Крушевчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Крушевчани (на румънски: cruşoveni, крушовени) са жителите на град Крушево, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях. Населението на града се състои предимно от хора с български и влашки етнически произход, но като национална принадлежност крушевчаните са българи, гърци, румънци, сърби и македонци.

Родени в Крушево[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й – К – Л – М – Н – О – П – Р – С – Т – У – Ф – Х – Ц – Ч – Ш – Щ – Ю – Я


A[редактиране | редактиране на кода]

Крушевските революционери Стеро Дамянов Николовски, Ангел Кръстев Житошанец, Ристе Велев – Карче и Йовче Аврамов – Люба, четници на Георги Сугарев.
Гоги Ивановски, Вангьо Тупузов – Пуцако и Таки Ашлакот, четници на Иван Наумов и Андрей Докурчев.

В[редактиране | редактиране на кода]

  • Aromanian flag.svg Flag of Romania.svg Валериу Папахаджи (1906 – 1984), румънски публицист и историк
  • Flag of Bulgaria.svg Вангел Стоянов, български общественик
  • Aromanian flag.svg Вангю Макшут (? – ?), революционер на ВМОРО от арумънски произход
  • Flag of Bulgaria.svg Вангю Панев – Ганга (? – 1903), четник при Христо Димитров, загинал в местността Пърнич, Битолско
  • Flag of Bulgaria.svg Вангю Топузов – Пуцако, български революционер от ВМОРО, четник при Ангел Докурчев през 1903 година[2]
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Flag of North Macedonia.svg Васил Ильоски (1900 – 1995), писател от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Клисаров (1881 – 1943), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Мицковски (1886 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Велко Пецанов (? – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Велю Деспотов (1880 – ?), български лекар
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Силяновски (1870 – 1946), български офицер
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Христов – Рапе (1884 – ?), български революционер от ВМОРО, четник при Георги Сугарев през 1905 година[3]
  • Flag of Bulgaria.svg Владимир Бульов (1888 – 1968), български общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Владимир Димитров, завършил инженерство в Мюнхен в 1910 година[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Владимир Мицев (1895 – 1955), български общественик[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Владимир Руменов (1870 – 1939), български революционер, лекар и политик, депутат

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

Е[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Иван Джонев (1882 – 1967), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Котев (? – 1913), български революционер
  • Flag of North Macedonia.svg Илия Найдоски (р. 1964), футболист от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Чонев, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО[9]

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Калчо Трайков (1853 – 1937), български търговец, благодетел
  • Flag of Bulgaria.svg Коле Ролев (? – 1903), учи в манастир, първи български учител от 1863 година, участва в революционното движение[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Коле Сотиров Пърчале – Мукданчето, български революционер, четник при Петър Самарджиев в Тиквешко през 1904-1905 година[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Везенков (1848 – 1877), български лекар, опълченец
  • Flag of Bulgaria.svg Константин (Костадин) Г. Нейков (1880 - ?), завършил в 1903 година Солунската гимназия,[12] завършил електротехника в Санкт Петербург в 1912 година[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Деспотов, български архитект, завършил архитектура в прага в 1893 година[14] делегат на Крушевското братство на Учредителния събор на македонските бежански братства в 1918 година в София[15]
  • Aromanian flag.svg Flag of Romania.svg Константин Йоцу (1884 – 1962), румънски архитект
  • Aromanian flag.svg Flag of Romania.svg Константин Константе (1880 – 1964), румънски публицист, писател и дипломат
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Малков (1873 – 1908), основател на българската земеделска наука
  • Flag of Serbia.svg Коста М. Костич (26 октомври 1880 – 7 юли 1927, Дубровник), сръбски просветен деец[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Щерев – Куфича (? – 1903), български революционер от ВМОРО, четник при Георги Стоянов в Крушевско[17]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Наум Атанасов Наумов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническата война[21]
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Flag of North Macedonia.svg Наум Наумовски (1920 – 1960), югославски партизанин и политик
  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Наум Тахов (1867 – 1930), поет и фолклорист
  • Flag of Bulgaria.svg Наум Томалевски (? – 1930), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Аврамов (1866 – 1924), български дарител
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Бащавелов (1869 – 2 декември 1914), български лекар. Завършва гимназия в София,[22] а в 1899 година завършва медицина във Виенския университет.[23] Става лекар в Дупница, а след това в Пазарджик и Видин. До смъртта си е градски лекар в София.[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Божинов (1869 – 1930), български бизнесмен и общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Габровски (1871 – ?), български офицер
  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Никола Гулев (Лакя Гули), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Карев (1877 – 1905), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of North Macedonia.svg Никола Киров Майски (1880 – 1962), български просветен деец и революционер, ранен македонист
  • Aromanian flag.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Никола Мартиноски (1903 – 1973), югославски художник
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Попов (1875 – ?), български политик и юрист
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Стойков (1878 – ?), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Томалев (Томалевски, 1865 – 1934), български търговец[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Христов, завършил естествени науки в Женевския университет в 1909 година[25]
  • Aromanian flag.svg Flag of Romania.svg Николае Бацария (1874 – 1952), османски и румънски политик и публицист
  • Aromanian flag.svg Николай Михайлов, зограф от XIX век

