Мъгленска крепост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мъгленска крепост
Κάστρο Μογλενών
Maglen-castle.jpg
Развалините на крепостта от югоизток
Greece relief location map.jpg
40.9539° с. ш. 22.1046° и. д.
Мъгленска крепост
Местоположение в Гърция
Информация
Страна Флаг на Гърция Гърция
Териториална единица дем Мъглен
Местоположение Слатина
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние частично запазена
Собственик държавна
Мъгленска крепост в Общомедия
Фрагмент от крепостта

Мъгленската крепост (на гръцки: Κάστρο Μογλενών, Κάστρο Χρυσής) е средновековна крепост, чиито развалини се намират днес в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), непосредствено до село Слатина.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Крепостта е идентифицирана като Мъглен – средновековен град, седалище на едноименната византийска тема и епархия поне от XI век.[1] В 1134 година е засвидетелстван епископ Иларион Мъгленски.[2][3]

Според пътешественика от XIX век Алфред Делакулонш това е мястото на античния град Европос, версия приета и от археоложката Депсина Евгениду. На мястото засега обаче не са открити антични останки и за местоположението на Европос има и други версии - в 1913 година Николаос Пападакис го идентифицира с Рудинското кале край Рудино (Алорос).[1]

Крепостта е отбранявана от кавхан Дометиан и болярина на Мъгленската област Илица[4] срещу войските на Василий II Българоубиец, който за да я превземе в 1015 г. е принуден да отклони река Мъгленица, подкопава основите на твърдината и чак след като използва и огън, успява да проникне в крепостта.[5] Мъглен е споменат в грамотите на император Василий II, определящи границите на Охридската архиепископия.[1]

В 1980 година Мъгленската крепост е обявена за защитен археологически обект.[6]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Запазените стени на крепостта са от X – XII век, но вероятно са изградени върху по-стари. Стените са проследими цялостно, но по-добре запазени са в южната и югоизточната част.[1] Оцелелите стени са с дължина около 500 метра и достигат до 7 метра височина. Стените са направени от речни камъни от река Мъгленица и редове счупени тухли. Запазени са две елипсовидни, една кръгла и една квадратна кула.[1]

Селището оградено от стените обхваща 40 декара, като изглежда е било разширено на изток. В рамките на крепостта е открита трикорабна епископска базилика. Извън стените, в Долния град е открита гробищна църква.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Κάστρο Χρυσής. // Βάση Δεδομένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας - Lhi-Lna. Посетен на 3 април 2018.
  2. Православная энциклопедия. Т. XXII. Москва, Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2009. ISBN 978-5-89572-040-0. с. 201-204.
  3. Μελίσσας, Λάζαρος. Η Μητρόπολη Μογλενών και Φλωρίνης μέσα από τα αρχεία της Αντιπροσωπείας - Δημογεροντίας (1907 - 1913) (Διπλωματική εργασία). Θεσσαλονίκη, Πανεπιστήμιο Μακεδονίας. Σχολή Οικονομικών και Περιφερειακών Σπουδών. Τμήμα Βαλκανικών, Σλαβικών και Ανατολικών Σπουδών, 2014. σ. 190.
  4. Пламен Павлов, Пламен Павлов. Бунтари и авантюристи в средновековна България. Велико Търново: Абагар, 2000.
  5. Чолпанов, Борис. Векове от слава, том 1. Военно издателство, 1976. с. 90.
  6. ΥΑ ΥΠΠΕ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/68102/2652/4-12-1979 - ΦΕΚ 188/Β/25-2-1980. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 18 октомври 2014.
     Портал „Македония“         Портал „Македония