Игнатий Плевенски
| Игнатий | |
| български духовник | |
| Роден | |
|---|---|
| Религия | православие |
| Учил в | Богословски факултет на СУ |
Игнатий Плевенски е духовник на Българската православна църква, митрополит на Плевенската епархия от 1998 година.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е като Иван Радионов Димов на 10 май 1938 г. в свиленградското село Кирилово, днес Георги Добрево. От 1956 година учи в Софийската духовна семинария, която завършва в 1961 година. От 1963 учи в Софийската духовна академия, която завършва в 1967 година. Служи като домакин и певец при храма „Рождество Христово“ в Шипченския манастир, а от 1971 до 1976 година – Старозагорската митрополия. От 1974 до 1976 е на богословска специализация в Московската духовна академия.[1]
След завръщането си, на 14 септември 1976 г. в Мъглижкия манастир „Свети Николай“ е подстриган в монашество с името Игнатий от митрополит Панкратий Старозагорски, който на 29 септември същата година го ръкополага за йеродякон, а на 1 ноември – за йеромонах. Изпълнява длъжност на протосингел на Старозагорската митрополия през периода 1 януари 1977 – 19 август 1980 г. На 16 декември 1977 г. по решение на Светия синод е отличен с офикията архимадрит от митрополит Панкратий Старозагорски. От лятото на 1980 г. до пролетта на 1981 г. архимандрит Игнатий е на езикова и богословска специализация в Източноцърковния институт в Регенсбург, Германия. От 1981 г. до 1985 г. е протосингел на Акронската, а от 1985 г. до 1986 г. и на Нюйоркската българска задгранична епархия.[1]
Завръща се в България и от 12 декември 1986 г. до 13 февруари 1988 г. е протосингел в Пловдивската епархия. От 14 февруари 1988 г. до 30 юни същата година е игумен на Троянския манастир.[1]
На 29 юни 1988 г. е ръкоположен за епископ с титлата Знеполски в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“. От 1 юли 1988 г. до 31 юни 1990 г. и от март 1994 г. до юни същата година Игнатий е ректор на Софийската духовна семинария.[1]
Игнатий Знеполски е викарий на митрополит Калиник Врачански от 1 юли 1990 до 1 декември 1991 г., а от 1 декември 1991 до март 1994 г. е викарий на митрополит Арсений Пловдивски. На 29 май 1994 година е избран за врачански митрополит на мястото на изпадналия в разкол и лишен от сан през юли 1992 година митрополит Калиник.[1][2]
На 1 октомври 1998 г. Всеправославният събор приема разкаянието на бившия врачански митрополит Калиник, възстановява го на врачанската катедра, а от Врачанската митрополия отцепва нова Плевенска епархия, чието ръководство дава на митрополит Игнатий.[3][2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Плевенски митрополит Игнатий // Българска православна църква – Българска патриаршия. Архивиран от оригинала на 2013-05-08. Посетен на 16 февруари 2013 г.
- ↑ а б Бурега, Владимир Викторович. Раскол в Болгарской Православной Церкви и Всеправославный Собор в Софии // bogoslov.ru, 24 октомври 2008. Посетен на 6 юни 2017.
- ↑ Плевенски митрополит Игнатий // Българска патриаршия. Архивиран от оригинала на 2013-05-08. Посетен на 16 февруари 2013 г.
| архимандрит Кирил | → | игумен на Троянския манастир (14 февруари 1988 – 30 юни 1988) |
→ | епископ Нестор Смоленски |
| Дометиан | → | знеполски епископ (29 юни 1988 – 29 май 1994) |
→ | Авенир |
| Калиник | → | врачански митрополит (29 май 1994 – 1 октомври 1998) |
→ | Калиник |
| пръв | → | плевенски митрополит (1 октомври 1998 – …) |
→ | настоящ |
