Атанас Кушували

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Атанас Кушували
български общественик
Роден
Семейство
Деца Димитър Кушевалиев
Андон Кушувалиев
Георги Кушовалиев

Атанас Георгиев (Гошов, Гошев, Гогошавалията) Кушували (Кушувалиев) е български възрожденски общественик от Македония, ръководител на Кукушката българска община.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в кукушкото село Кушево, тогава в Османската империя, поради което и носи прякора Кушували, тоест Кушевски. Той е търговец и първенец в град Кукуш и един от водачите на българите от града и околността в църковно-националните борби с Цариградската патриаршия през 50-те – 80-те години на XIX век, един от най-близките съратници на Нако Станишев.

Той и синът му Георги поддържат активни връзки със Стефан Веркович и му дават данни за Поленинската епархия – Дойранска, Кукушка и Карадашка каза, както и списъци на населението на Дойранската и Струмишката каза, а също и данни за Малешевската и Солунската каза, които в 1889 година Веркович публикува в „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“.[2] От кореспонденцията на Кушували с Веркович са запазени 33 писма от 1860 – 1884 година (архив на БАН, фонд Веркович).[3] Пише няколко писма за личността на Партений Зографски.[4]

Атанас Кушувалиев многократно е подлаган на репресии във връзка с църковните борби, по време на всички етапи от тях. При повторното назначаване на Мелетий Византийски за поленински епископ, когото кукушани отказват да признаят за владика и да му плащат владичина, Мелетий дава под съд (юли 1869 г.) като подбудители Атанас Кушували, тогава председател на кукушката община, и още петима старейшини, но безрезултатно.[5] През март 1871 година писмо, описващо действия на Мелетий Византийски и неговите емисари, попада в гръкоманските ръце на хора на солунския владика Неофит. В Солунската митрополия е направен и предаден на турците фалшив, злонамерен превод, придружен с клеветнически такрир спрямо обявения за автор на писмото Атанас Кукушали (всъщност то е писано от сина му Георги), вследствие на което шестима души от Кукуш са арестувани поетапно, включително Георги Кушовалиев, а Атанас Кушували и Кузман Шапкарев са задържани цял месец. Накрая антифанариотската, а не антитурска насоченост е доказана и Солунската митрополия е разобличена.[6] По времето на епископ Теоклит Поленински (1879 – 1885) също е подлаган на арести и гонения; по донос от владиката, че се занимава с революционна дейност, вече старият Атанас Кушували е арестуван и тормозен от властите.[7] Кузман Шапкарев го определя като един от „най-остроумните и най-развитите“ кукушки първенци.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.29.
  2. Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 24.
  3. Тодоровски, Гане. За и против „Веда Словена“. // Годишен зборник на Универзитетот во Скопје 19. Скопје, Универзитет „Св. Кирил и Методиј“, Филозофски факултет - Скопје, 1967. с. 423.
  4. Библиографија на македонскиот јазик, МАНУ, Скопие, стр. 205.
  5. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 106.
  6. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. София, Български писател, 1984. с. 196–199.
  7. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 154.
  8. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. София, Български писател, 1984. с. 188.
     Портал „Македония“         Портал „Македония