Богородица (община Гевгели)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Богородица.

Богородица
Богородица
— село —
Викиекспедиција Бојмија 148.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.1406° с. ш. 22.5489° и. д.
Богородица
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Гевгели
Географска област Боймия
Надм. височина 34 m
Население (2002) 1001[1] души
Пощенски код 1488
Богородица в Общомедия

Богородица (на македонска литературна норма: Богородица) е село в община Гевгели, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 6 км източно от град Гевгели, на границата между Северна Македония и Гърция и Граничния контролно-пропускателен пункт Богородица-Евзони (Мачуково). В близост на селото в западна посока минава река Вардар.

История[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Аврет хисар от 1619-1620 година селото е отбелязано под името Богородиче със 72 джизие ханета (домакинства).[2]

В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село Богорча е представлявано от Стойко син на Петко и Димо, син на Петко.[3]

В XIX век Богородица е смесено българо-турско село в Гевгелийска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Богородица е посочено като село с 65 домакинства и 289 жители българи и 25 мюсюлмани.[4]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[5] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[6].

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Богородица има 890 жители, от които 430 българи християни и 460 турци.[7]

В началото на XX век българите в селото са разделени в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Богородица има 488 българи екзархисти, 32 българи патриаршисти гъркомани, 104 българи сърбомани и 8 българи унияти. В селото работят българско, гръцко и сръбско начално училище.[8] Първоначалната църква в селото е построена в XIX век на друго място. Съвременната църква „Рождество Богородично“ е построена от българския строител Андон Китанов в 1911 година.[9][10]

При избухването на Балканската война 5 човека от Богородица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

По време на Първата световна война, през 1917 година двама български войници от селото са наградени с Бронзов медал „За заслуга“, без корона - пунктовия началник от Партизанския отряд редник Григор Илиев Каракамишев („за показано усърдие към службата“) и Христо Петров от 12-ти пехотен дивизионен базов магазин („за проявена храброст в боевете през 1916–1917 г.“).[12]

Мотокрос в Богородица

Според преброяването от 2002 година селото има 1001 жители, от които:[13]

Националност Всичко
македонци 975
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 7
сърби 18
бошняци 0
други 1

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Богородица
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Ангелов Чавдаров, български революционер, деец ВМОРО[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Ангелов, македоно-одрински опълченец, 34-годишен, земеделец, 3 рота на 11 серска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[15]
Починали в Богородица
  • Flag of Bulgaria.svg Борис Тонев Нейков, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Цанко Цанков, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[17]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Официален сайт на община Гевгели
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 272
  3. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало, София, 1969, с. 42.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.168-169.
  5. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 53, ISBN 9549514560
  6. Илюстрация Илинден, 1936, бр. 79, стр.1
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
  8. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 194-195.
  9. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
  10. Цркви во Стојачката парохија. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 830.
  12. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 333, л. 336, ф. 40, оп. 1, а.е. 104, л. 143 ж 1
  13. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  14. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 133, ISBN 9549514560
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 29.
  16. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 208, л. 13
  17. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 17, л. 5


     Портал „Македония“         Портал „Македония