председател на ПКСХП "Св. Александър Невски". // Българска православна църква - Българска патриаршия, 2009-12-22. Посетен на 2017-06-09.
  10. Наум е новият русенски митрополит. // Дневник, 2014-03-23. Посетен на 2017-06-09.
  11. Дионисий назначен за председател на "Св. Александър Невски". // Двери на православието, 2015-12-10. Посетен на 2017-06-09.
Никодим тивериополски епископ
(6 юли 2003 – …)
настоящ
     Портал „Християнство“         Портал „Християнство          Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония