Крушевчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Крушевчани (на румънски: cruşoveni, крушовени) са жителите на град Крушево, Република Македония. Това е списък на най-известните от тях. Населението на града се състои предимно от хора с български и влашки етнически произход, но като национална принадлежност крушевчаните са българи, гърци, румънци, сърби и македонци.

Родени в Крушево[редактиране | редактиране на кода]

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


A[редактиране | редактиране на кода]

Крушевските революционери Стеро Дамянов Николовски, Ангел Кръстев Житошанец, Ристе Велев - Карче и Йовче Аврамов - Люба, четници на Георги Сугарев.
Гоги Ивановски, Вангьо Тупузов - Пуцако и Таки Ашлакот, четници на Иван Наумов и Андрей Докурчев.

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

Е[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Калчо Трайков (1853 - 1937), български търговец, благодетел
  • Flag of Bulgaria.svg Коле Ролев (? - 1903), учи в манастир, първи български учител от 1863 година, участва в революционното движение[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Коле Сотиров Пърчале - Мукданчето, български революционер, четник при Петър Самарджиев в Тиквешко през 1904-1905 година[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Везенков (1848 - 1877), български лекар, опълченец
  • Aromanian flag.svg Flag of Romania.svg Константин Йоцу (1884 - 1962), румънски архитект
  • Aromanian flag.svg Flag of Romania.svg Константин Константе (1880 - 1964), румънски публицист, писател и дипломат
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Малков (1873 - 1908), основател на българската земеделска наука
  • Flag of Serbia.svg Коста М. Костич (26 октомври 1880 - 7 юли 1927, Дубровник), сръбски просветен деец[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Щерев - Куфича (? - 1903), български революционер от ВМОРО, четник при Георги Стоянов в Крушевско[9]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Сотир Лозанов (Тирчу), деец на ВМОРО

Т[редактиране | редактиране на кода]

  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Таки Николов (? - 1931), български революционер
  • Aromanian flag.svg Flag of Macedonia.svg Таки Фити (1950 - ), икономист и политик от Република Македония, министър на финансите, академик
  • Aromanian flag.svg Таки Хрисик (1920 - 1983), арумънски композитор и музикален педагог от Социалистическа Република Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Теохар Михайлов (1869 - 1940), български революционер, деец на ВМОРО и Илинденската организация[18][19]
  • Aromanian flag.svg Ташку Бонгу-Илиеску (ок. 1845 - 1908), арумънски просветител и писател
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Д. Гърданов (1861 - 1927), български строител и общественик, деец на Крушевското благотворително братство, член на дружество „Св. св. Кирил и Методий“; член на зидаро-еснафското сдружение в София[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Гьорев - Лало, български революционер от ВМОРО[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Кърчов (1878 - след 1958), български революционер
  • Flag of SFR Yugoslavia.svg Flag of Macedonia.svg Томо Кутурец (1906 - 1979), югославски партизанин и политик

Х[редактиране | редактиране на кода]

Христо Танушев

Я[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Янаки Стефанов (1864 - 1941), български дарител
  • Flag of Bulgaria.svg Яне Павлов - Стомнарко, български революционер от ВМОРО, четник при Гюрчин Наумов в Крушевско през 1902 година[24]

Опълченци от Крушево[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Анастас Михайлов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Христов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[26][27]
  • Flag of Bulgaria.svg Милан Алексов, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Димитриев, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Радивой Недялков, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Сава Ценков, I опълченска дружина[29]

Македоно-одрински опълченци от Крушево[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Баджев, 1 рота на 9 велешка дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Баджев, 22-годишен, Инженерно-техническа част – МОО, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Велко Ангелов Японеца, 22-годишен, жител на София, четата на Методи Стойчев[31]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър (Мицко) Баджов, 22-годишен, 2 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Аврамов, 26-годишен, Нестроева рота на 9 велешка дружина[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Ив. Алексов, 45-годишен, земеделец, основно образование, 1 и Нестроева рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[33]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Ацев, 32-годишен, 6 охридска дружина[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Анастасов, 22-годишен, Нестроева рота на 6 охридска дружина[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Алексов, 33-годишен, 2 рота на 6 охридска дружна[36]

Починали в Крушево[редактиране | редактиране на кода]

Свързани с Крушево[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.81
  2. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.82
  3. Парцел 31. // София помни. Посетен на 2016-01-21.
  4. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.29
  5. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.13, 95
  6. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 575.
  7. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.69
  8. Српски биографски речник, том 5.
  9. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.58
  10. Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 393.
  11. Дневник на Кюстендилския пограничен пункт на ВМОРО, в: Билярски, Цочо. „Никола Карев, Председателят на Крушовската република“, от сайта http://www.sitebulgarizaedno.com посетен на 05.02.2012 г.
  12. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.80
  13. Парцел 48. // София помни. Посетен на 2016-04-10.
  14. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 714.
  15. Српски биографски речник, том 1, с. 32.
  16. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 270. Посетен на 2015-09-02.
  17. Српски биографски речник, том 2, с. 14.
  18. Отчетъ. // Илюстрация Илинденъ XIII (10 (130). декемврий 1941. с. 7.
  19. Парцел 6. // София помни. Посетен на 2016-01-08.
  20. Парцел 70. // София помни. Посетен на 2018-04-16.
  21. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.59
  22. Парцел 32. // София помни. Посетен на 2016-03-03.
  23. Парцел 44. // София помни. Посетен на 2016-04-08.
  24. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.92
  25. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
  26. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 32.
  27. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 116.
  28. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.
  29. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
  30. а б в Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 75.
  31. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 25.
  32. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 12.
  33. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 19.
  34. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 74.
  35. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 23.
  36. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 20.
  37. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.712.
  38. Парцел 14. // София помни. Посетен на 2016-01-09.
     Портал „Македония“         Портал „Македония