Атанас Кушували
| Атанас Кушували | |
| български общественик | |
| Роден | |
|---|---|
| Семейство | |
| Деца | Димитър Кушевалиев Андон Кушувалиев Георги Кушовалиев |
Атанас Георгиев (Гошов, Гошев, Гогошавалията) Кушували (Кушувалиев) е български възрожденски общественик от Македония, ръководител на Кукушката българска община.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в кукушкото село Кушево, тогава в Османската империя, поради което и носи прякора Кушували, тоест Кушевски. Той е търговец и първенец в град Кукуш и един от водачите на българите от града и околността в църковно-националните борби с Цариградската патриаршия през 50-те – 80-те години на XIX век, един от най-близките съратници на Нако Станишев.
Той и синът му Георги поддържат активни връзки със Стефан Веркович и му дават данни за Поленинската епархия – Дойранска, Кукушка и Карадашка каза, както и списъци на населението на Дойранската и Струмишката каза, а също и данни за Малешевската и Солунската каза, които в 1889 година Веркович публикува в „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“.[2] От кореспонденцията на Кушували с Веркович са запазени 33 писма от 1860 – 1884 година (архив на БАН, фонд Веркович).[3] Пише няколко писма за личността на Партений Зографски.[4]
Атанас Кушувалиев многократно е подлаган на репресии във връзка с църковните борби, по време на всички етапи от тях. При повторното назначаване на Мелетий Византийски за поленински епископ, когото кукушани отказват да признаят за владика и да му плащат владичина, Мелетий дава под съд (юли 1869 г.) като подбудители Атанас Кушували, тогава председател на кукушката община, и още петима старейшини, но безрезултатно.[5] През март 1871 година писмо, описващо действия на Мелетий Византийски и неговите емисари, попада в гръкоманските ръце на хора на солунския владика Неофит. В Солунската митрополия е направен и предаден на турците фалшив, злонамерен превод, придружен с клеветнически такрир спрямо обявения за автор на писмото Атанас Кукушали (всъщност то е писано от сина му Георги), вследствие на което шестима души от Кукуш са арестувани поетапно, включително Георги Кушовалиев, а Атанас Кушували и Кузман Шапкарев са задържани цял месец. Накрая антифанариотската, а не антитурска насоченост е доказана и Солунската митрополия е разобличена.[6] По времето на епископ Теоклит Поленински (1879 – 1885) също е подлаган на арести и гонения; по донос от владиката, че се занимава с революционна дейност, вече старият Атанас Кушували е арестуван и тормозен от властите.[7]
За него[редактиране | редактиране на кода]
Кузман Шапкарев го определя като един от „най-остроумните и най-развитите“ кукушки първенци.[8]
Стефан Веркович пише за него, че е бил кукушки първенец („старшины кукушскаго“) и е направил много за пробуждането на българското население във Вардарската местност, но че тази ревност му навлякла много неприятности от страна на турската власт, по интриги на солунските фанариоти.[9]
Иван Снегаров го посочва сред външните обществени деятели, от които Солунската българска община „черпи будителни струи“.[10]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.29.
- ↑ Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 24.
- ↑ Тодоровски, Гане. За и против „Веда Словена“ // Годишен зборник на Универзитетот во Скопје 19. Скопје, Универзитет „Св. Кирил и Методиј“, Филозофски факултет - Скопје, 1967. с. 423.
- ↑ Библиографија на македонскиот јазик, МАНУ, Скопие, стр. 205.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 106.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 196–199.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 154.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 188.
- ↑ Снегаров, Иван. Солун в българската духовна култура. Исторически очерк и документи. София, Придворна печатница, 1937. с. 105.
- ↑ Снегаров, Иван. Солун в българската духовна култура. Исторически очерк и документи. София, Придворна печатница, 1937. с. 83.
