Нъте

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нъте
Νότια
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Влахомъглен
Надм. височина 594 m
Население 388 души (2001)

Нъте или Нънте (изписване до 1945 година: Нѫте, на гръцки: Νότια, до 1940 година Νώτια, Нотия, на мъгленорумънски: Nânti или Nânta, на турски: Nutya или Yediköy) е село в Егейска Македония, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония, Гърция. Нъте е бивше влашко мюсюлманско село. Днес селото има население от 388 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Влахомъглен

Селото е разположено в северната част на котловината Мъглен (Моглена), в южното подножие на планината Кожух (Дзена), на 17 километра северно от Къпиняни. В началото на ХХ век Нънта е съставено от 8 махали - Манастир, Пунти, Проур, Ал Куле, Бийкуш, Горниц, Боз и Бейлик или Амбар.[1].

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

Край селото са открити останки от елинистическата и римската епоха – imago clipeata, изобразяващ четиричленно семейство, мраморен релеф, изобразяващ погребална вечеря в долната част и три фигури в горната, от които едната на трон, част от торса на елинистическа статуя и монети на Александър III Македонски. Във вече разрушените две джамии на селото също са били използвани антични архитектурни елементи.[2]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Селото е споменато като Енотия (Ενώτια) за пръв път от Георгий Кедрин в XI век, при описанието на обсадата на крепостта Мъглен от император Василий II Българоубиец. В 1350 година император Йоан Кантакузин отново споменава Нотия (Nότια). На стръмен хълм над селото са останките на тази средновековна крепост.[2] Нъте е традиционно най-голямото влашко (мъгленорумънско) села във Влахомъглен. Жителите му се занимават предимно с грънчарство, тъй като около селото има много глинени находища.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

„Главното мѣсто е Нонте, съ 450 кѫщи и е отдалечено нѣщо 1 часа отъ Фустани...[4] Жителитѣ сѫ власи-мухамедани и се занимаватъ съ земледѣлие и грънчарство. Съ своитѣ ефтени издѣлия тѣ отиватъ много надалечъ.

Това село е било по-прѣди христианско, въ което се увѣряваме отъ вдлъбнатинитѣ въ стѣнитѣ, прѣдназначено за светитѣ икони; сѫщо и устройството на по-старитѣ кѫщи е съвсѣмъ христианско. Развалинитѣ на единъ манастиръ и на една църква още стоятъ. Даже праздника за освещението на църквата още се празднува, а пъкъ христиански имена е нѣщо обикновено. За потурчванието на жителитѣ отъ Нѫте се разказва въ III т. стр. 198 на българския сборникъ, че е станало по слѣдующия начинъ:

На дéнут на Велигдин владѝката литургѝсал у цѫрквата; нé знам зашчó, ка си биле льу(д)іту на цѫркви, бѝле заградéни ут турцки аскéр. Владѝката пушчѝл да му чѝнятъ абер на бимбашѝіата, да и оставе да си ѭ дусвѫршѫт литургѝіата. Пушчѝла цѫрква и владѝката излизéл надвур; ама на мéсто да му каже на сильàните „Ристос анèсте," както е адéтут да сѫ вéле прис тѝіа дни, он му ричéл: „сильàм альаким!" Сильаните, заплашени ут по нàприт, а сéга насѫрчени ут владиката, удгувурѝле заіну су аскéрут: алъакѝм сильамъ.— „ Е, брáтьа, рéкѫл владиката, кое ки ви бѝде по àрну, турци да сѫ чѝните и да си ѝмате и жéните, и дéцата и сѫту имаіне или да си устàните каури, а пѫк да вѫ искольат? Мене аку мѫ пѝтате, іàс ви давам ум да гу напрáвите прѫвнуту, и іàс сàм сѫм су вас!" Сильàните пристанàли пу владѝката — негу сега гу направѝле пàша — и без да чекат пó вике сѫ потурчѝле; а тѝіа, що[5] ниікьале да гу напрàвѫт тòа нешчу, сѫ разбигàле пу друдзите ристенски сéла.

