Ошински манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ошински манастир
Αρχαγγέλου Μιχαήλ
Monastery archaggelos 2.jpg
Общ изглед
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Ошин
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Воденска, Пелска и Мъгленска
Архиерейско наместничество Съботско
Изграждане 1843 г.
Статут паметник на културата
Състояние действащ храм
Ошински манастир в Общомедия

Ошинският манастир „Свети Архангел Михаил“ (на гръцки: Ιερά Μονή Αρχαγγέλου Μιχαήλ) е манастир в Егейска Македония, Гърция, част от Воденската, Пелска и Мъгленска епархия на Вселенската патриаршия.[1][2][3] Манастирът е посветен на Чудото на Архангел Михаил в Хони (του εν Χώναις θαύματος).[4]

География[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът е разположен на малко бърдо над село Ошин (Архангелос) в северните поли на планината Паяк (Пайко) в областта Мъглен (Моглена). Обкръжен е от гора от кестени, орехи, яблани, череши с езерца и малки водопади. Забележителен е малкият мост над потока край манастира.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Ктиторският надпис с името на митрополит Калиник Мъгленски и Анастас Зограф

Манастирът е построен в XI век на мястото на старо езическо светилище на Артемида Агротера, съдейки по открития олтар.[2] Носи името на Свети Йоан Предтеча и е под пряката юрисдикция на Великата Лавра в Света гора. Около 1790 година власите помаци от съседното село Нъте го изгарят. Възстановен е 1843 година и посветен на Архангел Михаил. В 1888 година е изписана от зографите крушевчани Анастас Зограф и синовете му Вангел и Никола.[4][5][6]

Разположен в населената с мъгленорумъни област Влахомъглен, манастирът става център на румънската пропаганда в региона. Затова в 1905 година гръцки андарти нападат манастира и убиват игумена му.[7] Игумен на манастира става гръцкият офицер Михаил Анагностакос под името отец Христос.[8] и център на гръцката въоръжена пропаганда. Манастирът е ползван като база от Георгиос Какулидис (Михалис Драгас), Николаос Влахос, Емануил Скундрис.[6][2] Според гръцки източници в 1903 година манастирът е изгорен от власи мюсюлмани от Нъте.[3]

Между 1940-1989 година манастирът запустява. В 1989 година Воденската митрополия го възстановява.[1]

Църквата е обявена за исторически паметник на 30 юни 1986 година.[9]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Горната част на иконостаса
Долната част на иконостаса

В архитектурно отношение католиконът на манастира от 1843 година е трикорабна базилика с повдигнат оберлихт, нартекс, женска църква и трем от три страни. Във вътрешността трите кораба са разделени с две редици от шест изписани колони, свързани помежду си с дървени рамки измазани с кал, глина и слама. Централният кораб е засводен, а страничните са с равни дървени тавани, заменени в 1996 година. Отвън на северозападния ъгъл има каменен релеф, изобразяващ глава на овен, на североизточни ъгъл има следи от унищожен релеф, на западната страна има релефен кръст, а на източната птица, вероятно орел.[2] В трема има малко запазени стенописи от 1858 година и от 1896 година.[4]

Във вътрешността е впечатляващ дървеният резбован иконостас, датиращ от 1860 година. Иконостасът е богато изписан в четири последователни зони. Първата зона са дванадесетте царски икони – Света Злата Мъгленска, Свети Козма Етолийски, Архангел Михаил, Свети Иларион Мъгленски, Чудото в Хони на Архангел Михаил, Света Богородица, Христос, Свети Димитър, Архангел Михаил, която е дело на светогорски зографи, Свети Георги Нови Кападокийски и Свети Георги Нови Янински. В двете средни зони на иконостаса има четиридесет и шест по-малки икони, а в последната зона са девет.[2] Най-старата икона е от 1762 година.[4]

Стенописите на крушевските зографи от 1888 година са впечатляващи, като тези на южната стена са уникални. Двете най-забележителни сцени са вдъхновени от Стария Завет. Първата е унищожението на Йерусалим и клането на евреите. Изобразен е Авдемелех, който спи под едно дърво, а над него виси кошница, пълна със смокини. Същата сцена е изобразена в „Света Параскева“ в Бериславци. Втората сцена изобразява мъчението на пророк Исая от цар Седекия. Пророкът е изобразен с главата надолу, сечен от двама палачи. Сцената се среща в много църкви от средата на XIX век. На северната стена на наоса са изобразени сцени от живота на Христос, страстите и множество светци, главно в третата долна зона от четирите. На западната стена е мъченичеството на Света Злата. Във вътрешността впечатляват огромната сцена на Успение Богородично и Акатистът.[2]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Τουσίμης, Γεώργιος, Αλίκη-Αικατερίνη Στουγιαννάκη. Ιερά Μονή Αρχάγγελου Μιχαήλ, Αριδαίας – Πέλλης, ιστορική έρευνα. Έδεσσα, έκδοση της Ιεράς Μονής του Αρχάγγελου Μιχαήλ αριθ. 1, 1992.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ιερά Μονή Αρχαγγέλου Μιχαήλ. // Μοναστήρια της Ελλάδος. Посетен на 25 юни 2017.
  2. а б в г д е ж Ιερά Μονή Αρχαγγέλου Μιχαήλ. // Βάση Δεδομпокроителένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας – Lhi-Lna. Посетен на 21 април 2018.
  3. а б 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων. // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. σ. 558.
  4. а б в г 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων. // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. σ. 575.
  5. Αρχάγγελος. // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
  6. а б Τοπική Κοινότητα Αρχαγγέλου. // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 2014-06-17.
  7. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, стр.264.
  8. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, стр.142.
  9. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/15591/339/2-6-1995 - ΦΕΚ 579/Β/30-6-1995. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 18 октомври 2014.
     Портал „Македония“         Портал „Македония