Направо към съдържанието

Константин Кавасила

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Константин Кавасила
Κωνσταντίνος Καβάσιλας
византийски духовник
фреска от „Света Богородица Перивлепта“

Роден

Религияправославие
Константин Кавасила в Общомедия

Константин Кавасила (на гръцки: Κωνσταντίνος Καβάσιλας, Константинос Кавасилас) е византийски духовник, охридски архиепископ през 1250 – 1263 година.[1]

Константин Кавасила е роден в Илирия, вероятно на територията на Епирското деспотство. Преди да стане архиепископ в Охрид, той е епископ на Струмица (около 1220 година[2]) и митрополит на Драч. Последния пост заема още по времето на архиепископ Димитър Хоматиан, с когото води запазена до днес кореспонденция по правни и литургични въпроси.[3]

В борбите между никейския император Теодор II Ласкарис и епирския деспот Михаил II Комнин взима страната на последния, заради което е затворен от никейския врадетел. Прекарва две години в затвор в Никея. Там се сближава с бъдещия император Михаил VIII Палеолог и е върнат начело на своята катедра.[2]

Константин Кавасила е и автор на църковни песни. Запазени са 4 негови канона – за Климент Охридски, за Наум Охридски и два за тивериополските мъченици.[4]

Скоро след смъртта си започва да бъде почитан като светец.[5]

? струмишки митрополит
(в първата половина на 13 век)
?
? драчки митрополит
(в първата половина на 13 век)
?
Сергий охридски архиепископ
(1250 – 1263)
Яков Проархий