Крушевчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Крушевчани (на румънски: cruşoveni, крушовени) са жителите на град Крушево, Република Македония. Това е списък на най-известните от тях. Населението на града се състои предимно от хора с български и влашки етнически произход, но като национална принадлежност крушевчаните са българи, гърци, румънци, сърби и македонци.

Родени в Крушево[редактиране | редактиране на кода]

АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЮЯ


A[редактиране | редактиране на кода]

Крушевските революционери Стеро Дамянов Николовски, Ангел Кръстев Житошанец, Ристе Велев - Карче и Йовче Аврамов - Люба, четници на Георги Сугарев.
Гоги Ивановски, Вангьо Тупузов - Пуцако и Таки Ашлакот, четници на Иван Наумов и Андрей Докурчев.

В[редактиране | редактиране на кода]

  • Aromanian flag.svg Flag of Romania.svg Валериу Папахаджи (1906 - 1984), румънски публицист и историк
  • Flag of Bulgaria.svg Вангел Стоянов, български общественик
  • Aromanian flag.svg Вангю Макшут (? - ?), революционер на ВМОРО от арумънски произход
  • Flag of Bulgaria.svg Вангю Панев - Ганга (? - 1903), четник при Христо Димитров, загинал в местността Пърнич, Битолско
  • Flag of Bulgaria.svg Вангю Топузов - Пуцако, български революционер от ВМОРО, четник при Ангел Докурчев през 1903 година[2]
  • Flag of Yugoslavia (1943–1992).svg Flag of Macedonia.svg Васил Ильоски (1900 - 1995), писател от Република Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Клисаров (1881 - 1943), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Мицковски (1886 - ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Велко Пецанов (? - ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Велю Деспотов (1880 - ?), български лекар, завършил медицина в Монпелие в 1906 г.[3]
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Силяновски (1870 - 1946), български офицер
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Христов - Рапе (1884 - ?), български революционер от ВМОРО, четник при Георги Сугарев през 1905 година[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Владимир Бульов (1888 - 1968), български общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Владимир Димитров, завършил инженерство в Мюнхен в 1910 година[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Владимир Мицев (1895 - 1955), български общественик[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Владимир Руменов (1870 - 1939), български революционер, лекар и политик, депутат

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

Е[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Калчо Трайков (1853 - 1937), български търговец, благодетел
  • Flag of Bulgaria.svg Коле Ролев (? - 1903), учи в манастир, първи български учител от 1863 година, участва в революционното движение[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Коле Сотиров Пърчале - Мукданчето, български революционер, четник при Петър Самарджиев в Тиквешко през 1904-1905 година[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Везенков (1848 - 1877), български лекар, опълченец
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Деспотов, български архитект, завършил архитектура в прага в 1893 година[3]
  • Aromanian flag.svg Flag of Romania.svg Константин Йоцу (1884 - 1962), румънски архитект
  • Aromanian flag.svg Flag of Romania.svg Константин Константе (1880 - 1964), румънски публицист, писател и дипломат
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Малков (1873 - 1908), основател на българската земеделска наука
  • Flag of Serbia.svg Коста М. Костич (26 октомври 1880 - 7 юли 1927, Дубровник), сръбски просветен деец[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Щерев - Куфича (? - 1903), български революционер от ВМОРО, четник при Георги Стоянов в Крушевско[12]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Наум Атанасов Наумов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническата война[16]
  • Flag of Yugoslavia (1943–1992).svg Flag of Macedonia.svg Наум Наумовски (1920 - 1960), югославски партизанин и политик
  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Наум Тахов (1867 - 1930), поет и фолклорист
  • Flag of Bulgaria.svg Наум Томалевски (? - 1930), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Нечо Шарков, български революционер, деец на ВМОРО, през Първата световна война награден с орден „За военна заслуга“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Аврамов (1866 - 1924), български дарител
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Бащавелов (1869 - 2 декември 1914), български лекар. Завършва гимназия в София,[18] а в 1899 година завършва медицина във Виенския университет.[19] Става лекар в Дупница, а след това в Пазарджик и Видин. До смъртта си е градски лекар в София.[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Божинов (1869 - 1930), български бизнесмен и общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Габровски (1871 - ?), български офицер
  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Никола Гулев (Лакя Гули), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Карев (1877 - 1905), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of Macedonia.svg Никола Киров Майски (1880 - 1962), български просветен деец и революционер, ранен македонист
  • Aromanian flag.svg Flag of Yugoslavia (1943–1992).svg Никола Мартиноски (1903 - 1973), югославски художник
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Стойков (1878 - ?), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Попов (1875 - ?), български политик и юрист
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Томалев (Томалевски, 1865 - 1934), български търговец[20]
  • Aromanian flag.svg Flag of Romania.svg Николае Бацария (1874 - 1952), османски и румънски политик и публицист
  • Aromanian flag.svg Николай Михайлов, зограф от XIX век

