Крушевчани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Крушевчани (на румънски: cruşoveni, крушовени) са жителите на град Крушево, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях. Населението на града се състои предимно от хора с български и влашки етнически произход, но като национална принадлежност крушевчаните са българи, гърци, румънци, сърби и македонци.

Родени в Крушево[редактиране | редактиране на кода]

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й – К – Л – М – Н – О – П – Р – С – Т – У – Ф – Х – Ц – Ч – Ш – Щ – Ю – Я


A[редактиране | редактиране на кода]

Крушевските революционери Стеро Дамянов Николовски, Ангел Кръстев Житошанец, Ристе Велев – Карче и Йовче Аврамов – Люба, четници на Георги Сугарев.

Б[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Бота Митов (1871 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Христо Арнаудов в Одринско[7]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

Григор Д. Кръстев, деец на ВМОРО от Крушево
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Гьондов (около 1856 – 1913), български сладкар
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Димов, български революционер от ВМОРО, знамееносец на четата на Питу Гули[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Ивановски, български революционер от ВМОРО[12]
  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Георги Карев (1881 – 1950), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Котев Дьорткьоше, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Миланков, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[13]
  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Георги Мучитанов (1882 – 1911), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Попбогданов (? – 1910), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Силяновски (1857 – ?), български офицер
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Стоянов (? – 1903), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Томалевски (1897 – 1988), български писател
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Шумков (1871 - ?), завършил математика в Женевския университет в 1893 година[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Георче Тренков, български революционер от ВМОРО[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Горчо Качамака (? – 1903), български революционер от ВМОРО, четник при Г. Стоянов[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Горчу Джавку, български революционер от ВМОРО[17]
  • Flag of Macedonia.svg Гоце Петрески (р. 1953), северномакедонски политик
  • Flag of SFR Yugoslavia.svg Гога Николовски (р. 1923), югославски политик
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Божинов (1870 - ?), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Д. Кръстев, български революционер[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Гурко Д. Божинов, български революционер от ВМОРО[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Гушу Фетаджока, български революционер, сподвижник на Георги Лажот, Димитър Чакрев и Ангел Церанец[19]

Д[редактиране | редактиране на кода]

Е[редактиране | редактиране на кода]

З[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Иван Аврамов, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев[24]
  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Иван Джонев (1882 – 1967), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Котев (? – 1913), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Попдимитриев, български революционер от ВМОРО[17]
  • Flag of Macedonia.svg Илия Найдоски (р. 1964), футболист от Северна Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Чонев, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Илче Стойчев, български революционер от ВМОРО[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Ицо Карев, български революционер, в 1869 година е член на Крушевската конспирация на Иван Шумков[5]

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Калчо Трайков (1853 – 1937), български търговец, благодетел
  • Flag of Bulgaria.svg Коле Сотиров Пърчале – Мукданчето, български революционер, четник при Петър Самарджиев в Тиквешко през 1904-1905 година[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Коле Шапърдан, български революционер от ВМОРО[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Везенков (1848 – 1877), български лекар, опълченец
  • Flag of Bulgaria.svg Константин (Костадин) Г. Нейков (1880 - ?), завършил в 1903 година Солунската гимназия,[28] завършил електротехника в Санкт Петербург в 1912 година[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Деспотов, български архитект, завършил архитектура в прага в 1893 година[30] делегат на Крушевското братство на Учредителния събор на македонските бежански братства в 1918 година в София[31]
  • Aromanian flag.svg Flag of Romania.svg Константин Йоцу (1884 – 1962), румънски архитект
  • Aromanian flag.svg Flag of Romania.svg Константин Константе (1880 – 1964), румънски публицист, писател и дипломат
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Малков (1873 – 1908), основател на българската земеделска наука
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Божинов (1881 - 1903), български революционер от ВМОРО
  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Костадин Янакиев, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Мучитанов[32]
  • Flag of Serbia.svg Коста М. Костич (26 октомври 1880 – 7 юли 1927, Дубровник), сръбски просветен деец[33]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Щерев – Куфича (? – 1903), български революционер от ВМОРО, четник при Георги Стоянов в Крушевско[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Косту Лапев, български революционер от ВМОРО[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсте Нешков, български революционер от ВМОРО, четник на Кочо Цонков[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Куно, български революционер от ВМОРО, четник на Милан Гюрлуков[36]

Л[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Лакю Горцу, деец на ВМОРО, ранен в първия ден на Илинденското възстание при обсадата на таксилдарския дом в Крушево[37]
  • Flag of Bulgaria.svg Лакю Конче, български революционер от ВМОРО[17]

М[редактиране | редактиране на кода]

  • Aromanian flag.svg Flag of SFR Yugoslavia.svg Манчу Матак (1920 – 1944), югославски партизанин
  • Flag of Bulgaria.svg Мате Божков (1875 - ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Мате и Пара Гърдановски, дейци на ВМОРО[38]
  • Flag of Bulgaria.svg Мате Лязев, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Мате Сечков, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Матей Гърданов, български строител
  • Flag of Bulgaria.svg Матей Нешков (1857 - 1940), български революционер
  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Менча Кърничева (1900 – 1964), българска революционерка
  • Flag of Bulgaria.svg Миле Каранфилов, български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Миле Попкръстев, български революционер от ВМОРО[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Мито Тръпчев, български революционер от ВМОРО[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Миха Алексов, български революционер от ВМОРО[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Николов – Путела, български революционер от ВМОРО[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Станоев (1885 – 1929), български революционер
  • Flag of SFR Yugoslavia.svg Мише Ивановски (1916 – 1942), югославски партизанин

