Цакони (дем Мъглен)
Тази статия е за воденското село. За костурското вижте Цакони (Ном Костур).
|
Цакони Χρύσα |
|
|---|---|
| — село — | |
  Цакони  Цакони |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 110 m |
| Население (броено към Цакон махала) | - души |
Цакони (на гръцки: Χρύσα, Хриса, до 1922 година Τσάκων Τσιφλίκ, Цакон Цифлик[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Цакони е разположено в котловината Мъглен (Моглена) на 2 километра югозападно от демовия център Съботско (Аридеа). Административно селото се води част от Цакон махала (Цаки).[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Цакони е българско село във Воденска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Цаконе (Tzakoné) е посочено като село във Воденска каза с 37 къщи и 68 жители българи и 60 помаци.[3]
В 1887 година в Цакони е открито българско училище.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Цакони живеят 260 българи християни.[5]
Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Цакони (Tzakoni) има 320 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[6]
По време на Балканската война 2 души от Цакони се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След Гръцко-турската война мюсюлманското население на Цакони е изселено в Турция и в селото са са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 42 бежански семейства и 177 души.[8]
Според изследване от 1993 година селото е смесено бежанско-„славофонско“ (1045 жители в 1981 г.) и в него турският език е запазен на ниско ниво, а „македонският“ на средно.[9]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
 |
|
||||
| Проблеми при слушането на файла? Вижте media help. | |||||
- Родени в Цакони
Атанас Марков (1928-1948), гръцки партизанин
Георги Христов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина[10]
Димитър Димитров, учен и политик, министър на културата, от Северна Македония с пробългарска ориентация- презвитер отец Димитър Костадинов (Константинов), български екзархийски свещеник, отровен в Съботско от гръцките окупационни власти[11][12]
- Мария Воденска (1942 -), писателка от Северна Македония
- Христо Андоновски (1917 – 2006), журналист от Северна Македония
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τσάκων Τσιφλίκ -- Χρύσα
- ↑ Цакон махала на сайта на Дем Съботско
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 156 – 157.
- ↑ Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември 1937, стр. 2.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 190-191.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 886.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 764.
- ↑ Илюстрация Илинден, май 1941, година 13, книга 5 (125), стр. 15.
- ↑ Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 424.
Портал „
