Кавадарчани
Кавадарчани (единствено число кавадарчанец/кавадарчанка) са жителите на град Кавадарци, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Кавадарци[редактиране | редактиране на кода]
А — Б — В — Г — Д – Е — Ж — З — И — Й – К — Л — М — Н — О – П — Р — С — Т — У – Ф — Х — Ц — Ч — Ш – Щ — Ю — Я
А[редактиране | редактиране на кода]
Андон Дончевски (р. 1935), северномакедонски футболист и треньор
Ангел Чемерски (1923 – 2005), югославски политик- Александър Ицев (р. 1921), югославски партизанин и политик
- Александър Кръстевски-Кошка (1932 – 2003), северномакедонски историк
Атанасиос Капетанопулос, гръцки андартски капитан[1]
Атанас Божков (? – 1913), български учител и революционер- Атанас Калчев (около 1883 – 1944), български революционер
Б[редактиране | редактиране на кода]
- Блаже Видов (1903— 1980), български революционер
В[редактиране | редактиране на кода]
- Ване Тенекеджиев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[2]
- Васил Хаджиманов (1906 – 1969), македонски музиколог
- Весна Пемова (р. 1960), лекарка и политик от Северна Македония
- Владимир Даскалов, български евангелски протестантски деец
- Владимир Илиев (около 1885 - ?), български просветен деец
- Владимир Митков (р. 1931), югославски политик
- Върбица Стефанов, северномакедонски баскетболист
Г[редактиране | редактиране на кода]
- Глигор Даскалов, комунистически деец
- Глигор Чемерски (р.1940), виден северномакедонски художник
- Григор Анастасов (1877 – ?), български революционер, общественик и югославски политик
Д[редактиране | редактиране на кода]
- Даниела Колева (р. 1980), северномакедонски политик
- Димитър Апостолов (1878 – 1947), български революционер
- Добри Даскалов (1882 – 1912), български революционер
Е[редактиране | редактиране на кода]
- Ефрем Галев (? - 1903), български революционер от ВМОРО
- Ефтим Манев, български революционер
- Ефтим Манев (1931 – 2010), северномакедонски писател
- Ефтим Темков (1875 - ?), български революционер от ВМОРО
И[редактиране | редактиране на кода]
- Иван Анастасов (1908-1979), български лекар-радиолог
- Иван Велков (? – 1907), български революционер
- Иван Илиев (1885 – ?), български революционер от ВМРО
- Иван Мазов (1923-1977), югославски политик и журналист
- Илия Добрев (1894 - ?), български офицер, полковник
- Илия Каровски (1926 – 2012), културен деец
- Илия Мишев (1884 - ?), български революционер от ВМОРО
- Илия Чулев (1908 – 1950), деец на ВМРО (обединена) и НОВМ
- Илия Караджов (1871 – ?), български революционер, войвода на ВМОРО
Й[редактиране | редактиране на кода]
- хаджи Йован Грозданов, (средата на XIX век — I половина на XX век), български търговец и обществен деец, потомък на Даскал Камче
- Йордан Анастасов (1893 – 1976), български общественик и политик
- Йордан Недков, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[2]
К[редактиране | редактиране на кода]
- Киро Атанасовски (1923 – 1944), югославски партизанин, народен герой на Югославия
- Киро Спанджов (1915 - 1943), югославски партизанин
- Киро Хадживасилев (1921 – 2000), югославски политик
Л[редактиране | редактиране на кода]
- Лазар Димов (1884 - ?), български революционер от ВМОРО
- Лазар Мишев (1881 – 1951), български революционер
- Лазар Ридов – Асията (1884 – пр. 1918), български революционер, деец на ВМОРО
- Лазар Чулев (р. 1958), икономист и български активист от Северна Македония[3]
- Лазо Каровски (1927 – 2000), фолклорист, поет и писател от Република Македония
М[редактиране | редактиране на кода]
- Мария Попатанасова (около 1877 – ?), българска учителка
- Марян Гьорчев (р. 1956), северномакедонски политик
- Мери Лазарова (р. 1984), северномакедонска стоматоложка и политик
- Милан Недков (1931 - 2018), северномакедонски юрист
- Милан Попмихайлов (1881 – 1903), български революционер
- Мито Мицайков (р. 1923), югославски и български партизанин
- Мито Хадживасилев (1922 – 1968), югославски политик
- Михаил Темков (? – ?), български лекар
- Михаил Шкартов (1884 – 1936), български революционер
Н[редактиране | редактиране на кода]
- Никола Минчев (1915 – 1997), югославски политик
П[редактиране | редактиране на кода]
- Петър Аврамов (Πέτρος Αβραμίδης), гръцки андартски капитан[4]
- Петър Мазев (1927 – 1993), художник от Република Македония
- Петър Ангелов (р. 1977), северномакедонски хандбалист
Р[редактиране | редактиране на кода]
- Райна Алексова (1882 – 1959), българска фармацевтка
С[редактиране | редактиране на кода]
- Соня Гелова Стоянова (р. 1964), северномакедонски политик, депутат от ВМРО-ДПМНЕ
- Стоян Андов (р. 1935), северномакедонски политик, председател на Събранието на Република Македония
Т[редактиране | редактиране на кода]
- Тодор Атанасовски (р. 1924), югославски партизанин
Х[редактиране | редактиране на кода]
- Христос Аврамидис (1892 – 1986), гръцки политик и офицер
- Христо Радев (1917 – ?), български журналист
Я[редактиране | редактиране на кода]
- Янаки Илиев (? – 1905), български революционер
Починали в Кавадарци[редактиране | редактиране на кода]
- Димче Мирчев (1914 – 1944), югославски партизанин, народен герой на Югославия
- Киро Атанасовски (1923 – 1944), югославски партизанин, народен герой на Югославия
- Любен Апостолов (1895 - 1945), български военен деец и полковник
- Пенчо Стоев Цанин, български военен деец, старши подофицер, загинал през Първата световна война[5]
- Ристо Соколов (1957 - 2015), художник от Република Македония
Други[редактиране | редактиране на кода]
- Хаджи Никола и Маню Марков, български революционери, четници на Филип Тотю от Кавадарско[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Βακαλόπουλος, K., Χ. Νεράντζης. Ο Μακεδονικός Αγών, 2000.
- ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 107.
- ↑ Македония е напът да изчезне като Атлантида Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., в. Стандарт, бр. 4377, 14.03.2005 г.
- ↑ Βακαλόπουλος, Κωνσταντίνος Α. Ο βόρειος ελληνισμός κατά την πρώιμη φάση του μακεδονικού αγώνα 1878-1894, Εκδόσεις Σταμούλη, 2004, σελ. 23.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 9; оп. 1, а.е. 299, л. 60
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 30.
