Узункьопрю
| Узункьопрю Uzunköprü | |
|---|---|
.jpg) | |
  Узункьопрю  Узункьопрю | |
| Страна |  Турция |
| Регион | Мармара |
| Вилает | Одрин |
| Надм. височина | 7 m |
| Население | 39 123 души (2007) |
| Официален сайт | www.uzunkopru.bel.tr |
| Узункьопрю в Общомедия | |
Узункьопрю (на турски: Uzunköprü) е град в европейската част на Турция, вилает Одрин. Градът е околийски център и община. Разположен е по долното поречие на река Марица, на река Ергене. Преведено от турски език името на града означава дълъг мост.
История[редактиране | редактиране на кода]
Името си града дължи на Дългия мост (на турски: Uzun köprü) пресичащ река Ергене. Той е историческа забележителност и емблема на града. Построен е между 1426 г. и 1443 г. от изтъкнатия за времето си архитект Муслихиддин по заповед на османския султан Мурад II. Изграденият от ломени камъни мост има 174 свода, дълъг е 1329 м, ширината му надхвърля 6,80 м. Някои от сводовете са от заострен тип други имат обла форма. Старият каменен мост на Узункьопрю е известен като най-дългия каменен мост в Турция.
В началото на XX век Узункьопрю е градец, център на Узункьоприйска каза на Османската империя. Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в градчето живеят 183 екзархийски български семейства с 1011 души.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Узункьопрю са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]
Българското население на Узункьопрю е принудено да се изсели след Междусъюзническата война в 1913 година. Част от бежанците са настанени в село Архиянли. Гръцкото население на града и региона, включително албанци-християни се изселват принудително в Гърция след 1922 г. по силата на гръцко-турския договор за размяна на населението.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Узункьопрю
Георги Иванов Петков (1905 – 1944), български партизанин[3]- Георги Сотиров Ламбрев (1897 – 1944), български комунистически деец[3]
- Димитър Стоянов Бояджиев (р. 17 май 1910 - ?), интербригадист[4]
- Стоян Илиев Гунчев – Пенчо (1909 – 1944), български партизанин[3]
- Цветко Попов Караджиев (1908 – 1944), български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[5]
- Христо Симидов (1884 – ?), български революционер от ВМОРО
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.299.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 885.
- ↑ а б в Списък на убити партизани
- ↑ Сирков, Димитър. В защита на Испанската република : 1936 - 1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 240.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 141 в