У тѣхъ се е запазилъ само езика... Тукъ чухъ за пръвъ пѫть диалекта, който за краткость ще означавамъ съ думата „мегленски." Хората наричатъ своя езикъ, „влашки," сѫщо тъй, както и власитѣ въ Истрил, когато другитѣ власи на Бълкански П-въ говорятъ аромѫнеште.“[6]

Според местни легенди първовачално Нъте е било разпръснато на 10 отделни махали, които по време на Османското владичество са се преместили на едно място[7]. В 1759 година цялото село е ислямизирано, начело с мъгленския епископ Йоан (или Йоникий).[8][2] Четирите местни църкви са превърнати в джамии. Една част от жителите на Нъте, които не приемат исляма, бягат в Бер, Негуш и Ресен. Сред избягалите е и Доре, родоначалникът на ресенския род Ляпчеви, на който принадлежи и Андрей Ляпчев.[9] Сред ислямизираните жители на Нъте столетия по-късно се запазват редица неислямски обичаи и практики - празнуване на Гергьовден и на Илинден, посещения и почит към църквата в съседното българско село Тушин (Тушим) и други. [10] Селото има паралелно турско име Едикьой.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Нѫте (Нонте) живеят 3500 власи мохамедани и 160 цигани.[11] Секретарят на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) отбелязва в Нута само 168 цигани.[12] До началото на ХХ век в Нъте се говори и български, което Теодор Капидан обяснява със смесването на жителите на Нъте с помаци от Мъглен[13].

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Нъте попада в Гърция. В 1923 година влашкото помашко население на Нъте се изселва в Източна Тракия, Турция - в Одрин (около 100 семейства), в Лозенград (100 с.), Бабаески (70 с.), Люлебургас (80 с.), Узункюпрю (около 100 с), Чорлу (около 100 с.), Малкара (50 с.), Бали (10 с.), Гьозсюзсьой (50 с.), Каламиш (50 с.), Хошкьой (20 с.), Мюрефте (5 с.), Шаркьой (80 с.).[14]

На мястото на влашките помаци са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година в селото живеят 216 гръцки бежански семейства с 901 души.[15] От 1919 година до 1997 година селото е самостоятелна община, към която от 1919 до 1929 и от 1955 до 1997 година се числи и село Тушин (Аетохори). През 1944 година по време на Втората световна война селото сериозно пострадва.[2]

Според изследване от 1993 година селото е смесено понтийско-влашко (412 жители в 1981 г.) и в него и двата малцинствени езика – понтийски и влашки са запазени на средно ниво.[16]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Нъте

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • ((el)) Νότια.
  • Thede Kahl, "The Islamisation of the Meglen Vlachs (Megleno-Romanians): The Village of Nânti (Nótia) and the 'Nântinets' in Present-Day Turkey", Nationalities Papers 34:1, March 2006.
  • Παπαγεωργίου, Πέτρος Ν., "Ο εξισλαμισμός του μακεδονικού χωριού Νοτίων, ανέκδοτος ιστορική παράδοσις του ΙΗ' αιώνος", Μακεδονικό Ημερολόγιο 1909.
  • Μέλλιος, Λάζαρος Α., "Ο εξισλαμισμός του Μητροπολίτη Μογλενών – Πέλλης", Έκδοση της Ιεράς Μονής του Αρχαγγέλου Μιχαήλ Αριδαίας 2.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Capidan, Theodor. Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p. 11
  2. а б в г д Η Νότια. // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 17 юни 2014.
  3. Густав Вайганд. „Етнография на Македония“. Глава II. Общо за състава, характера и начина на живот на населението.
  4. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 30.
  5. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 31.
  6. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 32.
  7. Capidan, Theodor. op. cit. p.11
  8. Γνωριμία με την Αλμωπία
  9. Радев, Симеон. „Ранни спомени“, София, 1969, стр. 98.
  10. Capidan, Theodor. op. cit. p.17-18
  11. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  12. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 194-195.
  13. Capidan, Theodor. op. cit. p. 12, 19
  14. Tircomnicu, Emil. Meglenoromanii. Destin istoric si cultural, Ed. Etnologica, 2004.
  15. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  16. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
     Портал „Македония“         Портал „Македония