Йожен Боре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йожен Боре
Eugène Boré.jpg
Роден
Починал

Религия Католическа църква
Йожен Боре в Общомедия

Йожѐн Борѐ (на френски: Eugène Boré) е френски езиковед, археолог и католически свещеник, лазарист и мисионер на Балканите и конкретно в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 август 1809 г. в Анже, Франция. Учи в колеж в родния си град, а след това в католическия колеж Stanislas в Париж, като 18-годишен печели наградата по философия на всички колежи във Франция. Една година учи право, после се посвещава на изучаването на езици и става специалист по ориенталските.[1] Научава арабски, турски, персийски, арменски, иврит и сирийски, отличава се с превъзходен санскритски и е поканен да преподава в Колеж дьо Франс (1833 – 1834).[2]

С реноме на учен, Йожен Боре получава и политически задачи – през 1837 г. е изпратен от правителството и от Академията за надписи и художествена проза на мисия в Османската империя, в Армения и в Персия. Задачата му е не само да състави доклад за състоянието на френските училища и колежи, по-специално лазаристките в Ориента, но и да осъществи дипломатическа мисия в Персия за увеличаване на френското влияние. Там той се изявява и като теренен ориенталист. Пристигайки в Цариград, той е приет във френското посолство. По това време се свързва с лазаристите. При последвалата мисия в Армения Боре се изявява като учен, но проявява интерес към религиозните въпроси и стремеж за приобщаване на населението към католицизма. В Персия също се изявява като агент както на Франция, така и на църквата.[3] В периода 1837 – 1839 г. Конгрегацията на мисията на лазаристите представлява най-добрата гаранция за френското религиозно присъствие в Ориента и Йожен Боре смята, че лазаристите трябва да играят основна роля за християнизацията на региона. През 1840 – 1841 г. той решава да остане в Ориента и да помага на лазаристите да евангелизират населението, но също и да разпространява френското влияние в противовес на английското и руското.[4] Още от първото си пътуване в Армения и Персия той основава множество училища, а след 1841 г. решава да се концентрира в Цариград и да създаде училище в Галата; освен това преподава френски и в колежа на лазаристите в Бебек. Мечтата му е обединяването на християните около папата.[5] Влиза в Конгрегацията на лазаристите през януари 1849 г. в Цариград и е ръкоположен на 7 април 1850 г. От 1851 г. е ръководител на колежа на лазаристите в Бебек.[1] По същото време лазаристите го избират и за апостолически визитатор на провинция Константинопол.[5] Остава в Цариград петнадесет години.[1] Във връзка е с български православни дейци, които се противопоставят на гръцките владици, незачитащи националната им идентичност. Боре предоставя на Драган Цанков печатницата на Сент Беноа, където той издава вестник „България“.[6]

За заслуги към Франция той получава кръста на Почетния легион (1841). Папа Григорий XVI го прави рицар на Златното опълчение през 1842 г. и рицар на Свети Григорий Велики през 1843 г.[1][7]

Завръща се в Париж и става генерален секретар на Конгрегацията на Мисията (1866 г.), а след това е избран и за неин генерален ръководител (септември 1874).[1]

Умира на 3 май 1878 г. в Париж.[1]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Saint Lazare ou histoire de la société religieuse arménienne de Méchitar , 1835
  • Le couvent de Saint-Lazare à Venise, ou Histoire succincte de l'ordre des Méchitaristes arméniens, suivie de renseignements sur la langue, la littérature, l'histoire religieuse et la géographie de l'Arménie, 1837
  • Russie, avec César Famin et Jean-Marie Chopin, Paris, Firmin Didot frères, 1838, 2 vol., réédité en 1857
  • Révolutions des peuples du Nord (Paris, W. Coquebert, 1841-1842, 4 vol. in-8°)
  • Fragment d'un voyage dans l'Asie Mineure, Bulletin de la Société de géographie, II, 1839, p. 382-393
  • Correspondance et mémoires d'un voyageur en Orient, 2 vol, 1840
  • Lettre sur quelques antiquités de la Perse, Journal Asiatique, 1842, p. 227-235
  • Question des Lieux Saints, 1850
  • Mémoire sur les Aghovans, ou Albanais d'Arménie, 1870

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Eugène Boré. Quinzième supérieur général de la congrégation des Missions, notice biographique, suivie d'extraits de son journal et de sa correspondance, 1879.
  • Numa Broc, Dictionnaire des Explorateurs français du XIXe siècle, T.2, Asie, CTHS, 1992, p. 49.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Eugène Boré. // The Catholic Encyclopedia. Посетен на 1 декември 2020 г.
  2. Figeac, Jean François. Eugène Boré, un orientaliste au zèle missionaire. // Pages 19 (7). p. 174. Посетен на 1 декември 2020 г. (на френски)
  3. Figeac, Jean François. Eugène Boré, un orientaliste au zèle missionaire. // Pages 19 (7). p. 174–175. Посетен на 1 декември 2020 г. (на френски)
  4. Figeac, Jean François. Eugène Boré, un orientaliste au zèle missionaire. // Pages 19 (7). p. 176–177. Посетен на 1 декември 2020 г. (на френски)
  5. а б Figeac, Jean François. Eugène Boré, un orientaliste au zèle missionaire. // Pages 19 (7). p. 179. Посетен на 1 декември 2020 г. (на френски)
  6. Danjou, Yves. Fr. Eugène Boré, C.M. (1809-1878). Scholarship in the Service of the Faith. // Vincentiana. p. 371. Посетен на 1 декември 2020 г. (на английски)
  7. Danjou, Yves. Fr. Eugène Boré, C.M. (1809-1878). Scholarship in the Service of the Faith. // Vincentiana. p. 365–366. Посетен на 1 декември 2020 г. (на английски)
     Портал „Македония“         Портал „Македония