Направо към съдържанието

Григор Анастасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за българския общественик от Кавадарци. За българския генерал от Прилеп вижте Григор Кюркчиев.

Григор Анастасов
български общественик

Роден
Починал
Семейство
ДецаИван Анастасов
Григор Анастасов в Общомедия

Григор Анастасов Кюркчиев, известен и под псевдонима Миленкович, е български юрист и общественик, депутат в парламента на Кралство Югославия.

Григор Анастасов е роден на 5 март 1877 година в Кавадарци, тогава в Османската империя.[1] Завършва българско основно училище в родния си град,[2] и V клас в българската мъжка гимназия в Солун. След това учи в Кюстендилското педагогическо училище, където основава и оглавява Младежкото македонско дружество.[3]

В 1897 година пострадва при Винишката афера, след която е задържан и затворен.[4] В 1902 година завършва Юридическия факултет в Загреб. След това работи като адвокат в Кавадарци и Скопие. След Първата световна война е назначен за околийски началник на Кавадарци. През май 1919 година подава писмено искане до министерството на просветата на Кралството на сърби, хървати и словенци с искане за отваряне на гимназия в Кавадарци, център на Тиквешкия окръг. В резултат през октомври 1919 година е отворена ниска трикласна гимназия в къщата на Усни бег Алиризабегов.[1] През март 1923 година заедно с Тома Тополов във връзка с парламентарните избори прави неуспешен опит да формира българска партия с помощта на ВМРО. През ноември 1920 година е избран за депутат в югославския парламент от Тиквешкия окръг от Демократическата партия на Любомир Давидович (1920 - 1927). Поддържа връзки с Милан Гьоров, който е деец на ВМРО. През октомври 1923 година напуска партията. Установява се в Женева и заедно с Димитър Шалев и Димитър Илиев[5] се конституират като Представителство на българското национално малцинство в Югославия. В 1930 година тримата изпращат мемоар до Обществото на народите за защита на българското малцинство в Югославия, след което Анастасов емигрира в България.[6][7] ВМРО (обединена) нарича Мемоара на Шалев, Илиев и Анастасов „шашмаджийска книжна бомба“ и „диверсия“, защото в него не се говори за „македонци“, а за „българи“.[8]

В България служи във военно-полицейската (разузнавателна) секция на Военното министерство в София.[9]

Негов син е лекарят и общественик Иван Анастасов.[10]

Писмо от Анастасов до Александър Протогеров, март 1928 г. Мемоарът на Шалев, Илиев и Анастасов
  1. а б Камчевски, Петре. 135 години од раѓањето на Глигор Анастасов // Кав'даречки Весник III (63). 16 март 2012. с. 7. Архивиран от оригинала на 2017-11-07.
  2. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 49. (на македонска литературна норма)
  3. Томов, Лазар. Спомени за революционната дейност в Серския окръг. Издателство на националния съвет на Отечествения фронт, 1952. с. 9-10.
  4. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 14.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 15.
  6. Représentation de la minorité nationale bulgare en Yougoslavie, Genève. Mémoire présenté au nom de la population bulgare de la Macédoine sous domination yugoslave. Genève, 1930. Посетен на 12 юни 2015.
  7. Архивите говорят, архив на оригинала от 5 октомври 2013, https://web.archive.org/web/20131005050408/http://www.archivesforbalkans.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?qs=0002&sl=0090&ord=pos&ind=20&us=&vis=000009&start=1&s=001&p=0090&n=&sstr=&ssec=0090&boolean=&bac=Search&g=, посетен на 11 януари 2011 
  8. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 52.
  9. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 261.
  10. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 152.