Крушевчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Крушевчани (на румънски: cruşoveni, крушовени) са жителите на град Крушево, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях. Населението на града се състои предимно от хора с български и влашки етнически произход, но като национална принадлежност крушевчаните са българи, гърци, румънци, сърби и македонци.

Родени в Крушево[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й – К – Л – М – Н – О – П – Р – С – Т – У – Ф – Х – Ц – Ч – Ш – Щ – Ю – Я


A[редактиране | редактиране на кода]

Крушевските революционери Стеро Дамянов Николовски, Ангел Кръстев Житошанец, Ристе Велев – Карче и Йовче Аврамов – Люба, четници на Георги Сугарев.

Б[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Бота Митов (1871 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Христо Арнаудов в Одринско[7]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

Григор Д. Кръстев, деец на ВМОРО от Крушево
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Гьондов (около 1856 – 1913), български сладкар
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Димов, български революционер от ВМОРО, знамееносец на четата на Питу Гули[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Ивановски, български революционер от ВМОРО[12]
  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Георги Карев (1881 – 1950), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Котев Дьорткьоше, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Миланков, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[13]
  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Георги Мучитанов (1882 – 1911), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Попбогданов (? – 1910), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Силяновски (1857 – 1944), български офицер
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Стоянов (? – 1903), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Томалевски (1897 – 1988), български писател
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Шумков (1871 - ?), завършил математика в Женевския университет в 1893 година[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Георче Тренков, български революционер от ВМОРО[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Горчо Качамака (? – 1903), български революционер от ВМОРО, четник при Г. Стоянов[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Горчу Джавку, български революционер от ВМОРО[17]
  • Flag of North Macedonia.svg Гоце Петрески (р. 1953), северномакедонски политик
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Гога Николовски (р. 1923), югославски политик
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Божинов (1870 - ?), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Д. Кръстев, български революционер[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Гурко Д. Божинов, български революционер от ВМОРО[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Гушу Фетаджока, български революционер, сподвижник на Георги Лажот, Димитър Чакрев и Ангел Церанец[19]

Д[редактиране | редактиране на кода]

Е[редактиране | редактиране на кода]

З[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Иван Аврамов, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев[24]
  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Иван Джонев (1882 – 1967), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Котев (? – 1913), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Попдимитриев, български революционер от ВМОРО[17]
  • Aromanian flag.svg Flag of North Macedonia.svg Илия Найдоски (р. 1964), футболист от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Чонев, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Илче Стойчев, български революционер от ВМОРО[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Ицо Карев, български революционер, в 1869 година е член на Крушевската конспирация на Иван Шумков[5]

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Калчо Трайков (1853 – 1937), български търговец, благодетел
  • Flag of Bulgaria.svg Коле Сотиров Пърчале – Мукданчето, български революционер, четник при Петър Самарджиев в Тиквешко през 1904-1905 година[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Коле Шапърдан, български революционер от ВМОРО[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Везенков (1848 – 1877), български лекар, опълченец
  • Flag of Bulgaria.svg Константин (Костадин) Г. Нейков (1880 - ?), завършил в 1903 година Солунската гимназия,[28] завършил електротехника в Санкт Петербург в 1912 година[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Деспотов, български архитект, завършил архитектура в прага в 1893 година[30] делегат на Крушевското братство на Учредителния събор на македонските бежански братства в 1918 година в София[31]
  • Aromanian flag.svg Flag of Romania.svg Константин Йоцу (1884 – 1962), румънски архитект
  • Aromanian flag.svg Flag of Romania.svg Константин Константе (1880 – 1964), румънски публицист, писател и дипломат
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Малков (1873 – 1908), основател на българската земеделска наука
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Божинов (1881 - 1903), български революционер от ВМОРО
  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Костадин Янакиев, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Мучитанов[32]
  • Flag of Serbia.svg Коста М. Костич (26 октомври 1880 – 7 юли 1927, Дубровник), сръбски просветен деец[33]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Щерев – Куфича (? – 1903), български революционер от ВМОРО, четник при Георги Стоянов в Крушевско[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Косту Лапев, български революционер от ВМОРО[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсте Нешков, български революционер от ВМОРО, четник на Кочо Цонков[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Куно, български революционер от ВМОРО, четник на Милан Гюрлуков[36]

