Направо към съдържанието

Тресино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тресино
Όρμα
Гърция
40.9513° с. ш. 21.9261° и. д.
Тресино
Централна Македония
40.9513° с. ш. 21.9261° и. д.
Тресино
Воденско
40.9513° с. ш. 21.9261° и. д.
Тресино
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областМъглен
Надм. височина310 m
Население532 души (2021 г.)
Пощенски код584 00
Телефонен код2384

Тресино (на гръцки: Όρμα, Орма, до 1925 година: Τρέσινο, Тресино, катаревуса: Τρέσινον, Тресинон[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Тресино е разположено в западната част на котловината Мъглен (Моглена) в подножието на Малка Нидже, на 310 m надморска височина, на река Белица (Μπέλιτσα).[2][3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Античност

[редактиране | редактиране на кода]

Топонимът Орма или Орми (Ορμα, Ορμη) е споменат от множество антични писатели.[2]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Етимологията на Тресино се извежда народно от три сина и според легендата селото е основано от трима братя. Според друга версия е от три села, а според трети е от треска.[2]

В XIX век Тресино е село във Воденска каза на Османската империя. Църквата „Свети Николай“ в Тресино е от 1865 година.[4] Селото е чифлик и принадлежи на бея на Бизово.[2] Според Стефан Веркович към края на XIX век Тресино (Тресина) е българо-мохамеданско селище с мъжко население 171 души и 47 домакинства.[5]

Александър Синве (Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Тресинон (Trésinon), Мъгленска епархия, живеят 390 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Тресино (Tressino) е посочено като село във Воденска каза със 100 къщи и 350 жители българи и 136 помаци.[7]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Тресино живеят 430 българи християни и 250 българи мохамедани.[8]

След Илинденското въстание, през юни 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[9][10] През април 1905 година свещеник Константин Шербетчиев заедно с 4 къщи се връща в лоното Цариградската патриаршия. По данни на Екзархията по това време в селото има 101 екзархийски, 4 патриаршистки и 50 турски къщи. Въпреки че патриаршистите са незначително малцинство, османските власти отнемат църквата от екзархистите и я предават на патриаршистите.[11]

Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година в Тресино (Tressino) има 800 българи екзархисти.[12] В 1909 година в Тресино е открито българско училище.[13]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година сочи Тресино с 450 жители българи християни и 250 българи мюсюлмани.[14]

По време на Балканската война 1 човек от Тресино е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[15]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Тресина има 70 къщи славяни християни и 70 къщи славяни мохамедани.[16]

След Гръцко-турската война, по силата на Лозанския договор в 1924 година мюсюлманското население на Тресино е изселено в Турция (село Оджаклар, Ердек) и в селото са настанени 205 гърци бежанци от Мала Азия, Източна Тракия и Понт.[14] В 1925 година е прекръстено на Орма.[14] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 49 бежански семейства и 171 души.[17] В 1940 година селото има 1534 жители, от които 1316 местни и 216 бежанци.[14]

През юни 1945 година Националната гвардия провежда акция в Тресино за издирване на членове на Българския клуб в Солун. Иззети са 150 лични карти. Десет души са заловени при опит да избягат в България.[18]

Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция – част от жителите му бягат в социалистическите страни, а част са преселени от властите в полските села. След нормализацията на обстановката, част от селяните се завръщат и обновяват селото.[14]

В 1981 година селото има 685 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и в него „македонският език“ е запазен на средно ниво.[19]

Селото произвежда лук, пипер, овошки и е развито частично и скотовъдството.[14]

Прекръстени с официален указ местности в община Тресино на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Сува река[20] Σούνα Ксеропотамос Ξεροπότάμος[21] река в Мала Нидже на ЮИ от Тресино[20]
Рамница[22] Ραμνιτς Исиотопос Ίσιότοπος[21] връх в Мала Нидже на Ю от Тресино (721 m)[22]
Гърлето[22] Γκαρλέντο Гемисма Γέμισμα[21] местност на ЮИ от Тресино[22]
Юруци път[22] Ίρουτσιπατ Матиясма Μάτιασμα[21] местност на И от Тресино[22]
Мицова нива[22] Μήτσα Νίβα Хорафи ту Митро Χωράφι τοϋ Μήτρο[21] връх в Мала Нидже на ЮЗ от Тресино (757,2 m)[22]
Изворо[22] Ίσβορο Пиги Πηγή[21] местност в Мала Нидже на З от Тресино[22]
Слатина[22] или Средна[20] Σλάτινα Грисотопос Xρυσσότοπος[21] връх в Мала Нидже на З от Тресино (906 m)[22]
Делимишница[22] Ντελιμίσνιτσα Капетан Гарефис Καπετάν Γαρέφης[21] река в Мала Нидже на З от Тресино[22]
Рамна бука[22] Ράμνα Μπούκα Исия Оксия Ίσια Όξυά[21] връх в Мала Нидже на З от Тресино (1493,8 m)[22]
Креминак[22] Κρεμινάκος Склири Петра Σκληρή Πέτρα[21] връх в Мала Нидже на З от Тресино (2157,1 m)[22]
Виро[22] Βίρο Вати неро Βαθύ νερό[21] гранична река в Мала Нидже на З от Тресино, приток на Бистрица[22]
Плочите[22] Πλοτσίντα Плакес Πλάκες[21] гора в Мала Нидже на З от Тресино[22]
Бистрица[22] Μπίστριτσα Катаро Καθαρό[21] река в Мала Нидже на З и на С от Тресино[22]
Томорица[22] Τομαρίτς Панайоту Παναγιώτου[21] връх в Нидже на З от Тресино (924 m)[22]
Цървена стена[22] Τσαρβέντα Στενά Кокини Петра Κόκκινη Πέτρα[21] река в Нидже на СЗ от Тресино и на С от Томорица[22]
Катранца вода[22] или Картарца вода[20] Καρτάσκα Βόδα Коцифонеро Κοτσιφόνερο[21] река в Нидже на З от Тресино[22]
Греда[22] Γκρέτα Докари Δοκάρι[21] връх в Нидже на СЗ от Тресино (1604 m)[22]
Борика[22] Μπουρίκα Певкофито Πευκόφυτο[21] връх в Нидже на СЗ от Тресино (1688 m[22] или 1595 m[20])
Ямата[20] Γιάματα Клефторема Κλεφτόρεμα[21] река в Нидже на СЗ от Тресино, ляв приток на Белица[20]
Скрета[22] Σκρέτα Кедрон Κέδρον[21] възвишение на С от Тресино (474,7 m)[22]
Боро[22] Μποϋρο Кастаниес Καστανιές[21] връх в Нидже на СЗ от Тресино (805 m)[22]
Бела Грота[22] или Бело Гротло[20] Μπέλα Γκρότα Аспрос Сволос Άσπρος Σβώλος[21] връх в Нидже на СЗ от Тресино, гранична пирамида № 117 (23256 m)[22]
Браварник[20] Πράβαρνικ Анаподон Άνάποδον[21] местност в Нидже на СЗ от Тресино и на С от връх Греда[20]
Рамноборска река[20][22] Ράμνα Μπορ Исио Певко Ίσιο Πεύκο[21] река в Нидже на СЗ от Тресино (Колова)[20][22]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1182[14] 1166[14] 1172[14] 1534[14] 457[14] 733[14] 692[14] 685[14] 712[14] 649 641 532

