Милетково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Милетково
Милетково
— село —
Милетково в 1931 г.
Милетково в 1931 г.
North Macedonia relief location map.jpg
41.2842° с. ш. 22.4617° и. д.
Милетково
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Гевгели
Географска област Боймия
Надм. височина 111 m
Население 117[1] души (2002)
Пощенски код 1489
Милетково в Общомедия

Милетково (на македонска литературна норма: Милетково) е село в Община Гевгели, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено северно от общинския център Гевгели, в долината на река Вардар.

История[редактиране | редактиране на кода]

Български войници в Милетково през Първата световна война
Български войници край свален френски самолет в Милетково през Първата световна война

В XIX век Милетково е чисто българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. Църквата в селото „Света Петка“ е 1860 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Мелетково (Meletcovo) е посочено като село с 18 домакинства и 74 жители българи.[3]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Милетково има 140 жители, всички българи християни.[5]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Милетково (Miletkovo) има 176 българи екзархисти.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Милетково се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Според преброяването от 2002 година в селото има 117 жители - 107 македонци и 10 сърби.

Националност Всичко
македонци 107
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 10
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Милетково
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Трайков Ковански, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Мицев Новиристовски, български революционер, деец ВМОРО[4][8]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсто Трайков Георгиев (1887 – 1923), деец на ВМРО с прогимназиално образование, загинал в сражение със сръбски части в Гевгелийско на 14 октомври 1923 година заедно с Мустафа Хюсейн от Нъте[9][10]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръстю Илиевски, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Кантуров, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Илиев, български учител и революционер, деец на ВМОРО[4]
Починали в Милетково
  • Flag of Bulgaria.svg Владислав Томов Стойков, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война на 15 септември 1918 година[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Цанков Хаджиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война на 21 ноември 1917 година[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Христов Моллов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война на 15 октомври 1917 година[13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Официален сайт на Община Гевгели“, архив на оригинала от 20 май 2009, https://web.archive.org/web/20090520022307/http://www.gevgelija.gov.mk/html/mkd-naselenie.html, посетен 20 май 2009 
  2. Цркви во Миравската парохија. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 194-195.
  4. а б в г д е „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 52, ISBN 954-9514-56-0
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 863.
  8. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 133, ISBN 954-9514-56-0
  9. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 708.
  10. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 135.
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 452, л. 5
  12. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 189, л. 84
  13. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 218, л. 2; оп. 1, а.е. 551, л. 55; оп. 3, а.е. 12, л. 42
     Портал „Македония“         Портал „Македония