Л[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Лакю Горцу, деец на ВМОРО, ранен в първия ден на Илинденското възстание при обсадата на таксилдарския дом в Крушево[37]
  • Flag of Bulgaria.svg Лакю Конче, български революционер от ВМОРО[17]

М[редактиране | редактиране на кода]

  • Aromanian flag.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Манчу Матак (1920 – 1944), югославски партизанин
  • Flag of Bulgaria.svg Мате Божков (1875 - ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Мате и Пара Гърдановски, дейци на ВМОРО[38]
  • Flag of Bulgaria.svg Мате Лязев, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Мате Сечков, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Матей Гърданов, български строител
  • Flag of Bulgaria.svg Матей Нешков (1857 - 1940), български революционер
  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Менча Кърничева (1900 – 1964), българска революционерка
  • Flag of Bulgaria.svg Миле Каранфилов, български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Миле Попкръстев, български революционер от ВМОРО[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Мито Тръпчев, български революционер от ВМОРО[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Миха Алексов, български революционер от ВМОРО[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Николов – Путела, български революционер от ВМОРО[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Станоев (1885 – 1929), български революционер
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Мише Ивановски (1916 – 1942), югославски партизанин

Н[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Сотир Лозанов (Тирчу), деец на ВМОРО
Стойка Николаеску
Копие на кръщелно на Сотир Петров Стоянов от Крушево от 19 юли 1909 година, подписано и подпечатано от архиерейския наместник Лев Г. Попов
  • Flag of Bulgaria.svg Санду Андонов, български революционер от ВМОРО[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Секула Гьорев, български революционер, в 1869 година е член на Крушевската конспирация на Иван Шумков[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Георгиев Коматов (1887 – ?), български юрист и офицер, завършил право в Загребския университет в 1907 година,[51] взводен командир в 16-и полк по време на Първата световна война, ранен при Атентата в „Света Неделя“
  • Flag of Serbia.svg Сотир Танасие Атанацкович (4 септември 1896 – 2 март 1964), лекар, починал в Ниш[52]
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Кузманов, български юрист, завършил право в Хале в 1907 г.[53]
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Щерев - Куфичот, български революционер от ВМОРО[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Спиридон Велев (1863 – 1937), български общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Ставре К. Андревски, български революционер от ВМОРО[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Ставре Наумов (1870 – 1942), български журналист и издател
  • Flag of Bulgaria.svg Ставре Трайков, български революционер от ВМОРО[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Стаменко Колев, български и югославски предприемач и строител, построава Кумановската градка болница в 1935 година[54]
  • Aromanian flag.svg Flag of Romania.svg Стерие Петрашинку (1890 – 1968), арумънски активист
  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Стерю Гулев (1903 – 1944), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Баджов (1881 – 1953), български художник
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев[55]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Илиев Матерков (1887 – 1976), български комунист[56]
  • Aromanian flag.svg Flag of Romania.svg Стойка Николаеску (1879 – 1941), румънски археолог и славист
  • Flag of Bulgaria.svg Стойчо Кецкаров (1870 – 1942), български предприемач и революционер от ВМОРО[57]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Везенков (1828 – 1897), български строител, революционер, опълченец
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Стерьо Боздов (1902 – 1987), югославски лекар и професор, член на АСНОМ
  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Стерьо Доменику, български революционер от ВМОРО, четник на Александър Кошка[58]
  • Flag of Bulgaria.svg Стерьо Зимбилев, български лекар[59]
  • Flag of Bulgaria.svg Стерьо Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев[60]
  • Flag of Serbia.svg Стоян Велкович (27 август 1873 – 28 юли 1941), инженер, починал в Белград[61]

Т[редактиране | редактиране на кода]