П[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Сотир Лозанов (Тирчу), деец на ВМОРО

Т[редактиране | редактиране на кода]

  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Таки Николов (? - 1931), български революционер
  • Aromanian flag.svg Flag of Macedonia.svg Таки Фити (1950 - ), икономист и политик от Република Македония, министър на финансите, академик
  • Aromanian flag.svg Таки Хрисик (1920 - 1983), арумънски композитор и музикален педагог от Социалистическа Република Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Теохар Михайлов (1869 - 1940), български революционер, деец на ВМОРО и Илинденската организация[25][26]
  • Aromanian flag.svg Ташку Бонгу-Илиеску (ок. 1845 - 1908), арумънски просветител и писател
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Д. Гърданов (1861 - 1927), български строител и общественик, деец на Крушевското благотворително братство, член на дружество „Св. св. Кирил и Методий“; член на зидаро-еснафското сдружение в София[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Гьорев - Лало, български революционер от ВМОРО[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Кърчов (1878 - след 1958), български революционер
  • Flag of Yugoslavia (1943–1992).svg Flag of Macedonia.svg Томо Кутурец (1906 - 1979), югославски партизанин и политик

Х[редактиране | редактиране на кода]

Христо Танушев

Я[редактиране | редактиране на кода]

Опълченци от Крушево[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Анастас Михайлов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Христов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[33][34]
  • Flag of Bulgaria.svg Милан Алексов, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Димитриев, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Радивой Недялков, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[36]
  • Flag of Bulgaria.svg Сава Ценков, I опълченска дружина[36]

Македоно-одрински опълченци от Крушево[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Баджев, 1 рота на 9 велешка дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[37]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Баджев, 22-годишен, Инженерно-техническа част – МОО, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[37]
  • Flag of Bulgaria.svg Велко Ангелов Японеца, 22-годишен, жител на София, четата на Методи Стойчев[38]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър (Мицко) Баджов, 22-годишен, 2 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал[37]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Аврамов, 26-годишен, Нестроева рота на 9 велешка дружина[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Ив. Алексов, 45-годишен, земеделец, основно образование, 1 и Нестроева рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[40]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Ацев, 32-годишен, 6 охридска дружина[41]
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Анастасов, 22-годишен, Нестроева рота на 6 охридска дружина[42]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Алексов, 33-годишен, 2 рота на 6 охридска дружна[43]

Починали в Крушево[редактиране | редактиране на кода]

Свързани с Крушево[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  2. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.81
  3. а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  4. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.82
  5. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.
  6. Парцел 31. // София помни. Посетен на 2016-01-21.
  7. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.29
  8. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.13, 95
  9. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 575.
  10. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.69
  11. Српски биографски речник, том 5.
  12. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.58
  13. Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 393.
  14. Дневник на Кюстендилския пограничен пункт на ВМОРО, в: Билярски, Цочо. „Никола Карев, Председателят на Крушовската република“, от сайта http://www.sitebulgarizaedno.com посетен на 05.02.2012 г.
  15. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.80
  16. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 9
  17. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  18. а б Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония. Юруков, 1994. ISBN 954-8465-17-5. с. 131.
  19. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878-1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
  20. Парцел 48. // София помни. Посетен на 2016-04-10.
  21. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 714.
  22. Српски биографски речник, том 1, с. 32.
  23. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 270. Посетен на 2015-09-02.
  24. Српски биографски речник, том 2, с. 14.
  25. Отчетъ. // Илюстрация Илинденъ XIII (10 (130). декемврий 1941. с. 7.
  26. Парцел 6. // София помни. Посетен на 2016-01-08.
  27. Парцел 70. // София помни. Посетен на 2018-04-16.
  28. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.59
  29. Парцел 32. // София помни. Посетен на 2016-03-03.
  30. Парцел 44. // София помни. Посетен на 2016-04-08.
  31. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.92
  32. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
  33. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 32.
  34. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 116.
  35. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.
  36. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
  37. а б в Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 75.
  38. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 25.
  39. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 12.
  40. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 19.
  41. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 74.
  42. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 23.
  43. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 20.
  44. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.712.
  45. Парцел 14. // София помни. Посетен на 2016-01-09.
     Портал „Македония“         Портал „Македония