Н[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Наки Стефанов Карев, български революционер от ВМОРО[15]
  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Насту (Насте) Стоян (Стоянов), български революционер от ВМОРО, четник на Александър Кошка[40][17]
  • Flag of Bulgaria.svg Наум Атанасов Наумов (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническата война[41]
  • Flag of SFR Yugoslavia.svg Flag of Macedonia.svg Наум Наумовски (1920 – 1960), югославски партизанин и политик
  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Наум Тахов (1867 – 1930), поет и фолклорист
  • Flag of Bulgaria.svg Наум Томалевски (? – 1930), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Аврамов (1866 – 1924), български дарител
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Бащавелов (1869 – 2 декември 1914), български лекар. Завършва гимназия в София,[42] а в 1899 година завършва медицина във Виенския университет.[43] Става лекар в Дупница, а след това в Пазарджик и Видин. До смъртта си е градски лекар в София.[42]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Божинов (1869 – 1930), български бизнесмен и общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Габровски (1871 – ?), български офицер
  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Никола Гулев (Лакя Гули), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Здравев (1866 - ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Иванов Атанасов (1864 - 15 май 1931), деец на ВМОРО, умира в София[44]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Карев (1877 – 1905), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svgНикола Киров Майски (1880 – 1962), български просветен деец и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Ковача, български революционер[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола (Коле) Ролев (? – 1903), български просветен деец и революционер
  • Aromanian flag.svg Flag of Greece.svg Никола Кряста (1843 - 1910), лекар
  • Aromanian flag.svg Flag of SFR Yugoslavia.svg Никола Мартиноски (1903 – 1973), югославски художник
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Петров, български революционер, в 1869 година е член на Крушевската конспирация на Иван Шумков[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Попов (1875 – ?), български политик и юрист
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Сотиров, български революционер от ВМОРО, четник на Лазар Димов[45]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Стойков (1878 – 1932), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Томалев (Томалевски, 1865 – 1934), български търговец[46]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Христов, завършил естествени науки в Женевския университет в 1909 година[47]
  • Aromanian flag.svg Flag of Romania.svg Николае Бацария (1874 – 1952), османски и румънски политик и публицист
  • Aromanian flag.svg Николай Михайлов, зограф от XIX век

П[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Сотир Лозанов (Тирчу), деец на ВМОРО
Стойка Николаеску

Т[редактиране | редактиране на кода]

  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Таки Николов (? – 1931), български революционер
  • Aromanian flag.svg Flag of Macedonia.svg Таки Фити (р. 1950), северномакедонски икономист и политик, министър на финансите, академик
  • Aromanian flag.svg Таки Хрисик (1920 – 1983), арумънски композитор и музикален педагог от Социалистическа Република Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Такю Ляпов, български революционер от ВМОРО[58]
  • Flag of Bulgaria.svg Тасе Кюмурджия, български революционер, в 1869 година е член на Крушевската конспирация на Иван Шумков[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Ташко Попхристов, български революционер от ВМОРО[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Теохар Михайлов (1869 – 1940), български революционер, деец на ВМОРО и Илинденската организация[59][60]
  • Flag of Bulgaria.svg Ташко Карев, български революционер от ВМОРО
  • Aromanian flag.svg Ташку Бонгу-Илиеску (ок. 1845 – 1908), арумънски просветител и писател
  • Flag of Bulgaria.svg Ташку Кукев, български революционер от ВМОРО[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Ташку Топуз, български революционер от ВМОРО[17]
  • Aromanian flag.svg Flag of Bulgaria.svg Ташку Шарку, български революционер от ВМОРО, четник на Александър Кошка[61]
  • Flag of Bulgaria.svg Тимьо Кондраков, български революционер от ВМОРО[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Тирчо Карев (? - 1902), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Тирчу Секулов, български революционер от ВМОРО[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Тоду Боряр, български революционер от ВМОРО[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Д. Гърданов (1861 – 1927), български строител и общественик, деец на Крушевското благотворително братство, член на дружество „Св. св. Кирил и Методий“; член на зидаро-еснафското сдружение в София[62]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Гьорев – Лало, български революционер от ВМОРО[63]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Константинов, български революционер от ВМОРО[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Кърчов (1878 – след 1958), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Томо Кръстев Дойчин, български революционер от ВМОРО[15]
  • Flag of SFR Yugoslavia.svg Flag of Macedonia.svg Томо Кутурец (1906 – 1979), югославски партизанин и политик
  • Flag of Bulgaria.svg Трайко Цветков, наричан Демир Трайко, участник в Гръцката война за независимост от 1821 година, байрактар в четата на Марко Бочар[64][65]