  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Таки Николов (? – 1931), български революционер
  • Aromanian flag.svg Flag of North Macedonia.svg Таки Фити (р. 1950), северномакедонски икономист и политик, министър на финансите, академик
  • Aromanian flag.svg Таки Хрисик (1920 – 1983), арумънски композитор и музикален педагог от Социалистическа Република Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Такю Ляпов, български революционер от ВМОРО[62]
  • Flag of Bulgaria.svg Тасе Кюмурджия, български революционер, в 1869 година е член на Крушевската конспирация на Иван Шумков[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Ташко Попхристов, български революционер от ВМОРО[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Теохар Михайлов (1869 – 1940), български революционер, деец на ВМОРО и Илинденската организация[63][64]
  • Flag of Bulgaria.svg Ташко Карев, български революционер от ВМОРО
  • Aromanian flag.svg Ташку Бонгу-Илиеску (ок. 1845 – 1908), арумънски просветител и писател
  • Flag of Bulgaria.svg Ташку Кукев, български революционер от ВМОРО[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Ташку Топуз, български революционер от ВМОРО[17]
  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Ташку Шарку, български революционер от ВМОРО, четник на Александър Кошка[65]
  • Flag of Bulgaria.svg Тимьо Кондраков, български революционер от ВМОРО[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Тирчо Карев (? - 1902), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Тирчу Секулов, български революционер от ВМОРО[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Георгиев Вълканов (1895 - 1928), български комунист[66], македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина[67]
  • Flag of Bulgaria.svg Тоду Боряр, български революционер от ВМОРО[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Д. Гърданов (1861 – 1927), български строител и общественик, деец на Крушевското благотворително братство, член на дружество „Св. св. Кирил и Методий“; член на зидаро-еснафското сдружение в София[68]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Гьорев – Лало, български революционер от ВМОРО[69]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Константинов, български революционер от ВМОРО[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Кърчов (1878 – след 1958), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Томо Кръстев Дойчин, български революционер от ВМОРО[15]
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Flag of North Macedonia.svg Томо Кутурец (1906 – 1979), югославски партизанин и политик
  • Flag of Bulgaria.svg Трайко Цветков (1792 - 1823), наричан Демир Трайко, участник в Гръцката война за независимост от 1821 година, байрактар в четата на Марко Бочар[70][71]

У[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Унчу Г. Велянов, български революционер от ВМОРО[15]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Христо Танушев

Я[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Янаки Стефанов (1864 – 1941), български дарител
  • Flag of Bulgaria.svg Яне Павлов – Стомнарко, български революционер от ВМОРО, четник при Гюрчин Наумов в Крушевско през 1902 година[77]

Опълченци от Крушево[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Анастас Михайлов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[78]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Христов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[79][80]
  • Flag of Bulgaria.svg Милан Алексов, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[81]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Димитриев, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[81]
  • Flag of Bulgaria.svg Радивой Недялков, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[82]
  • Flag of Bulgaria.svg Сава Ценков, I опълченска дружина[82]

Македоно-одрински опълченци от Крушево[редактиране | редактиране на кода]

Свидетелство на Сотир П. Кунтев от Крушево за участие в Македоно-одринското опълчение, 12 август 1913 година
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Баджев, 1 рота на 9 велешка дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[83]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Баджев, 22-годишен, Инженерно-техническа част – МОО, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[83]
  • Flag of Bulgaria.svg Велко Ангелов Японеца, 22-годишен, жител на София, четата на Методи Стойчев[84]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър (Мицко) Баджов, 22-годишен, 2 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал[83]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Аврамов, 26-годишен, Нестроева рота на 9 велешка дружина[85]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Ив. Алексов, 45-годишен, земеделец, основно образование, 1 и Нестроева рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[86]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Ацев, 32-годишен, 6 охридска дружина[87]
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Анастасов, 22-годишен, Нестроева рота на 6 охридска дружина[88]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Алексов, 33-годишен, 2 рота на 6 охридска дружна[89]

Починали в Крушево[редактиране | редактиране на кода]

