Тресино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тресино
Όρμα
Όρμα.png
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областМъглен
Надм. височина310 m
Население641 души (2011 г.)
Пощенски код58400
Телефонен код2384

Тресино (на гръцки: Όρμα, Орма, до 1925 година Τρέσινο, Тресино, катаревуса Τρέσινον, Тресинон[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Тресино е разположено в западната част на котловината Мъглен (Моглена) в подножието на Малка Нидже, на 310 m надморска височина, на река Белица (Μπέλιτσα).[2][3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

Топонимът Орма или Орми (Ορμα, Ορμη) е споменат от множество антични писатели.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Етимологията на Тресино се извежда народно от три сина и според легендата селото е основано от трима братя. Според друга версия е от три села, а според трети е от треска.[2]

В XIX век Тресино е село във Воденска каза на Османската империя. Църквата „Свети Николай“ в Тресино е от 1865 година.[4] Селото е чифлик и принадлежи на бея на Бизово.[2] Според Стефан Веркович към края на XIX век Тресино (Тресина) е българо-мохамеданско селище с мъжко население 171 души и 47 домакинства.[5]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Тресинон (Trésinon), Мъгленска епархия, живеят 390 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Тресино (Tressino) е посочено като село във Воденска каза със 100 къщи и 350 жители българи и 136 помаци.[7]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Тресино живеят 430 българи християни и 250 българи мохамедани.[8]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[9] Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тресино (Tressino) има 800 българи екзархисти.[10] В 1909 година в Тресино е открито българско училище.[11]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година сочи Тресино с 450 жители българи християни и 250 българи мюсюлмани.[12]

По време на Балканската война 1 човек от Тресино е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Тресина има 70 къщи славяни християни и 70 къщи славяни мохамедани.[14]

След Гръцко-турската война, по силата на Лозанския договор в 1924 година мюсюлманското население на Тресино е изселено в Турция (село Оджаклар, Ердек) и в селото са настанени 205 гърци бежанци от Мала Азия, Източна Тракия и Понт.[12] В 1925 година е прекръстено на Орма.[12] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 49 бежански семейства и 171 души.[15] В 1940 година селото има 1534 жители, от които 1316 местни и 216 бежанци.[12]

През юни 1945 година Националната гвардия провежда акция в Тресино за издирване на членове на Българския клуб в Солун. Иззети са 150 лични карти. Десет души са заловени при опит да избягат в България.[16]

Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция - част от жителите му бягат в социалистическите страни, а част са преселени от властите в полските села. След нормализацията на обстановката, част от селяните се завръщат и обновяват селото.[12]

В 1981 година селото има 685 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и в него „македонският език“ е запазен на средно ниво.[17]

Селото произвежда лук, пипер, овошки и е развито частично и скотовъдството.[12]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 1182[12] 1166[12] 1172[12] 1534[12] 457[12] 733[12] 692[12] 685[12] 712[12] 649 641

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Тресино
  • Flag of Greece.svg Георги Марков (Γεώργιος Μάρκου), гръцки андартски деец от трети клас[18]
  • Flag of Greece.svg Димитрис Минос (Δημήτρης Μήνος), гъркомански андартски деец от трети ред[18][19]
  • Flag of Greece.svg Иван Петров (Ιωάννης Πετρίδης), гръцки андартски деец от трети клас[18]
  • Flag of Greece.svg Иван Янев (Ιωάννης Γιάννου), гръцки андартски деец от трети клас[18]
  • Flag of Greece.svg Костадин Попанастасов (Κωνσταντίνος Παπαναστασίου), гръцки андартски деец, четник[18]
  • Flag of Greece.svg Петър Петров (Πέτρος Πετρίδης), гръцки андартски деец от трети клас[18]
  • Flag of Greece.svg Тоде Петров (Σταύρος (ΤΟΔΗΣ) Πετρίδης), гръцки андартски деец от трети клас[18]
  • Flag of Greece.svg Христо Гогов (Χρήστος Γώγος), гръцки андартски деец от трети клас[18]
  • Flag of Greece.svg Христо Марков (Χρήστος Μάρκου), гръцки андартски деец от трети клас[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Яне Димов (1889/1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Григор Джинджифилов, 14 воденска дружина[20]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г Ιωάννου, Δ. Τοπική Κοινότητα Όρμας. // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 2014-06-18.
  3. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 101. (на македонска литературна норма)
  4. Νομός Πέλλας. Προσκυνηματικές περιηγήσεις. σ. 10. Посетен на 12 септември 2022 г. (на гръцки)
  5. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  7. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156 – 157.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  9. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 126.
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
  11. Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина. // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
  12. а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 102. (на македонска литературна норма)
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 238 и 883.
  14. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
  15. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  16. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония-мит или реалност, София, 1996, стр. 274 – 275.
  17. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  18. а б в г д е ж з и Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 129. (на гръцки)
  19. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 238.