Крушевчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Крушевчани (на румънски: cruşoveni, крушовени) са жителите на град Крушево, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях. Населението на града се състои предимно от хора с български и влашки етнически произход, но като национална принадлежност крушевчаните са българи, гърци, румънци, сърби и македонци.

Родени в Крушево[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й – К – Л – М – Н – О – П – Р – С – Т – У – Ф – Х – Ц – Ч – Ш – Щ – Ю – Я


A[редактиране | редактиране на кода]

Крушевските революционери Стеро Дамянов Николовски, Ангел Кръстев Житошанец, Ристе Велев – Карче и Йовче Аврамов – Люба, четници на Георги Сугарев.
Гоги Ивановски, Вангьо Тупузов – Пуцако и Таки Ашлакот, четници на Иван Наумов и Андрей Докурчев.

Б[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg (1871 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Христо Арнаудов в Одринско[6]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

Д[редактиране | редактиране на кода]

Е[редактиране | редактиране на кода]

З[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Калчо Трайков (1853 – 1937), български търговец, благодетел
  • Flag of Bulgaria.svg Коле Сотиров Пърчале – Мукданчето, български революционер, четник при Петър Самарджиев в Тиквешко през 1904-1905 година[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Везенков (1848 – 1877), български лекар, опълченец
  • Flag of Bulgaria.svg Константин (Костадин) Г. Нейков (1880 - ?), завършил в 1903 година Солунската гимназия,[20] завършил електротехника в Санкт Петербург в 1912 година[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Деспотов, български архитект, завършил архитектура в прага в 1893 година[22] делегат на Крушевското братство на Учредителния събор на македонските бежански братства в 1918 година в София[23]
  • Aromanian flag.svg Flag of Romania.svg Константин Йоцу (1884 – 1962), румънски архитект
  • Aromanian flag.svg Flag of Romania.svg Константин Константе (1880 – 1964), румънски публицист, писател и дипломат
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Малков (1873 – 1908), основател на българската земеделска наука
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Божинов (1881 - 1903), български революционер от ВМОРО
  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Костадин Янакиев, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Мучитанов[24]
  • Flag of Serbia.svg Коста М. Костич (26 октомври 1880 – 7 юли 1927, Дубровник), сръбски просветен деец[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Щерев – Куфича (? – 1903), български революционер от ВМОРО, четник при Георги Стоянов в Крушевско[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсте Нешков, български революционер от ВМОРО, четник на Кочо Цонков[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Куно, български революционер от ВМОРО, четник на Милан Гюрлуков[28]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Сотир Лозанов (Тирчу), деец на ВМОРО
Стойка Николаеску

Т[редактиране | редактиране на кода]

  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Таки Николов (? – 1931), български революционер
  • Aromanian flag.svg Flag of North Macedonia.svg Таки Фити (р. 1950), северномакедонски икономист и политик, министър на финансите, академик
  • Aromanian flag.svg Таки Хрисик (1920 – 1983), арумънски композитор и музикален педагог от Социалистическа Република Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Тасе Кюмурджия, български революционер, в 1869 година е член на Крушевската конспирация на Иван Шумков[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Теохар Михайлов (1869 – 1940), български революционер, деец на ВМОРО и Илинденската организация[50][51]
  • Flag of Bulgaria.svg Ташко Карев, български революционер от ВМОРО
  • Aromanian flag.svg Ташку Бонгу-Илиеску (ок. 1845 – 1908), арумънски просветител и писател
  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Ташку Шарку, български революционер от ВМОРО, четник на Александър Кошка[52]
  • Flag of Bulgaria.svg Тирчо Карев (? - 1902), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Д. Гърданов (1861 – 1927), български строител и общественик, деец на Крушевското благотворително братство, член на дружество „Св. св. Кирил и Методий“; член на зидаро-еснафското сдружение в София[53]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Гьорев – Лало, български революционер от ВМОРО[54]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Кърчов (1878 – след 1958), български революционер
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Flag of North Macedonia.svg Томо Кутурец (1906 – 1979), югославски партизанин и политик
  • Flag of Bulgaria.svg Трайко Цветков, наричан Демир Трайко, участник в Гръцката война за независимост от 1821 година, байрактар в четата на Марко Бочар[55][56]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Христо Танушев

