Агатангел Папагригориадис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Агатангел
Αγαθάγγελος
гръцки духовник

Роден
1805 г.
Починал
1887 г. (82 г.)
Писмо до струмишките първенци на митрополит Агатангел

Агатангел (на гръцки: Αγαθάγγελος, Агатангелос) е гръцки духовник, воденски (1870 - 1875) и струмишки митрополит (1875 - 1887) на Цариградската патриаршия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1805 година[1] със светското име Папагригориадис (Παπαγρηγοριάδης) в голямото влашко село в Олимп Ливади.[2] Работи в Солунската митрополия.

Става дякон на владиката Антим Поленински и служи в Кукуш 15 години. В Кукуш се представя като българофил. След това от 1854 до 1870 година[1] е петраски епископ в родното си Ливади. На 15 януари 1862 година се мести в Цариград поради лошо здраве.[3] Агатангел е сред едно от трите имена, които Кукушката българска община предлага на Патриаршията за владика вместо мразения Мелетий Византийски. Кузман Шапкарев пише:

Избраний за трети кандидат Агатангел, който тога бил Петърски (Петрас) епископ, 15 години дяконувал при бивший кукушкий владика Антима и една-две години ученичествувал при Д. Миладинова на първото му в Кукуш учителствувание, следователно и приятел на последния станал, та затова и бил предложен за кандидат. Справедливо е да се не забравя, че той същий Агатангел още на онова време, т.е. преди 1845 г. и преди да се появи негде в Македония въпрос за въвеждание българский язик в оние места, където дотога служил гръцкий, този Агатангел, казвам, още тога предложил на кукушаните да доведат български учител и от своя страна предложил да им помогне за тая цел с по 1500 гроша годишно, за да доведат българский учител Йордана х. Константинов от Велес; а как на последне време като струмнички владика станал е толко върл гонител на българизма, то не може да се обясни инак, освен че трябва принуден от висшето си началство така да постъпя.[4]

По-късно в разгара на униатския проблем в Кукуш, Агатангел е изпратен като екзарх на солунския митрополит в града, но не влиза в Кукуш, където са екзархът на Патриаршията Иларион Макариополски и католическият епископ Еужен Боре, а се установява в Дойран и обикаля епархията.[5]

В 1870 година заменя митрополит Никодим в една от най-проблемните македонски епархии - Воденската. Във Воден Агатангел се сблъсква с новооснованата Воденска българска община. Първоначално се опитва да постигне компромис, като обещава богослужение в трите воденски църкви и на български срещу непреминаване на населението под върховенството на Българската екзархия, но предложението е отхвърлено от българската партия. С подкрепата на османските власти Агатангел се опитва да отстрани ръководителя на общината Павел Божигробски - и през февруари 1871 година архимандрит Павел е принуден да напусне града. В 1872 година в града се създава антибългарският силогос „Еге“. На българите е забранено да ползват общинското православно гробище, а църквата „Свети Врач“ („Свети Безсребърници“) на няколко пъти минава ту в български, ту в гъркомански ръце, но накрая остава българска.[6]

През декември 1875 година Агатангел поема Струмишката епархия.[7] И тук се изявява, като гонител на българщината. Той преследва българските учители и анатемосва всички, които пращат децата си в български училища. През 1883 година отнема от местното българско население Полошкия монастир при град Кавадарци.[8] Има заслуги за построяването на струмишкия водопровод, който получава името Владикина вода.[9]

Умира в 1887 година в Струмица.[1]

Част от кореспонденцията на митрополит Агатангел с патриарха и други лица е публикувана под заглавието „Сборник кореспонденция на Агатангел Воденски. Борбата на Агатангел срещу българщината (1870 – 1871)“[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ΠΑΠΑΓΡΗΓΟΡΙΑΔΗΣ, Αγαθάγγελος. // The Institute for Balkan Studies. Посетен на 19 февруари 2015.
  2. Επίσκεψη της Α. Θ. Παναγιότητος του Οικουμενικού Πατριάρχου κ. κ. Βαρθολομαίου στην Ιερά Μητρόπολη Ελλασώνος
  3. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 205. Посетен на 5 септември 2014.
  4. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Български писател, София, 1984, стр. 174 – 175.
  5. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Български писател, София, 1984, стр. 182.
  6. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетитѣ. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 199.
  7. Маркова, Зина. „Българската екзархия 1870-1879“. София, 1989, стр. 80.
  8. Снегаров, Иван. Отношенията между Българската църква и другите православни църкви след провъзгласяването на схизмата. В: - Църковен архив, кн. ІІІ-IV, 1929.
  9. Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 9. Посетен на 3 февруари 2014 г.
  10. Καράντζαλης Τίτος Κ., Δημ. Β. Γονής. Κώδιξ της αλληλογραφίας του Βοδενών Αγαθαγγέλου. Αγώνες του Αγαθαγγέλου κατά του Βουλγαρισμού (1870-1871), Θεσσαλονίκη 1975.
? олимпийски петренски епископ
(1854 – 1870)
Атанасий
Никодим I воденски митрополит
(1870 – 18 декември 1875)
Йеротей
Йеротей струмишки митрополит
(18 декември 1875 – 1887)
Калиник
     Портал „Македония“         Портал „Македония