Тетовци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Тетовци (единствено число тетовчанец/тетовчанка, на албански: tetovarë, тетоваръ, единствено число tetovar, тетовар) са жителите на град Тетово, Република Македония. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Тетово[редактиране | редактиране на кода]

Тетовска фамилия, 1942 - 1943 г.

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – ЙК – Л – М – Н – ОП – Р – С – Т – УФ – Х – Ц – Ч – ШЩ – Ю – Я


А[редактиране | редактиране на кода]

Б[редактиране | редактиране на кода]

В[редактиране | редактиране на кода]

Г[редактиране | редактиране на кода]

  • Албания Гаюр Дерала (? – 1943), албански революционер от Бали Комбътар
  • България Гено Стефанов, български учител в родния си град между 1870 – 1873 година[4]
  • Република Македония Глигорие Гоговски (1945 – ), политик от СР Македония
  • България Гого Иван Капакуш, български революционер, деец на ВМОРО[1]
  • България Григор Арнаутчето (1874 – 1901), четник при Мирче Ацев, загинал в Уланци[5]
  • България Григор Хаджисерафимов (1845 – ?), български общественик
  • Социалистическа федеративна република Югославия Гоце Стойчевски (1919 – 1944), югославски партизанин

Д[редактиране | редактиране на кода]

Е[редактиране | редактиране на кода]

Ж[редактиране | редактиране на кода]

И[редактиране | редактиране на кода]

  • Република Македония Ивица Антески (р. 1976), писател от Република Македония
  • Албания Република Македония Илирян Бекири (р. 1968), политик от Република Македония, министър
  • България Илия С. Кикищ, български революционер, деец на ВМОРО[1]
  • България Илия Тетовчето (? – 1904), български революционер, велешки войвода на ВМОРО
  • Социалистическа федеративна република Югославия Илия Антевски (1919 – 1943), югославски партизанин и деец на НОВМ

Й[редактиране | редактиране на кода]

К[редактиране | редактиране на кода]

  • България Коста Николов, войвода в Кресненско-Разложкото въстание
  • Социалистическа федеративна република Югославия Круме Наумовски (1914 – 1995), югославски партизанин и политик от Социалистическа Република Македония
  • Социалистическа федеративна република Югославия Кочо Тулевски (1921 – 1995), политик от Социалистическа република Македония

Л[редактиране | редактиране на кода]

М[редактиране | редактиране на кода]

Н[редактиране | редактиране на кода]

  • България Насто Илиев (1837 – ?), български общественик
  • България Наум Иванов, български учител в Тетово между 1848 – 1860 година, спомоществовател за „Житие св. Григория Омиритскаго“, преведено от Аверкий Попстоянов през 1852 година[6]
  • Албания Република Македония Нехат Бечири (р. 1967), творец от Република Македония
  • България Никодим Спасов, български учител в родния си град между 1836 – 1837 година, спомоществовател за „Священное и божеств. евангелие“ на Павел Божигробски (1858)[7]
  • България Никола Бунев, български революционер и общественик
  • България Никола Павлов (1903 – 1945), български революционер, деец на ММТРО
  • Албания Република Македония Нурхан Изаири (р. 1961), македонски политик и министър на околната среда и пространственото планиране

О[редактиране | редактиране на кода]

П[редактиране | редактиране на кода]

Р[редактиране | редактиране на кода]

С[редактиране | редактиране на кода]

Т[редактиране | редактиране на кода]

Ф[редактиране | редактиране на кода]

Х[редактиране | редактиране на кода]

  • АлбанияРепублика Македония Хазби Лика (р. 1972), вицепремиер на Република Македония, отговарящ за Охридския рамков договор
  • Турция Хайрула Фишек (1885 – 1975), турски и османски генерал
  • Турция Халил Демирджиоглу (1905 – 1972), турски учен, историк и археолог
  • България Христо Аврамов, български революционер, Ботев четник
  • България Христо Иванов Калкандели, български революционер, Ботев четник, юрист[13]
  • България Христо Чулков, български учител в килийното училище в родния си град през 1832 година, учил в Дебърския манастир[14]

Я[редактиране | редактиране на кода]

  • България Яков (Янко) Сазданов, български свещеник и учител в Тетово (1836 – 1837)[15]

Опълченци от Тетово[редактиране | редактиране на кода]

  • България Антон Димитриев, V опълченска дружина, умрял в Ниш на 17 август 1877 г.[16]
  • България Апостол Афанасиев, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[17]
  • България Бойко Здравев, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[18]
  • България Димитър Симеонов, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[17]
  • България Зафир Стоянов, I опълченска дружина, към 1918 г. живее в София[19]
  • България Йосиф Петров, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г. в Америка[19]
  • България Кузман Цветков, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[19]
  • България Никола Симов, I опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[19]
  • България Христо Аврамов, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[17]
  • България Христо Донев, на 27 май 1877 година постъпва ва IV рота на I дружина, уволнен е на 1 юли 1878 година[20]

Македоно-одрински опълченци от Тетово[редактиране | редактиране на кода]

  • България Манол Аргушев, 3 рота на 3 Солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[21]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 103.
  2. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.187.
  3. [1] Списък на убити партизани
  4. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.616.
  5. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.30
  6. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.269.
  7. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.606.
  8. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.47.
  9. Македония в образи – фототипно издание, Анико, София, 2010, стр.124
  10. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.298.
  11. Парцел 55. // София помни. Посетен на 2016-04-10.
  12. Геровъ, Тодоръ. При Шаръ. Исторически бележки отъ преди 1000 години до края на миналия вѣкъ и спомени отъ гр. Тетово - Македония. София, 1934.
  13. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 31.
  14. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.709.
  15. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.580.
  16. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.
  17. а б в Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.
  18. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 32.
  19. а б в г Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
  20. Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 76.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 51.
     Портал „Македония“         Портал „Македония