Свързани с Крушево[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бѣлевъ, Г. Ив. Изъ живота на четитѣ въ недрата на Пирина. Бой при Албутинъ - Среща съ селяни и рѫководители (Споменъ). // Илюстрация Илиндень 4 (9 (39). София, Издание на Илинденската Организация, Май 1932. с. 13.
  2. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
  3. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  4. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  5. а б в г д е Майски, Н. К. Първитѣ бунтарски наченки в гр. Крушово. // Илюстрация Илиндень IV (9 (39). София, Издание на Илинденската Организация, Май 1932. с. 10.
  6. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  7. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  8. а б в г д Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 27.
  9. а б в г Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 31.
  10. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 82.
  11. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  12. а б в г Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 30.
  13. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
  14. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 61.
  15. а б в г д е ж з и Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 17.
  16. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 29.
  17. а б в г д е ж з и к л м н Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 29.
  18. Илиндень - Крушово 1903 - 1928. с. 24.
  19. а б Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 11.
  20. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  21. Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 33.
  22. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 13, 95.
  23. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  24. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  25. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  26. Димитровъ, Любенъ (редакторъ). Църквата и свободата на Македония. // Илиндень 1903 – 1953. Published by the Macedonian Tribune, 1953. с. 191.
  27. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 69.
  28. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
  29. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  30. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  31. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
  32. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  33. Српски биографски речник, том 5.[неработеща препратка]
  34. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 58.
  35. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.28
  36. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  37. а б Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 41.
  38. Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 393.
  39. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 80.
  40. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
  41. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 9
  42. а б Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония. Юруков, 1994. ISBN 954-8465-17-5. с. 131.
  43. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878-1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
  44. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 31.
  45. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.29
  46. Парцел 48. // София помни. Посетен на 10 април 2016.
  47. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
  48. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
  49. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 714.
  50. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941 – 1944 година. // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  51. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
  52. Српски биографски речник, том 1, с. 32., архив на оригинала от 16 септември 2011, https://web.archive.org/web/20110916095457/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom01.pdf, посетен на 2011-09-14 
  53. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.
  54. Семејства и лози на градители од Крушево. // Градителите во Македонија: XVIII–XX век. Посетен на 29 ноември 2021 г. (на македонска литературна норма)
  55. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  56. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 270. Посетен на 2 септември 2015.
  57. С., М. Стойчо Куновъ Кецкаровъ. // Илюстрация Илиндень 4 (134). Илинденска организация, Априлъ 1942. с. 12.
  58. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
  59. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 67.
  60. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  61. Српски биографски речник, том 2, с. 14., архив на оригинала от 30 март 2012, https://web.archive.org/web/20120330102932/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom02.pdf, посетен на 2011-09-14 
  62. Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 25.
  63. Отчетъ. // Илюстрация Илиндень XIII (10 (130). Издание на Илинденската Организация, декемврий 1941. с. 7.
  64. Парцел 6. // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
  65. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
  66. Елдъров Св. Българите в Албания 1913 – 1939; Изследване и документи, стр. 47, изд. Иврай, София, 2000, ISBN 954-90684-1-2
  67. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 131.
  68. Парцел 70. // София помни. Посетен на 16 април 2018.
  69. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 59.
  70. Майски, Н. К. Първитѣ бунтарски наченки в гр. Крушово. // Илюстрация Илиндень IV (9 (39). София, Издание на Илинденската Организация, Май 1932. с. 9.
  71. Майски, Н. К. Демиръ Трайко. // Илюстрация Илиндень V (3 (43). София, Издание на Илинденската Организация, Януарий 1933. с. 15.
  72. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  73. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 53.
  74. Парцел 44. // София помни. Посетен на 8 април 2016.
  75. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.40
  76. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
  77. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 92.
  78. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
  79. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 32.
  80. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 116.
  81. а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
  82. а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.
  83. а б в Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 75.
  84. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 25.
  85. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
  86. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 19.
  87. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74.
  88. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 23.
  89. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 20.
  90. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 712.
  91. Парцел 14. // София помни. Посетен на 9 януари 2016.