Мелетий Византийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мелетий
Μελέτιος
гръцки духовник
Роден
около 1805 г.
Починал

Мелетий[1] (срещат се и формите Милетий, Милети, на гръцки: Μελέτιος, Мелетиос) е гръцки духовник.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е около 1805 година в Цариград, поради което носи прякора Византийски (Βυζάντιος, Византиос), и е роднина на великия патриаршески логотет Николаос Аристархис.[2] През септември 1840 година е ръкоположен за китроски епископ.[2] Подава оставка на 15 октомври 1846 година.[3][4][2]

С разгорещяването на борбата на българите за самостоятелна църква Цариградската патриаршия назначава в март 1848 за владика в Дойран Мелетий, който е известен противник на българското богослужение и българското образование. В Дойран Мелетий е наречен от населението Дели Милети (Лудия Милети) заради развратното си поведение. Но българската партия в града, начело с видните граждани Киро Ристенин, Коста Ичков, Хаджи Дине, Христо Бръзицов, Костадин Кьосев и Дине Ампов, успява да спечели в някои празнични дни в катедралния храм да се чете на български. Около 1850 година учител в Дойран е охридчанинът Андроник Йосифчев, който преподава само на гръцки, но и разпространява идеята за българската просвета.[5]

В 1856 година няколко дойрански чорбаджии условят за учител в Дойран светогорския монах Арсений от Галичник, който за пръв път освен на гръцки започва да преподава два дни в седмицата и на български език. С това училище започва и възраждането на българщината в Дойран. След две години Арсений е уволнен от Мелетий.

В подчинения на епископията Кукуш в 1857 година се връща като учител Димитър Миладинов, този път придружен от Райко Жинзифов и двамата за пръв път отварят българско училище в града. Мелетий ги заплашва с афоресване, но е принуден да отстъпи и да приеме появата на българско училище.[6] Според дописка в „Български книжици“ Миладинов и Жинзифов му отговорили:

Владико свети, ако введиме ние в нашите църкви болгарскийот язик, ние со то ни се чини, ни малко не правиме некое богопротивно и лошо дело, но напротив, много богоугодно и душополезно, ибо българскиот язик е наш майкин язик. За тоя молим те, Владико светий, ако ти не земиш труд и попечение да просвещаваш и управляваш според знанието на истинний път, то на крайний мере не препятствувай ни да се просвещаваме.[6]

През 1859 година[2] след дълга борба на дойранчани и кукушани и под заплахата от уния Мелетий е отзован от Дойран.

На 27 януари 1864 година[7] или на 3 февруари 1864 година[2] е назначен на епископската катедра в Правища и заминава за епархията си на 2 април 1864 година.[8] Остава на поста до 25 ноември 1867 година.[9] От 1867 до 1879 година отново заема катедрата в Дойран.[3]

Мелетий отново е поленински епископ от 25 ноември 1867 до 5 март 1879 година.[3][2] След това оглавява Йерисовската и Светогорска епископия[3] до оставката си през януари 1890 година.[2][10] Оттегля се във Великата Лавра на Атон, където умира в януари 1896 година.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Право, IV, бр.28. Цариград, 1869, стр. 4
  2. а б в г д е ж з и Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος πρώην Ιερισσού και Αγίου Όρους κυρός Μελέτιος. (περ. 1805-1896). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 24 септември 2018.
  3. а б в г Εξέχουσες προσωπικότητες σχετιζόμενες. // Ιερά Μητρόπολη Πολυανής και Κιλκισίου. Посетен на 9 юли 2013 г. Архив на оригинала от 2014-01-12 в Wayback Machine.
  4. Γλαβίνας, Απ. Επίσκοποι Κίτρους κατά την Τουρκοκρατία. „Μακεδονικά“, XVIII, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1978. σ. 89. Посетен на 11 август 2014.
  5. Трайчевъ, Георги. „Дойранъ и неговото езеро“, Македонска библиотека №2, София, 1923, стр. 12.
  6. а б Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 116.
  7. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 229. Посетен на 7 септември 2014.
  8. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 231. Посетен на 7 септември 2014.
  9. Επίσκοποι και Μητροπολίτες Ιεράς Μητροπολης Ελευθερουπόλεως. // Ιερά Μητρόπολις Ελευθερουπόλεως. Посетен на 13 септември 2016.
  10. Μπακαλίδης, Αθανάσιος. "ΣΥΛΕΟΣ ΠΕΔΙΟΝ" "ΘΡΗΣΚΕΙΑ - ΛΑΪΚΗ ΛΑΤΡΕΙΑ". // Посетен на 5 септември 2014. Архив на оригинала от 2014-09-05 в Wayback Machine.
Кирил китроски епископ
(септември 1840 – 15 октомври 1846)
Григорий II
Антим поленински епископ
(март 1848 – 1859)
Йеремия
Антим елевтеруполски епископ
(27 януари 1864 – 25 ноември 1867)
Неофит
Партений поленински епископ
(25 ноември 1867 – 5 март 1879)
Теоклит
Теоклит йерисовски и светогорски епископ
(5 март 1879 – януари 1890)
Иларион
     Портал „Македония“         Портал „Македония