Теоклит Папайоану

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Теоклит
Θεόκλητος
гръцки духовник
Роден
Починал

Образование Атински университет
Печат и подпис на Теоклит Петренски, 1893 г.

Теоклит (на гръцки: Θεόκλητος, Теоклитос) е гръцки духовник, епископ на Вселенската патриаршия.[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1840 година в мъгленското село Пребъдище със светското име Папайоану (Παπαϊωάννου). Учи в родното си село, в Негуш и в Бер.[1][4] С протекцията на митрополит Теоклит Берски[1] учи в Семинарията на Халки.[5][4] В 1865 година е ръкоположен за дякон в църквата „Христос Спасител“ в Галата. Завършва Семинарията в 1866 година. Служи като учител и проповедник във Воден четири учебни години от 1865 до 1869 година.[6] От 1869 учи във Философския факултет на Атинския университет, който завършва в 1873 година. След завършването си работи като директор на гръцкото училище във Воден (1873 - 1874) и като директор на Централното гръцко училище в Солун (1874 - 1877), като същевременно преподава религия в гимназията и в педагогическото училище, ръководено от Харисиос Папамарку.[7][8][1]

На 5 март 1877 година Теоклит е ръкоположен за йерисовски и светогорски епископ.[7][1]

На 5 март 1879 година става поленински епископ.[1][9][5] В епархията Теоклит продължава водената от предшественика му Мелетий Византийски борба срещу българското просветно дело. В 1880 година по заповед на Теоклит турски заптиета пребиват учителя в Гавалянци, защото преподавал на български език. Отново по искане на Теоклит кукушкият каймакамин затваря църквите в Мачуково, Сехово, Мързенци, Богородица и други села,[10] тъй като не признават Патриаршията. Владиката използва каймакамина за терор над българските селяни, които отказват да му плащат владичина. Владиката наклеветява като революционер стария български деец Атанас Кушували, който е арестуван многократно и тормозен.[11]

Като поленински епископ в Дойран и Кукуш Теоклит остава до 27 септември 1885 година, когато става последен епископ на Олимпийска Петра до закриването на епископията в 1896 година. След това Теоклит е китроски епископ от 23 август 1896 година. На 20 януари 1904 година подава оставка, която е приета от Светия синод на 18 февруари.[1][9][5]

Умира във Воден в септември 1907 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος πρώην Κίτρους κυρός Θεόκλητος. (1840-1907). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 24 януари 2018.
  2. Ανδρεάδης, Χρήστος Γ. Ο Κίτρους Θεόκλητος. // Μακεδονικά XIX. Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών. σ. 252 - 257. Посетен на 25 януари 2018.
  3. Αγγελόπουλος, Αθανάσιος. Η συμβολή της Επισκοπής Πέτρας εις τα εθνικά και εκπαιδευτικά προβλήματα του ελληνισμού της περιοχής Ολύμπου (1890-1896). // Μακεδονικά XIV. Εν Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1974. σ. 64.
  4. а б Ανδρεάδης, Χρήστος Γ. Ο Κίτρους Θεόκλητος. // Μακεδονικά XIX. Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών. σ. 252. Посетен на 25 януари 2018.
  5. а б в Γλαβίνας, Απ. Επίσκοποι Κίτρους κατά την Τουρκοκρατία. // Μακεδονικά XVIII. Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών. σ. 89. Посетен на 25 януари 2018.
  6. Ανδρεάδης, Χρήστος Γ. Ο Κίτρους Θεόκλητος. // Μακεδονικά XIX. Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών. σ. 255. Посетен на 25 януари 2018.
  7. а б Ανδρεάδης, Χρήστος Γ. Ο Κίτρους Θεόκλητος. // Μακεδονικά XIX. Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών. σ. 253. Посетен на 25 януари 2018.
  8. Ανδρεάδης, Χρήστος Γ. Ο Κίτρους Θεόκλητος. // Μακεδονικά XIX. Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών. σ. 256. Посетен на 25 януари 2018.
  9. а б Εξέχουσες προσωπικότητες σχετιζόμενες. // Ιερά Μητρόπολη Πολυανής και Κιλκισίου. Посетен на 9 юли 2013 г.
  10. Влахов, Туше. Кукуш и неговото минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 153.
  11. Влахов, Туше. Кукуш и неговото минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 154.
Амвросий йерисовски и светогорски епископ
(5 март 1877 – 5 март 1879)
Мелетий
Мелетий поленински епископ
(5 март 1879 – 27 септември 1885)
Герасим
(проедър)
Атанасий олимпийски петренски епископ
(27 септември 1885 – 23 август 1896)
последен
Николай ІІ китроски епископ
(23 август 1896 – 18 февруари 1904)
Партений
     Портал „Македония“         Портал „Македония