Кукушка уния

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Опит за уния в Кукуш)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Кукушката уния е акция на българските първенци от 1859 година за сключване на уния с Рим, целяща придобиване на самостоятелен български владика в града, след която в крайна сметка Кукуш пръв от българските градове се сдобива с православен български владика - Партений Зографски.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Разрешение на папа Лъв XIII, подписано от кардинал Теодолфо Мартел, за построяване на църква в Кукуш

В 1857 година в Кукуш връща като учител Димитър Миладинов, придружен от Райко Жинзифов и двамата за пръв път отварят българско училище в града. Владиката Мелетий Византийски ги заплашва с афоресване, но е принуден да отстъпи и да приеме появата на българско училище.[1] Кукушани обаче поискват и български владика, което е напълно неприемливо за Цариградската патрирашия, поради близостта на Кукуш до македонската столица Солун. Това поражда силно недоволство сред българското население в града.[2]

От това недоволство в Кукуш се възползва солунският център за католическа пропаганда, ръководен от френски монаси лазаристи. От Солун идва внушение, че чрез присъединяване към Римския престол българите ще имат национално духовенство и покровителството на Франция.[2]

На 12/22 юли 1859 година под ръководството на Нако Станишев кукушани се обръщат към папа Пий IX с готовност да преминат към католическата църква. В обръщението си до папата кукушани, между които и четирима свещеници, описват недостойното поведение на гръцкото духовенство, престъпленията му спрямо българите и поставят следните условия:

  • 1. Желаеме и следователно молим Н. Св. Пия IX да не внася никакво изменение в обредите на нашата църква (обичаи, тържества и богослужение) и в причастието със Св. Тайни, и в положението на нашите свещеници, и в езика, на който ще се четат молитвите в църква, език, който е старобългарски или славянски;
  • 2. Нашата епархия ще бъде поверена на един архиепископ, избран съгласно с нашите общи желания, избор, който молим Н. Св. Пий IX да одобри;
  • 3. Архиепископът и свещениците, които ще управляват епархията и енориите, трябва да бъдат всички българи;
  • 4. Българският език с народните букви и знаци ще бъде всякога главният език и основа на обучението на младежта.[2]

Кукушките българи предприемат тази стъпка с пълното съзнание, че вече са изчерпани всички средства в усилията да получат от Вселенската патриаршия признание на правото си да имат свой български владика, а църковната служба в епархията да се извършва на роден български език. Събитията в Кукуш имат ограничен отклик и в някои други български краища. Но постъпката на кукушките българи смущава не само висшите духовници във Вселенската патриаршия. Смутени са и българските първенци в Цариград. Те се страхуват, че е заплашено религиозното единство на българския народ.[3]

Обединени от общата католическа опасност, Българската църковна община в Цариград и Вселенската патриаршия установяват временно, негласно споразумение за единодействие. По общото съгласие на двете страни в Кукуш със специална задача, да окаже помощ на място, е изпратен българският епископ Иларион Макариополски. Същевременно там отива и главният ръководител на католическата пропаганда в Цариград, игуменът Еужен Боре. Между двамата духовници започва религиозен двубой.[4] Крайната победа печели православният българин Иларион, а жителите на Кукуш заявяват, че са готови да оттеглят молбата си към Ватикана, при условие че Цариградската патриаршия им даде български владика.[3]

Това условие в очите на Фенер (стремящата се да гърцизира негръцкото християнско население Вселенска патриаршия) е било равносилно на поражение, но той не е можел да постъпи иначе, освен да го приеме, тъй като един отказ от негова страна би означавал едно незабавно възобновяване на католическото движение, тоя път с особена сила и с много по-тежки последици. Така градът Кукуш извършва исторически пробив в борбата за самостоятелна църква. В своите спомени Васил Манчев свидетелства за срещите на Нако Станишев с Драган Цанков, за многобройните му посещения начело на кукушка делегация ту в патриаршията, ту в руското посолство, както и за разговорите с дядо Иларион Макариополски.[5]

Според Тончо Жечев, разигравайки униатската карта, Драган Цанков и кукушкият възрожденец Нако Станишев, демонстрират изключителна политическа интуиция и познаване на основните тенденции в развитието на прословутия “Източен въпрос”.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 116.
  2. а б в Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 117.
  3. а б Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том I и II, Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО, София, 2013, стр. 118.
  4. Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане в XIX век, София, 1927, с. 236, 237
  5. Манчев, Васил. Спомени. Дописки, писма, Издателство на Отечествения Фронт, София, 1982.
  6. Жечев, Тончо. Българският Великден или Страстите български, София, 1975.
     Портал „Македония“         Портал „Македония