Я[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Янаки Стефанов (1864 – 1941), български дарител
  • Flag of Bulgaria.svg Яне Павлов – Стомнарко, български революционер от ВМОРО, четник при Гюрчин Наумов в Крушевско през 1902 година[61]

Опълченци от Крушево[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Анастас Михайлов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[62]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Христов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[63][64]
  • Flag of Bulgaria.svg Милан Алексов, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[65]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Димитриев, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[65]
  • Flag of Bulgaria.svg Радивой Недялков, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[66]
  • Flag of Bulgaria.svg Сава Ценков, I опълченска дружина[66]

Македоно-одрински опълченци от Крушево[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Баджев, 1 рота на 9 велешка дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[67]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Баджев, 22-годишен, Инженерно-техническа част – МОО, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[67]
  • Flag of Bulgaria.svg Велко Ангелов Японеца, 22-годишен, жител на София, четата на Методи Стойчев[68]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър (Мицко) Баджов, 22-годишен, 2 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал[67]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Аврамов, 26-годишен, Нестроева рота на 9 велешка дружина[69]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Ив. Алексов, 45-годишен, земеделец, основно образование, 1 и Нестроева рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[70]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Ацев, 32-годишен, 6 охридска дружина[71]
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Анастасов, 22-годишен, Нестроева рота на 6 охридска дружина[72]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Алексов, 33-годишен, 2 рота на 6 охридска дружна[73]

Починали в Крушево[редактиране | редактиране на кода]

Свързани с Крушево[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
  2. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  3. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  4. а б в г д е Майски, Н. К. Първитѣ бунтарски наченки в гр. Крушово. // Илюстрация Илиндень IV (9 (39). София, Май 1932. с. 10.
  5. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  6. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  7. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.81
  8. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  9. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.82
  10. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
  11. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 61.
  12. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.29
  13. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  14. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.13, 95
  15. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  16. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  17. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  18. Димитровъ, Любенъ (редакторъ). Църквата и свободата на Македония. // Илиндень 1903 – 1953. Published by the Macedonian Tribune, 1953. с. 191.
  19. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.69
  20. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
  21. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  22. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  23. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война, 1918-1924, том 1. Издателство на Българската академия на науките, 1993. с. 65.
  24. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  25. Српски биографски речник, том 5.
  26. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.58
  27. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.28
  28. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  29. Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 393.
  30. Дневник на Кюстендилския пограничен пункт на ВМОРО, в: Билярски, Цочо. „Никола Карев, Председателят на Крушовската република“, от сайта www.sitebulgarizaedno.com посетен на 05.02.2012 г.
  31. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.80
  32. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
  33. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 9
  34. а б Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония. Юруков, 1994. ISBN 954-8465-17-5. с. 131.
  35. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878-1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
  36. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 31.
  37. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.29
  38. Парцел 48. // София помни. Посетен на 10 април 2016.
  39. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
  40. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
  41. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 714.
  42. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
  43. Српски биографски речник, том 1, с. 32.
  44. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.
  45. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  46. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 270. Посетен на 2 септември 2015.
  47. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
  48. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  49. Српски биографски речник, том 2, с. 14.
  50. Отчетъ. // Илюстрация Илиндень XIII (10 (130). декемврий 1941. с. 7.
  51. Парцел 6. // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
  52. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
  53. Парцел 70. // София помни. Посетен на 16 април 2018.
  54. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.59
  55. Майски, Н. К. Първитѣ бунтарски наченки в гр. Крушово. // Илюстрация Илиндень IV (9 (39). София, Май 1932. с. 9.
  56. Майски, Н. К. Демиръ Трайко. // Илюстрация Илиндень V (3 (43). София, Януарий 1933. с. 15.
  57. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  58. Парцел 44. // София помни. Посетен на 8 април 2016.
  59. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.40
  60. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
  61. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.92
  62. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
  63. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 32.
  64. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 – 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 116.
  65. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.
  66. а б Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
  67. а б в Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 75.
  68. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 25.
  69. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 12.
  70. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 19.
  71. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 74.
  72. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 23.
  73. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 20.
  74. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.712.
  75. Парцел 14. // София помни. Посетен на 9 януари 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония