Цакони (дем Мъглен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за воденското село. За костурското вижте Цакони (Ном Костур).

Цакони
Χρύσα
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 110 m
Население (броено към Цакон махала) - души

Цакони (на гръцки: Χρύσα, Хриса, до 1922 година Τσάκων Τσιφλίκ, Цакон Цифлик[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Цакони е разположено в котловината Мъглен (Моглена) на 2 километра югозападно от демовия център Съботско (Аридеа). Административно селото се води част от Цакон махала (Цаки).[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Цакони е българско село във Воденска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Цаконе (Tzakoné) е посочено като село във Воденска каза с 37 къщи и 68 жители българи и 60 помаци.[3]

В 1887 година в Цакони е открито българско училище.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Цакони живеят 260 българи християни.[5]

Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Цакони (Tzakoni) има 320 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[6]

По време на Балканската война 2 души от Цакони се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След Гръцко-турската война мюсюлманското население на Цакони е изселено в Турция и в селото са са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 42 бежански семейства и 177 души.[8]

Според изследване от 1993 година селото е смесено бежанско-„славофонско“ (1045 жители в 1981 г.) и в него турският език е запазен на ниско ниво, а „македонският“ на средно.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Цакони
  • Flag of Greece.svg Атанас Марков (1928-1948), гръцки партизанин
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Христов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина[10]
  • Flag of North Macedonia.svg Димитър Димитров, учен и политик, министър на културата, от Северна Македония с пробългарска ориентация
  • Flag of Bulgaria.svg презвитер отец Димитър Костадинов (Константинов), български екзархийски свещеник, отровен в Съботско от гръцките окупационни власти[11][12]
  • Flag of North Macedonia.svg Мария Воденска (1942 -), писателка от Северна Македония
  • Flag of North Macedonia.svg Христо Андоновски (1917 – 2006), журналист от Северна Македония

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τσάκων Τσιφλίκ -- Χρύσα
  2. Цакон махала на сайта на Дем Съботско
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 156 – 157.
  4. Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември 1937, стр. 2.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 190-191.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 886.
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  9. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 764.
  11. Илюстрация Илинден, май 1941, година 13, книга 5 (125), стр. 15.
  12. Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 424.
     Портал „Македония“         Портал „Македония