Бизово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бизово
Μεγαπλάτανος
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 184 m
Население (2001) 310 души

Бизово (на гръцки: Μεγαπλάτανος, Мегаплатанос, до 1926 година Μπίζοβο, Бизово[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония. Бизово има население от 310 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Бизово е разположено в западната част на котловината Мъглен (Моглена), на 16 километра западно от демовия център Съботско (Аридеа), в източното подножие на планината Малка Нидже.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Водане от 1619 – 1620 година селото е отбелязано под името Бизава с 57 джизие ханета (домакинства).[2]

В края на XIX век Бизово е село във Воденска каза на Османската империя. В 1860 година е построена църквата „Свети Николай“.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бизево (Bizevo) е посочено като село във Воденска каза със 184 къщи и 300 жители българи и 450 помаци.[4]

В 1882 година в Бизово е открито българско училище.[5]

Според Стефан Веркович към края на XIX век е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище с мъжко население 406 души и 124 домакинства.[6] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Бизово е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 150 българи-християни и 650 българи-мохамедани.[7]

Цялото християнско население на Бизово е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бизево (Bizevo) има 176 българи екзархисти и в селото има българско училище.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. В 1926 година е преименувано на Мегаплатанос. В селото са настанени понтийски гърци, бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 47 бежански семейства и 190 души.[9]

В 1981 година селото има 382 жители. Според изследване от 1993 година селото е смесено бежанско-„славофонско“ и в него понтийският и „македонският език“ са запазени на средно ниво, а турският на ниско.[10]

На източния вход на селото в платанова горичка е построена църквата „Свети Евстатий“.[11] В 1981 година на 1,5 km източно от Бизово жителите на Бизово, Саракиново (Саракини) и Тресино (Орма) построяват църквичката „Свети Илия“ до смятано за лечебно аязмо.[12]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бизово
  • Flag of Greece.svg Димитър Аврамов (Δημήτριος Αβραμίδης), гръцки андартски деец, четник, син на андарта Христо Аврамов (Χρήστου Αβραμίδη)[13]
  • Flag of Greece.svg Йоанис Самарас (Ιωάννης Σαμαράς ή Λεβέντης), гръцки андартски деец, четник[13]
  • Flag of Greece.svg Петър Иванов (Πέτρος Ιωάννου), гръцки андартски деец от трети клас[13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπίζοβο -- Μεγαπλάτανος
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 269.
  3. The Church of Saint Nicholas in Megaplatanos. // Megaplatanos. Посетен на 27 април 2018.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.156-157.
  5. Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември 1937, стр. 2.
  6. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  8. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 190-191.
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  10. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  11. The Church of Saint Efstathios in Megaplatanos. // Megaplatanos. Посетен на 28 април 2018.
  12. The Chapel of Prophet Elias. // Megaplatanos. Посетен на 28 април 2018.
  13. а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 128. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония