Богородица (община Гевгели)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Богородица.

Богородица
Богородица
— село —
Викиекспедиција Бојмија 148.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.1406° с. ш. 22.5489° и. д.
Богородица
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Гевгели
Географска област Боймия
Надм. височина 34 m
Население 1001[1] души (2002)
Пощенски код 1488
Богородица в Общомедия

Богородица (на македонска литературна норма: Богородица) е село в община Гевгели, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 6 км източно от град Гевгели, на границата между Северна Македония и Гърция и Граничния контролно-пропускателен пункт Богородица-Евзони (Мачуково). В близост на селото в западна посока минава река Вардар.

История[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Аврет хисар от 1619-1620 година селото е отбелязано под името Богородиче със 72 джизие ханета (домакинства).[2]

В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село Богорча е представлявано от Стойко син на Петко и Димо, син на Петко.[3]

В XIX век Богородица е смесено българо-турско село в Гевгелийска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Богородица е посочено като село с 65 домакинства и 289 жители българи и 25 мюсюлмани.[4]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[5] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[6].

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Богородица има 890 жители, от които 430 българи християни и 460 турци.[7]

В началото на XX век българите в селото са разделени в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Богородица има 488 българи екзархисти, 32 българи патриаршисти гъркомани, 104 българи сърбомани и 8 българи унияти. В селото работят българско, гръцко и сръбско начално училище.[8] Първоначалната църква в селото е построена в XIX век на друго място. Съвременната църква „Рождество Богородично“ е построена от българския строител Андон Китанов в 1911 година.[9][10]

При избухването на Балканската война 5 души от Богородица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

По време на Първата световна война, през 1917 година двама български войници от селото са наградени с Бронзов медал „За заслуга“, без корона - пунктовия началник от Партизанския отряд редник Григор Илиев Каракамишев („за показано усърдие към службата“) и Христо Петров от 12-и пехотен дивизионен базов магазин („за проявена храброст в боевете през 1916–1917 г.“).[12]

Мотокрос в Богородица

Според преброяването от 2002 година селото има 1001 жители, от които:[13]

Националност Всичко
македонци 975
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 7
сърби 18
бошняци 0
други 1

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Богородица
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Ангелов Чавдаров, български революционер, деец ВМОРО[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Ангелов, македоно-одрински опълченец, 34-годишен, земеделец, 3 рота на 11 серска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[15]
Починали в Богородица
  • Flag of Bulgaria.svg Борис Тонев Нейков, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Цанко Цанков, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[17]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Официален сайт на община Гевгели
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 272
  3. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало, София, 1969, с. 42.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.168-169.
  5. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 53, ISBN 954-9514-56-0
  6. Илюстрация Илинден, 1936, бр. 79, стр.1
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
  8. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 194-195.
  9. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
  10. Цркви во Стојачката парохија. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 830.
  12. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 333, л. 336, ф. 40, оп. 1, а.е. 104, л. 143 ж 1
  13. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  14. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 133, ISBN 954-9514-56-0
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 29.
  16. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 208, л. 13
  17. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 17, л. 5
     Портал „Македония“         Портал „Македония