Узункьопрю

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Узункюпрю)
Направо към: навигация, търсене
Узункьопрю
Uzunköprü
Страна Флаг на Турция Турция
Регион Мармара
Вилает Одрин
Надм. височина 7 m
Население (2007) 39 123 души
Официален сайт www.uzunkopru.bel.tr
Узункьопрю в Общомедия

Узункьопрю (на турски: Uzunköprü) е град в европейската част на Турция, вилает Одрин. Градът е околийски център и община. Разположен е по долното поречие на река Марица, на река Ергене. Преведено от турски език името на града означава дълъг мост.

История[редактиране | редактиране на кода]

Името си града дължи на Дългия мост (на турски: Uzun köprü) пресичащ река Ергене. Той е историческа забележителност и емблема на града. Построен е между 1426 г. и 1443 г. от изтъкнатия за времето си архитект Муслихиддин по заповед на османския султан Мурад II. Изграденият от ломени камъни мост има 174 свода, дълъг е 1 329 м, ширината му надхвърля 6,80 м. Някой от сводовете са от заострен тип други имат обла форма. Старият каменен мост на Узункьопрю е известен като най-дългия каменен мост в Турция.

В началото на XX век Узункьопрю е градец, център на Узункьоприйска каза на Османската империя. Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в градчето живеят 183 екзархийски български семейства с 1011 души.[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Узункьопрю са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]

Българското население на Узункьопрю се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. Част от бежанците са настанени в село Архиянли.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Узункьопрю
  • България Георги Иванов Петков (1905 – 1944), български партизанин[3]
  • България Георги Сотиров Ламбрев (1897 – 1944), български комунистически деец[4]
  • България Стоян Илиев Гунчев – Пенчо (1909 – 1944), български партизанин[5]
  • България Христо Симидов (1884 – ?), български революционер от ВМОРО

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.299.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 885.
  3. [1] Списък на убити партизани
  4. [2] Списък на убити партизани
  5. [3] Списък на убити партизани