Цакони (дем Мъглен)
Тази статия е за воденското село. За костурското вижте Цакони (дем Костур).
| Цакони Χρύσα | |
|---|---|
| — село — | |
  Цакони  Цакони  Цакони | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 145 m |
Цакони или Цакон чифлик (на гръцки: Χρύσα, Хриса, до 1922 година Τσάκων Τσιφλίκ, Цакон Цифлик[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Цакони е разположено в котловината Мъглен (Моглена) на 145 m надморска височина на 3 km югозападно от демовия център Съботско (Аридеа). Административно селото се води част от Цакон махала (Цаки).[2][3]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Цакони е българско село във Воденска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Цаконе (Tzakoné) е посочено като село във Воденска каза с 37 къщи и 68 жители българи и 60 помаци.[4]
В 1887 година в Цакони е открито българско училище.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Цакони живеят 260 българи християни.[6]
През 1901 година между Цакони и Съботско са избити председателят на наместничеството в Съботско Иван Попандов и видните български жители от Цакони Иван Цакончев, Васил Балтаков и Христо Балтаков.[7]
Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Цакони (Tzakoni) има 320 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[8]
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година сочи селото с 274 жители българи християни.[3]
По време на Балканската война 2 души от Цакони се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Цакон-чифлик има 40 къщи славяни християни.[10]
След Гръцко-турската война, в 1924 година в селото са 153 настанени гърци бежанци, за които е построена нова махала. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 42 бежански семейства и 177 души.[11] От 724 жители в 1940 година 483 са местни, а 241 са бежанци.[3]
Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция (1946 - 1949) и много от българоговорещите му жители бягат в социалистическите страни, а бежанците в големите градове.[3]
Според изследване от 1993 година селото е смесено бежанско-„славофонско“ (1045 жители в 1981 г.) и в него турският език е запазен на ниско ниво, а „македонският“ на средно.[12] Селото се брои към Цакон махала.
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 331[3] | 291[3] | 572[3] | 724[3] | 402[3] | 485[3] | 569[3] | 554[3] | 576[3] |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
 |
|
||||
| Проблеми при слушането на файла? Вижте media help. | |||||
- Родени в Цакони
Атанас Марков (1928-1948), гръцки партизанин
Георги Христов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина[13]
Димитър Димитров (1937 - ), учен и политик, министър на културата, от Северна Македония с пробългарска ориентация- презвитер отец Димитър Костадинов (Константинов), български екзархийски свещеник, отровен в Съботско от гръцките окупационни власти[14][15]
- Мария Воденска (1942 -), писателка от Северна Македония
- Мице Димитров, народен певец
- Христо Андоновски (1917 – 2006), журналист от Северна Македония
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Цакон махала на сайта на Дем Съботско
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 104. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156 – 157.
- ↑ Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 28-29.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 886.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 764.
- ↑ Саракински, свещеникъ Стоянъ Атанасовъ. Село Саракиново // Илюстрация Илиндень XIII (5 (125). София, Издание на Илинденската Организация, Май 1941. с. 15.
- ↑ Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 424
| ||||||||||||||||||||||||