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Мици Ячев
Родени в Тресино
  • Атанас Гогов (Αθανάσιος Γώγου), гръцки андартски деец[23]
  • Георги Марков (Γεώργιος Μάρκου), гръцки андартски деец от трети клас[24]
  • Димитър Минов (Δημήτρης Μήνος), гъркомански андартски деец от трети ред[23][24][25]
  • Иван Аврамов (Ιωάννης Αβραμίδης), гръцки андартски деец[23]
  • Иван Гогов (Ιωάννης Γώγου), гръцки андартски деец[23]
  • Иван Петров (Ιωάννης Πετρίδης), гръцки андартски деец от трети клас[24]
  • Иван Янев (Ιωάννης Γιάννου), гръцки андартски деец от трети клас[24]
  • Клеопатра Станишевска - Пенка (1934 - ?), участничка в Гражданската война в Гърция
  • Костадин Попанастасов (Κωνσταντίνος Παπαναστασίου), гръцки андартски деец, четник[24]
  • Мици Ячев, български революционер, четата на Лука Иванов, загинал в 1905 година в местността Греждин край Горно Пожарско, Воденско, в негова чест е изпята песента „Мицовата майка Мици го жале“
  • Петър Петров (Πέτρος Πετρίδης), гръцки андартски деец от трети клас[23][24]
  • Тоде Петров (Σταύρος (ΤΟΔΗΣ) Πετρίδης), гръцки андартски деец от трети клас[24]
  • Христо Аврамов (Χρήστος Αβραμίδης), гръцки андартски деец[23]
  • Христо Гогов (Χρήστος Γώγος), гръцки андартски деец от трети клас[24]
  • Христо Марков (Χρήστος Μάρκου), гръцки андартски деец от трети клас[23][24]
  • Яне Димов (1889/1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Григор Джинджифилов, 14 воденска дружина[26]
Починали в Тресино
  • Христо Попиванов (? - 1908), български учител в селото родом от Саракиново, убит на 11 октомври от бившия гръцки андарт Темистокли[27]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г Ιωάννου, Δ. Τοπική Κοινότητα Όρμας // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 2014-06-18.
  3. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 101. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Νομός Πέλλας. Προσκυνηματικές περιηγήσεις. σ. 10. Посетен на 12 септември 2022 г. (на гръцки)
  5. ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
  6. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  7. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156 – 157.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  9. ↑ Лельова, Росица. На духовния фронт от Илинден до Балканската война. Българската екзархия и екзархийските институции в Македония (1903-1912). Издателство на БАН, 2021. ISBN 978-619-245-197-3. с. 103.
  10. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  11. ↑ Лельова, Росица. На духовния фронт от Илинден до Балканската война. Българската екзархия и екзархийските институции в Македония (1903-1912). Издателство на БАН, 2021. ISBN 978-619-245-197-3. с. 104.
  12. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
  13. ↑ Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
  14. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 102. (на македонска литературна норма)
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 238 и 883.
  16. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
  17. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  18. ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония : мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. ISBN 9789548187275. с. 274 - 275.
  19. ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  20. ↑ а б в г д е ж з и к л м Topografska Karta JNA 1:50 000.
  21. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1070. (на гръцки)
  22. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  23. ↑ а б в г д е ж Ιστορία της Αλμωπίας // Δημοτικό Σχολείο Θεοδωρακείου. Посетен на 7 октомври 2024 г. (на гръцки)
  24. ↑ а б в г д е ж з и Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 129. (на гръцки)
  25. ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 238.
  27. ↑ Дописки // в. Вѣсти XIX (13). 24 октомврий 1908. с. 3-4.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тресино&oldid=12723690“.