Тресино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тресино
Όρμα
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 319 m
Население 649 души (2001)

Тресино (на гръцки: Όρμα, Орма, до 1925 Τρέσινο, Тресино, катаревуса Τρέσινον, Тресинон[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония. Тресино има население от 1071 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Тресино е разположено в западната част на котловината Мъглен (Моглена) в подножието на Малка Нидже, на 310 m надморска височина, на река Белица (Μπέλιτσα).[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

Топонимът Орма или Орми (Ορμα, Ορμη) е споменат от множество антични писатели.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Етимологията на Тресино се извежда народно от три сина и според легендата селото е основано от трима братя. Според друга версия е от три села, а според трети е от треска.[2]

В XIX век Тресино е село във Воденска каза на Османската империя. Селото е чифлик и принадлежи на бея на Бизово.[2] Според Стефан Веркович към края на XIX век Тресино (Тресина) е българо-мохамеданско селище с мъжко население 171 души и 47 домакинства.[3]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Тресинон (Trésinon), Мъгленска епархия, живеят 390 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Тресино (Tressino) е посочено като село във Воденска каза със 100 къщи и 350 жители българи и 136 помаци.[5]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Тресино е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 430 българи-християни и 250 българи-мохамедани.[6]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тресино (Tressino) има 800 българи екзархисти.[8] В 1909 година в Тресино е открито българско училище.[9]

По време на Балканската война 1 човек от Тресино е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1925 година е прекръстено на Орма. След Гръцко-турската война мюсюлманското население на Тресино е изселено в Турция (село Оджаклар, Ердек) и в селото са са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 49 бежански семейства и 171 души.[11]

През юни 1945 година Националната гвардия провежда акция в Тресино за издирване на членове на Българския клуб в Солун. Иззети са 150 лични карти. Десет души са заловени при опит да избягат в България.[12]

В 1981 година селото има 685 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и в него „македонският език“ е запазен на средно ниво.[13]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Тресино
  • Flag of Greece.svg Георги Марков (Γεώργιος Μάρκου), гръцки андартски деец от трети клас[14]
  • Flag of Greece.svg Димитрис Минос (Δημήτρης Μήνος), гъркомански андартски деец от трети ред[14][15]
  • Flag of Greece.svg Иван Петров (Ιωάννης Πετρίδης), гръцки андартски деец от трети клас[14]
  • Flag of Greece.svg Иван Янев (Ιωάννης Γιάννου), гръцки андартски деец от трети клас[14]
  • Flag of Greece.svg Костадин Попанастасов (Κωνσταντίνος Παπαναστασίου), гръцки андартски деец, четник[14]
  • Flag of Greece.svg Петър Петров (Πέτρος Πετρίδης), гръцки андартски деец от трети клас[14]
  • Flag of Greece.svg Тоде Петров (Σταύρος (ΤΟΔΗΣ) Πετρίδης), гръцки андартски деец от трети клас[14]
  • Flag of Greece.svg Христо Гогов (Χρήστος Γώγος), гръцки андартски деец от трети клас[14]
  • Flag of Greece.svg Христо Марков (Χρήστος Μάρκου), гръцки андартски деец от трети клас[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Яне Димов (1889/1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Григор Джинджифилов, 14 воденска дружина[16]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τρέσινον -- Όρμα
  2. а б в г Ιωάννου, Δ. Τοπική Κοινότητα Όρμας. // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 2014-06-18.
  3. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 156 – 157.
  6. Кънчов, Васил. Воденска Каза. // Македония. Етнография и статистика. София, Българско книжовно дружество в София, [1900]. с. 150.
  7. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.126.
  8. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 190-191.
  9. Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември 1937, стр. 2.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 238 и 883.
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  12. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония-мит или реалност, София, 1996, стр. 274-275.
  13. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  14. а б в г д е ж з и Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 129. (на гръцки)
  15. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 238.
     Портал „Македония“         Портал „Македония