У[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Унчу Г. Велянов, български революционер от ВМОРО[15]

Х[редактиране | редактиране на кода]

Христо Танушев

Я[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Янаки Стефанов (1864 – 1941), български дарител
  • Flag of Bulgaria.svg Яне Павлов – Стомнарко, български революционер от ВМОРО, четник при Гюрчин Наумов в Крушевско през 1902 година[70]

Опълченци от Крушево[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Анастас Михайлов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[71]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Христов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[72][73]
  • Flag of Bulgaria.svg Милан Алексов, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[74]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Димитриев, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[74]
  • Flag of Bulgaria.svg Радивой Недялков, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[75]
  • Flag of Bulgaria.svg Сава Ценков, I опълченска дружина[75]

Македоно-одрински опълченци от Крушево[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Баджев, 1 рота на 9 велешка дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[76]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Баджев, 22-годишен, Инженерно-техническа част – МОО, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[76]
  • Flag of Bulgaria.svg Велко Ангелов Японеца, 22-годишен, жител на София, четата на Методи Стойчев[77]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър (Мицко) Баджов, 22-годишен, 2 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал[76]
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Аврамов, 26-годишен, Нестроева рота на 9 велешка дружина[78]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Ив. Алексов, 45-годишен, земеделец, основно образование, 1 и Нестроева рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[79]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Ацев, 32-годишен, 6 охридска дружина[80]
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Анастасов, 22-годишен, Нестроева рота на 6 охридска дружина[81]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Алексов, 33-годишен, 2 рота на 6 охридска дружна[82]

Починали в Крушево[редактиране | редактиране на кода]

Свързани с Крушево[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бѣлевъ, Г. Ив. Изъ живота на четитѣ въ недрата на Пирина. Бой при Албутинъ - Среща съ селяни и рѫководители (Споменъ). // Илюстрация Илиндень 4 (9 (39). София, Издание на Илинденската Организация, Май 1932. с. 13.
  2. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
  3. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  4. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  5. а б в г д е Майски, Н. К. Първитѣ бунтарски наченки в гр. Крушово. // Илюстрация Илиндень IV (9 (39). София, Издание на Илинденската Организация, Май 1932. с. 10.
  6. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  7. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
  8. а б в г д Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 27.
  9. а б в г Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 31.
  10. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  11. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 82.
  12. а б в г Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 30.
  13. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
  14. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 61.
  15. а б в г д е ж з и Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 17.
  16. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 29.
  17. а б в г д е ж з и к л м н Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 29.
  18. Илиндень - Крушово 1903 - 1928. с. 24.
  19. а б Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 11.
  20. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  21. Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 33.
  22. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 13, 95.
  23. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  24. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  25. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  26. Димитровъ, Любенъ (редакторъ). Църквата и свободата на Македония. // Илиндень 1903 – 1953. Published by the Macedonian Tribune, 1953. с. 191.
  27. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 69.
  28. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
  29. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
  30. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  31. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война, 1918-1924, том 1. Издателство на Българската академия на науките, 1993. с. 65.
  32. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  33. Српски биографски речник, том 5.[неработеща препратка]
  34. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 58.
  35. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.28
  36. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  37. а б Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 41.
  38. Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 393.
  39. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 80.
  40. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
  41. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 9
  42. а б Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония. Юруков, 1994. ISBN 954-8465-17-5. с. 131.
  43. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878-1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
  44. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 31.
  45. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.29
  46. Парцел 48. // София помни. Посетен на 10 април 2016.
  47. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
  48. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
  49. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 714.
  50. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
  51. „Српски биографски речник, том 1, с. 32.“, архив на оригинала от 16 септември 2011, https://web.archive.org/web/20110916095457/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom01.pdf, посетен 16 септември 2011 
  52. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.
  53. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  54. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 270. Посетен на 2 септември 2015.
  55. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
  56. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  57. „Српски биографски речник, том 2, с. 14.“, архив на оригинала от 30 март 2012, https://web.archive.org/web/20120330102932/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom02.pdf, посетен 30 март 2012 
  58. Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 25.
  59. Отчетъ. // Илюстрация Илиндень XIII (10 (130). Издание на Илинденската Организация, декемврий 1941. с. 7.
  60. Парцел 6. // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
  61. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
  62. Парцел 70. // София помни. Посетен на 16 април 2018.
  63. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 59.
  64. Майски, Н. К. Първитѣ бунтарски наченки в гр. Крушово. // Илюстрация Илиндень IV (9 (39). София, Издание на Илинденската Организация, Май 1932. с. 9.
  65. Майски, Н. К. Демиръ Трайко. // Илюстрация Илиндень V (3 (43). София, Издание на Илинденската Организация, Януарий 1933. с. 15.
  66. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  67. Парцел 44. // София помни. Посетен на 8 април 2016.
  68. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.40
  69. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
  70. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 92.
  71. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
  72. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 32.
  73. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 116.
  74. а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
  75. а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.
  76. а б в Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 75.
  77. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 25.
  78. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
  79. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 19.
  80. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74.
  81. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 23.
  82. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 20.
  83. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.712.
  84. Парцел 14. // София помни. Посетен на 9 януари 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония