Крушевчани
Облик
Крушевчани (на румънски: cruşoveni, крушовени) са жителите на град Крушево, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях. Населението на града се състои предимно от хора с български и влашки етнически произход, но като национална принадлежност крушевчаните са българи, гърци, румънци, сърби и македонци.
Родени в Крушево
[редактиране | редактиране на кода]А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й – К – Л – М – Н – О – П – Р – С – Т – У – Ф – Х – Ц – Ч – Ш – Щ – Ю – Я
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/32/Krushevo_IMARO_revolutionaries2.jpg/250px-Krushevo_IMARO_revolutionaries2.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4c/Gogi_Ivanovski%2C_Vangyo_Topuzov_Putsako_and_Taki_Ashlakot_from_Krushevo.jpg/250px-Gogi_Ivanovski%2C_Vangyo_Topuzov_Putsako_and_Taki_Ashlakot_from_Krushevo.jpg)
Александрос Сволос (1892 – 1956), гръцки политик
Александър Матковски (1922 – 1992), историк от Социалистическа република Македония
Александър Шумков (1867 - ?), български просветен деец
Алексо Нане, български революционер от ВМОРО, четник на Александър Кошка[2]
Алексо Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев[3]
Анастас Зограф, български зограф
Анастасия Павлова, българска народна певица
Ангел Панушев, български революционер, деец на ВМОРО, през Първата световна война, по случай 15-а годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, е награден с бронзов медал „За заслуга“ за приноса му към постигането на българския идеал в Македония[4]
Хаджи Антон Зафир, български революционер, в 1869 година е член на Крушевската конспирация на Иван Шумков[5]
Антон Станишев Дебралията (около 1828 – около 1904), български резбар
Атанас Белотелев, български общественик, председател на Кукушката секция на Македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев“ в София към 1974 година[6]
Атанас Томов, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Мучитанов[7]
Атанас Шарков, български революционер, деец на ВМОРО
Атанасие Петрович (1866 – 1905), сръбски свещеник
Божил Трайков, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[8]
Бота Митов (1871 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Христо Арнаудов в Одринско[9]
Валериу Папахаджи (1906 – 1984), румънски публицист и историк
Вангел Стоянов, български общественик
Вангю Макшут (? – ?), революционер на ВМОРО от арумънски произход
Вангю Панев – Ганга (? – 1903), четник при Христо Димитров, загинал в местността Пърнич, Битолско
Вангю Топузов – Пуцако, български революционер от ВМОРО
Ванчу Делев, български революционер от ВМОРО[10]
Ванчу (Оана) Томов, български революционер от ВМОРО[11]
Васил Ильоски (1900 – 1995), писател от Северна Македония
Васил Клисаров (1880 – 1943), български революционер
Васил Мицковски (1886 – 1930), български революционер
Васил Силяновски (1870 – 1946), български офицер
Васил Христов – Рапе (1884 – ?), български революционер от ВМОРО, четник при Георги Сугарев през 1905 година[12][13]
Веле Секулов, български революционер, в 1869 година е член на Крушевската конспирация на Иван Шумков[5]
Велко Пецанов (? – ?), български революционер
Велю Деспотов (1880 – ?), български лекар
Велян Ив. Джиков, български общественик, съдия[14]
Владимир Бульов (1888 – 1968), български общественик
Владимир Димитров, български общественик, кмет на Крушево
Владимир Мицев (1895 – 1955), български общественик
Владимир Руменов (1870 – 1939), български революционер, лекар и политик, депутат
Георги Гьондов (около 1856 – 1913), български сладкар
Георги Димов, български революционер от ВМОРО, знамееносец на четата на Питу Гули[11]
Георги Ивановски, български революционер от ВМОРО[15]
Георги Карев (1881 – 1950), български революционер
Георги Котев Дьорткьоше, български революционер от ВМОРО[15]
Георги Миланков, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[16]
Георги Мучитанов (1882 – 1911), български революционер
Георги Попбогданов (? – 1910), български революционер
Георги Силяновски (1857 – 1944), български офицер
Георги Стоянов (? – 1903), български революционер
Георги Томалевски (1897 – 1988), български писател
Георги Шумков (1871 - ?), завършил математика в Женевския университет в 1893 година[17]
Георче Тренков, български революционер от ВМОРО[18]
Горчо Качамака (? – 1903), български революционер от ВМОРО, четник при Г. Стоянов[19]
Горчу Джавку, български революционер от ВМОРО[20]
Гоце Петрески (р. 1953), северномакедонски политик
Гога Николовски (р. 1923), югославски политик
Григор Божинов (1870 - ?), български революционер от ВМОРО
Григор Д. Кръстев, български революционер[21]
Гурко Д. Божинов, български революционер от ВМОРО[18]
Гушу Фетаджока, български революционер, сподвижник на Георги Лажот, Димитър Чакрев и Ангел Церанец[22]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/dc/Dimitar_Tomov_Gardanov_Birth_Certificate_31_July_1904.jpg/250px-Dimitar_Tomov_Gardanov_Birth_Certificate_31_July_1904.jpg)
Дамян Стоянов, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев[23]
Деспот Баджович (1850 – 1932), сърбоманин, деец на ранната Сръбска пропаганда в Македония
Джоджа Павле Пантов, български революционер от ВМОРО[24]
Димитър Берберовски (1911 – 1944), югославски партизанин
Димитър Велянов (1867 – 1932), български революционер
Димитър Гюрчев (1879 – 1905), български революционер
Димитър (Таки, Такю, Такьо) Костов – Ашлака, четник при Иван Наумов – Алябака през 1903 година[25]
Димитър Михайлов, зограф от XIX век
Димитър Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Мучитанов[26]
Димитър Секулов, български революционер
Димитър Силяновски (1892 – 1971), виден български юрист
Димитър Станишев (около 1806 – около 1866), български резбар
Димитър Томалевски (1892 – 1964), български общественик
Ели Аргировска (1921 - 2002), югославска партизанка
Зоран Кардула (р. 1967), художник
Иван Аврамов, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев[27]
Иван Джонев (1882 – 1967), български революционер, войвода на ВМОРО
Иван Котев (? – 1913), български революционер
Иван Попдимитриев, български революционер от ВМОРО[20]
Илия Г. Иванов, учил в Робърт колеж от 1878/1879 до 1882/1883 година[28]
Илия Найдоски (р. 1964), футболист от Северна Македония
Илия Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов[29]
Илия Чонев, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО[30]
Илче Стойчев, български революционер от ВМОРО[18]
Ицо Карев, български революционер, в 1869 година е член на Крушевската конспирация на Иван Шумков[5]
Йосиф Пречистански (Иван Николов) (1870-1903), български духовник и революционер
Калчо Трайков (1853 – 1937), български търговец, благодетел
Коле Сотиров Пърчале – Мукданчето, български революционер, четник при Петър Самарджиев в Тиквешко през 1904-1905 година[31]
Коле Шапърдан, български революционер от ВМОРО[18]
Константин Везенков (1848 – 1877), български лекар, опълченец
Константин (Костадин) Г. Нейков (1880 - ?), завършил в 1903 година Солунската гимназия,[32] завършил електротехника в Санкт Петербург в 1912 година[33]
Константин Деспотов, български архитект, завършил архитектура в прага в 1893 година[34] делегат на Крушевското братство на Учредителния събор на македонските бежански братства в 1918 година в София[35]
Константин Йоцу (1884 – 1962), румънски архитект
Константин Константе (1880 – 1964), румънски публицист, писател и дипломат
Константин Малков (1873 – 1908), основател на българската земеделска наука
Коста Божинов (1881 - 1903), български революционер от ВМОРО
Костадин Янакиев, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Мучитанов[36]
Коста М. Костич (26 октомври 1880 – 7 юли 1927, Дубровник), сръбски просветен деец[37]
Коста Щерев – Куфича (? – 1903), български революционер от ВМОРО, четник при Георги Стоянов в Крушевско[38]
Косту Лапев, български революционер от ВМОРО[20]
Кръсте Нешков, български революционер от ВМОРО, четник на Кочо Цонков[39]
Куно, български революционер от ВМОРО, четник на Милан Гюрлуков[40]
Лакю Горцу, деец на ВМОРО, ранен в първия ден на Илинденското възстание при обсадата на таксилдарския дом в Крушево[41]
Лакю Конче, български революционер от ВМОРО[20]
Манчу Матак (1920 – 1944), югославски партизанин
Мате Божков (1875 - ?), български революционер
Мате и Пара Гърдановски, дейци на ВМОРО[42]
Матей (Мате) Костов Лязев (1885 - ?), български революционер от ВМОРО[15]
Мате Сечков, български революционер от ВМОРО[15]
Матей Гърданов, български строител
Матей Нешков (1857 - 1940), български революционер
Менча Кърничева (1900 – 1964), българска революционерка
Миле Каранфилов, български революционер
Миле Попкръстев, български революционер от ВМОРО[20]
Мито Тръпчев, български революционер от ВМОРО[10]
Миха Алексов, български революционер от ВМОРО[20]
Михаил Николов – Путела, български революционер от ВМОРО[43]
Михаил Станоев (1885 – 1929), български революционер
Мише Ивановски (1916 – 1942), югославски партизанин
Наки Стефанов Карев, български революционер от ВМОРО[18]
Насту (Насте) Стоян (Стоянов) (1884 - ?), български революционер от ВМОРО, четник на Александър Кошка[44][20]
Наум Атанасов Наумов (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническата война[45]
Наум Наумовски (1920 – 1960), югославски партизанин и политик
Наум Тахов (1867 – 1930), поет и фолклорист
Наум Томалевски (1882 – 1930), български революционер
Никола Аврамов (1866 – 1924), български дарител
Никола Бащавелов (1869 – 2 декември 1914), български лекар. Завършва гимназия в София,[46] а в 1899 година завършва медицина във Виенския университет.[47] Става лекар в Дупница, а след това в Пазарджик и Видин. До смъртта си е градски лекар в София.[46]
Никола Божинов (1869 – 1930), български бизнесмен и общественик
Никола Велев, доброволец в четата на Георги Бабаджанов през Сръбско-българската война в 1885 година[48]
Никола Габровски (1871 – ?), български офицер
Никола Гулев (Лакя Гули, 1901 - 1924), български революционер
Никола Здравев (1866 - ?), български революционер
Никола Иванов Атанасов (1864 - 15 май 1931), деец на ВМОРО, умира в София[49]
Никола Карев (1877 – 1905), български революционер
Никола Киров Майски (1880 – 1962), български просветен деец и революционер
Никола Ковача, български революционер[22]
Никола (Коле) Ролев (? – 1903), български просветен деец и революционер
Никола Кряста (1843 - 1910), лекар
Никола Мартиноски (1903 – 1973), югославски художник
Никола Петров, български революционер, в 1869 година е член на Крушевската конспирация на Иван Шумков[5]
Никола Попов (1875 – 1954), български политик и юрист
Никола Сотиров, български революционер от ВМОРО, четник на Лазар Димов[50]
Никола Стойков (1878 – 1932), български революционер от ВМОРО
Никола Томалев (Томалевски, 1865 – 1934), български търговец[51]
Никола Христов, завършил естествени науки в Женевския университет в 1909 година[52]
Никола Шапарданов (1871 - ?), български революционер от ВМОРО
Николае Бацария (1874 – 1952), османски и румънски политик и публицист
Николай Михайлов, зограф от XIX век
Павле Костев, български революционер от ВМОРО[18]
Пане Калчев, български революционер от ВМОРО, четник на Димче Сарванов[53]
Панзо Соколов, български революционер
Панчо Георгиев Шекер, деец на ВМРО[54]
Пашка Костова (1874 - ?), българска революционерка
Перикли Чилев (1864 – 1925), български учен, филолог, член Македонски научен институт
Питу Гули (1868 – 1903), български революционер
Петра Паре, български революционер от ВМОРО[20]
Петър Иванов, художник[55]
Петър Карев (1879 – 1951), български революционер
Петър Мирчевски (р. 1956), северномакедонски актьор
Петър Николов Михайлов, кмет на Крушево от 1 септември 1941 до 5 ноември 1942 година[56]
Петър Шумков, български възрожденец
Питу Гьонда, деец на ВМОРО, загинал в първия ден на Илинденското възстание при обсадата на таксилдарския дом в Крушево[41]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5b/Stefan_-_Stoica_Nicolaescu.jpg/250px-Stefan_-_Stoica_Nicolaescu.jpg)
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/97/Birth_Certificate_Krushevo_1909-01.jpg/250px-Birth_Certificate_Krushevo_1909-01.jpg)
Сава Цветков (1845 – ?), български опълченец, постъпил на 16 май 1877 г. в 1-ва дружина, 2-ра рота, уволнен на 1 юли 1878 г. След Освобождението живее в село Рила, Дупнишко.[57]
Санду Андонов, български революционер от ВМОРО[11]
Секула Гьорев, български революционер, в 1869 година е член на Крушевската конспирация на Иван Шумков[5]
Сотир Георгиев Коматов (1887 – ?), български юрист и офицер, завършил право в Загребския университет в 1907 година,[58] взводен командир в 16-и полк по време на Първата световна война, ранен при Атентата в „Света Неделя“
Сотир Танасие Атанацкович (4 септември 1896 – 2 март 1964), лекар, починал в Ниш[59]
Сотир Кузманов, български юрист, завършил право в Хале в 1907 г.[60]
Сотир Щерев - Куфичот, български революционер от ВМОРО[20]
Спиридон Велев (1863 – 1937), български общественик
Спирко Димитров, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[8]
Ставре К. Андревски, български революционер от ВМОРО[11]
Ставре Наумов (1870 – 1942), български журналист и издател
Ставре Трайков, български революционер от ВМОРО[10]
Стаменко Колев, български и югославски предприемач и строител, построава Кумановската градка болница в 1935 година[61]
Стерие Петрашинку (1890 – 1968), арумънски активист
Стерю Гулев (1903 – 1944), български революционер
Стефан Баджов (1881 – 1953), български художник
Стефан Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев[62]
Стефан Илиев Матерков (1887 – 1976), български комунист[63]
Стойка Николаеску (1879 – 1941), румънски археолог и славист
Стойчо Кецкаров (1870 – 1942), български предприемач и революционер от ВМОРО[64]
Стоян Везенков (1828 – 1897), български строител, революционер, опълченец
Стерьо Боздов (1902 – 1987), югославски лекар и професор, член на АСНОМ
Стерьо Доменику, български революционер от ВМОРО, четник на Александър Кошка[65]
Стерьо Зимбилев, български лекар[66]
Стерьо Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев[67]
Стоян Велкович (27 август 1873 – 28 юли 1941), инженер, починал в Белград[68]
Таки Николов (? – 1931), български революционер
Таки Фити (р. 1950), северномакедонски икономист и политик, министър на финансите, академик
Таки Хрисик (1920 – 1983), арумънски композитор и музикален педагог от Социалистическа Република Македония
Такю Ляпов, български революционер от ВМОРО[69]
Тасе Кюмурджия, български революционер, в 1869 година е член на Крушевската конспирация на Иван Шумков[5]
Ташко Попхристов, български революционер от ВМОРО[10]
Теохар Михайлов (1869 – 1940), български революционер, деец на ВМОРО и Илинденската организация[70][71]
Ташко Карев, български революционер от ВМОРО
Ташку Бонгу-Илиеску (ок. 1845 – 1908), арумънски просветител и писател
Ташку Кукев, български революционер от ВМОРО,[20] художник[55]
Ташку Топуз, български революционер от ВМОРО[20]
Ташку Шарку, български революционер от ВМОРО, четник на Александър Кошка[72]
Тимьо Кондраков, български революционер от ВМОРО[20]
Тирчо Карев (? - 1902), български революционер от ВМОРО
Тирчу Секулов, български революционер от ВМОРО[18]
Тодор Георгиев Вълканов (1895 - 1928), български комунист[73], македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина[74]
Тоду Боряр, български революционер от ВМОРО[20]
Тома Д. Гърданов (1861 – 1927), български строител и общественик, деец на Крушевското благотворително братство, член на дружество „Св. св. Кирил и Методий“; член на зидаро-еснафското сдружение в София[75]
Тома Гьорев – Лало, български революционер от ВМОРО[76]
Тома Константинов, български революционер от ВМОРО[10]
Тома Кърчов (1878 – след 1958), български революционер
Томо Кръстев Дойчин, български революционер от ВМОРО[18]
Томо Кутурец (1906 – 1979), югославски партизанин и политик
Трайко Цветков (1792 - 1823), наричан Демир Трайко, участник в Гръцката война за независимост от 1821 година, байрактар в четата на Марко Бочар[77][78]
Унчу Г. Велянов, български революционер от ВМОРО[18]
Христо Бабинов (1845 – 1910), български фабрикант
Христо Велев, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев[79]
Христо Дограмаджиев, български политик, народен представител[80]
Христо Д. Велев (? – 1910), български юрист[81]
Христо Карев (? – 1903), български революционер
Христо Настев, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов[82]
Хр. Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[83]
Христо Петрески (р. 1957), северномакедонски поет и журналист
Христо Попхристов, български духовник и революционер
Христо Танушев (1877 – 1953), български военен деец и революционер
Христо Цицов (? – 1898), лидер на гъркоманската партия в Гевгели
Янаки Стефанов (1864 – 1941), български дарител
Яне Павлов – Стомнарко, български революционер от ВМОРО, четник при Гюрчин Наумов в Крушевско през 1902 година[84]
Опълченци от Крушево
[редактиране | редактиране на кода]Анастас Михайлов, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в София[85]
Коста Христов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[86][87]
Милан Алексов, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[88]
Никола Димитриев, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[88]
Радивой Недялков, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[89]
Сава Ценков, I опълченска дружина[89]
Македоно-одрински опълченци от Крушево
[редактиране | редактиране на кода]![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/62/MAVC_Document_of_Sotir_P_Kuntev_from_Krushevo-01.jpg/220px-MAVC_Document_of_Sotir_P_Kuntev_from_Krushevo-01.jpg)
Атанас Баджев, 1 рота на 9 велешка дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[90]
Атанас Баджев, 22-годишен, Инженерно-техническа част – МОО, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[90]
Велко Ангелов Японеца, 22-годишен, жител на София, четата на Методи Стойчев[91]
Димитър (Мицко) Баджов, 22-годишен, 2 рота на 6 охридска дружина, носител на бронзов медал[90]
Коста Аврамов, 26-годишен, Нестроева рота на 9 велешка дружина[92]
Михаил Ив. Алексов, 45-годишен, земеделец, основно образование, 1 и Нестроева рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[93]
Петър Ацев, 32-годишен, 6 охридска дружина[94]
Сотир Анастасов, 22-годишен, Нестроева рота на 6 охридска дружина[95]
Христо Алексов, 33-годишен, 2 рота на 6 охридска дружна[96]
Починали в Крушево
[редактиране | редактиране на кода]Георги Попбогданов (? – 1910), български революционер
Петър Филипов Гарката (? – 1854), прочут български дърворезбар от Дебърската художествена школа
Петър Юруков (1882 – 1905), български революционер, ръководител на ВМОРО в Крушевско
Питу Гули (1868 – 1903), български революционер
Стерьо Боздов (1902 – 1987), югославски лекар и професор, член на АСНОМ
Мише Ивановски (1916 – 1942), югославски партизанин
Свързани с Крушево
[редактиране | редактиране на кода]Александру Йоцу, виден румънски архитект, по произход от Крушево
Антоний Проватски (1915 – 2002), български духовник, по произход от Крушево
Богдан Томалевски (1924 – 2012), виден български архитект, по произход от Крушево
Григор Шишков, родом от Тиквешко, български учител в Крушево след 1870 година, участник в Учителския събор в Прилеп през 1871 година,[97] починал в София[98]
Йоаким III Константинополски (1834 – 1912), вселенски патриарх, по произход от Крушево
Никола Велев (1897 – 1976), български революционер, по произход от Крушево
Тоше Проески (1981 – 2007), поп-певец от Северна Македония
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бѣлевъ, Г. Ив. Изъ живота на четитѣ въ недрата на Пирина. Бой при Албутинъ - Среща съ селяни и рѫководители (Споменъ) // Илюстрация Илиндень 4 (9 (39). София, Издание на Илинденската Организация, Май 1932. с. 13.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
- ↑ а б в г д е Майски, Н. К. Първитѣ бунтарски наченки в гр. Крушово // Илюстрация Илиндень IV (9 (39). София, Издание на Илинденската Организация, Май 1932. с. 10.
- ↑ Из живота на софийското дружество „Гоце Делчев“ // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България VIII (5). София, СМКПДБ – Централно ръководство, май 1974. с. 29, 32.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
- ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
- ↑ а б в г д Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 27.
- ↑ а б в г Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 31.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 82.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 62.
- ↑ а б в г Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 30.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 61.
- ↑ а б в г д е ж з и Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 17.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 29.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 29.
- ↑ Илиндень - Крушово 1903 - 1928. с. 24.
- ↑ а б Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 11.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 33.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 13, 95.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
- ↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-624-6. с. 374.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
- ↑ Димитровъ, Любенъ (редакторъ). Църквата и свободата на Македония // Илиндень 1903 – 1953. Published by the Macedonian Tribune, 1953. с. 191.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 69.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
- ↑ Српски биографски речник, том 5.[неработеща препратка]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 58.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.28
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
- ↑ а б Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 41.
- ↑ Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 393.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 80.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 9
- ↑ а б Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония. Юруков, 1994. ISBN 954-8465-17-5. с. 131.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878-1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 48.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 31.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.29
- ↑ Парцел 48 // София помни. Посетен на 10 април 2016.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 714.
- ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 59.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941 – 1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. Казанлък, Казанлъшка Искра ЕООД, 1996. ISBN 954-692-001-0. с. 217.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
- ↑ Српски биографски речник, том 1, с. 32., архив на оригинала от 16 септември 2011, https://web.archive.org/web/20110916095457/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom01.pdf, посетен на 14 септември 2011
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.
- ↑ Семејства и лози на градители од Крушево // Градителите во Македонија: XVIII–XX век. Архивиран от оригинала на 2021-12-09. Посетен на 29 ноември 2021 г. (на македонска литературна норма)
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 270. Посетен на 2 септември 2015.
- ↑ С., М. Стойчо Куновъ Кецкаровъ // Илюстрация Илиндень 4 (134). Илинденска организация, Априлъ 1942. с. 12.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 67.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
- ↑ Српски биографски речник, том 2, с. 14., архив на оригинала от 30 март 2012, https://web.archive.org/web/20120330102932/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom02.pdf, посетен на 14 септември 2011
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 25.
- ↑ Отчетъ // Илюстрация Илиндень XIII (10 (130). Издание на Илинденската Организация, декемврий 1941. с. 7.
- ↑ Парцел 6 // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.48
- ↑ Елдъров Св. Българите в Албания 1913 – 1939; Изследване и документи, стр. 47, изд. Иврай, София, 2000, ISBN 954-90684-1-2
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 131.
- ↑ Парцел 70 // София помни. Посетен на 16 април 2018.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 59.
- ↑ Майски, Н. К. Първитѣ бунтарски наченки в гр. Крушово // Илюстрация Илиндень IV (9 (39). София, Издание на Илинденската Организация, Май 1932. с. 9.
- ↑ Майски, Н. К. Демиръ Трайко // Илюстрация Илиндень V (3 (43). София, Издание на Илинденската Организация, Януарий 1933. с. 15.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 53.
- ↑ Парцел 44 // София помни. Посетен на 8 април 2016.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.40
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 92.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 32.
- ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 116.
- ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
- ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.
- ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 75.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 25.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 19.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 23.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 20.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 712.
- ↑ Парцел 14 // София помни. Посетен на 9 януари 2016.