П[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Сотир Лозанов (Тирчу), деец на ВМОРО
Стойка Николаеску

Т[редактиране | редактиране на кода]

  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Таки Николов (? – 1931), български революционер
  • Aromanian flag.svg Flag of North Macedonia.svg Таки Фити (1950 – ), икономист и политик от Северна Македония, министър на финансите, академик
  • Aromanian flag.svg Таки Хрисик (1920 – 1983), арумънски композитор и музикален педагог от Социалистическа Република Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Теохар Михайлов (1869 – 1940), български революционер, деец на ВМОРО и Илинденската организация[32][33]
  • Aromanian flag.svg Ташку Бонгу-Илиеску (ок. 1845 – 1908), арумънски просветител и писател
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Д. Гърданов (1861 – 1927), български строител и общественик, деец на Крушевското благотворително братство, член на дружество „Св. св. Кирил и Методий“; член на зидаро-еснафското сдружение в София[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Гьорев – Лало, български революционер от ВМОРО[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Кърчов (1878 – след 1958), български революционер
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Flag of North Macedonia.svg Томо Кутурец (1906 – 1979), югославски партизанин и политик

Х[редактиране | редактиране на кода]

Христо Танушев

Я[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Янаки Стефанов (1864 – 1941), български дарител
  • Flag of Bulgaria.svg Яне Павлов – Стомнарко, български революционер от ВМОРО, четник при Гюрчин Наумов в Крушевско през 1902 година[38]

Опълченци от Крушево[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Анастас Михайлов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Христов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[40][41]
  • Flag of Bulgaria.svg Милан Алексов, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[42]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Димитриев, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[42]
  • Flag of Bulgaria.svg Радивой Недялков, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[43]
  • Flag of Bulgaria.svg Сава Ценков, I опълченска дружина[43]

Македоно-одрински опълченци от Крушево[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Баджев, 1 рота на 9 велешка дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[44]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Баджев, 22-годишен, Инженерно-техническа част – МОО, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[44]
  • Flag of Bulgaria.svg Велко Ангелов Японеца, 22-годишен, жител на София, четата на Методи Стойчев[45]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър (Мицко) Баджов, 22-годишен, 2 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал[44]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Аврамов, 26-годишен, Нестроева рота на 9 велешка дружина[46]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Ив. Алексов, 45-годишен, земеделец, основно образование, 1 и Нестроева рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[47]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Ацев, 32-годишен, 6 охридска дружина[48]
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Анастасов, 22-годишен, Нестроева рота на 6 охридска дружина[49]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Алексов, 33-годишен, 2 рота на 6 охридска дружна[50]

Починали в Крушево[редактиране | редактиране на кода]

Свързани с Крушево[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  2. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.81
  3. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.82
  4. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.
  5. Парцел 31. // София помни. Посетен на 21 януари 2016.
  6. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 61.
  7. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.29
  8. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.13, 95
  9. Димитровъ, Любенъ (редакторъ). Църквата и свободата на Македония. // Илиндень 1903 – 1953. Published by the Macedonian Tribune, 1953. с. 191.
  10. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 575.
  11. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.69
  12. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
  13. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  14. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  15. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война, 1918-1924, том 1. Издателство на Българската академия на науките, 1993. с. 65.
  16. Српски биографски речник, том 5.
  17. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.58
  18. Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 393.
  19. Дневник на Кюстендилския пограничен пункт на ВМОРО, в: Билярски, Цочо. „Никола Карев, Председателят на Крушовската република“, от сайта www.sitebulgarizaedno.com посетен на 05.02.2012 г.
  20. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.80
  21. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 9
  22. а б Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония. Юруков, 1994. ISBN 954-8465-17-5. с. 131.
  23. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878-1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
  24. Парцел 48. // София помни. Посетен на 10 април 2016.
  25. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
  26. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 714.
  27. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
  28. Српски биографски речник, том 1, с. 32.
  29. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.
  30. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 270. Посетен на 2 септември 2015.
  31. Српски биографски речник, том 2, с. 14.
  32. Отчетъ. // Илюстрация Илиндень XIII (10 (130). декемврий 1941. с. 7.
  33. Парцел 6. // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
  34. Парцел 70. // София помни. Посетен на 16 април 2018.
  35. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.59
  36. Парцел 32. // София помни. Посетен на 3 март 2016.
  37. Парцел 44. // София помни. Посетен на 8 април 2016.
  38. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.92
  39. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
  40. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 32.
  41. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 – 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 116.
  42. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.
  43. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
  44. а б в Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 75.
  45. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 25.
  46. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 12.
  47. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 19.
  48. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 74.
  49. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 23.
  50. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 20.
  51. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.712.
  52. Парцел 14. // София помни. Посетен на 9 януари 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония