Григор Анастасов
Тази статия е за българския общественик от Кавадарци. За българския генерал от Прилеп вижте Григор Кюркчиев.
| Григор Анастасов | |
|---|---|
| български общественик | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
| Етнос | българи |
| Семейство | |
| Деца | Иван Анастасов |
| Григор Анастасов в Общомедия | |
Григор Анастасов Кюркчиев, известен и под псевдонима Миленкович, е български юрист и общественик, депутат в парламента на Кралство Югославия.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Григор Анастасов е роден на 5 март 1877 година в Кавадарци, тогава в Османската империя.[1] Завършва българско основно училище в родния си град,[2] българската мъжка гимназия в Солун. В 1897 година пострадва при Винишката афера, след която е задържан и затворен.[3] В 1902 година завършва Юридическия факултет в Загреб. След това работи като адвокат в Кавадарци и Скопие. След Първата световна война е назначен за околийски началник на Кавадарци. През май 1919 година подава писмено искане до министерството на просветата на Кралството на сърби, хървати и словенци с искане за отваряне на гимназия в Кавадарци, център на Тиквешкия окръг. В резултат през октомври 1919 година е отворена ниска трикласна гимназия в къщата на Усни бег Алиризабегов.[1] През март 1923 година заедно с Тома Тополов във връзка с парламентарните избори прави неуспешен опит да формира българска партия с помощта на ВМРО. През ноември 1920 година е избран за депутат в югославския парламент от Тиквешкия окръг от Демократическата партия на Любомир Давидович (1920 - 1927). Поддържа връзки с Милан Гьоров, който е деец на ВМРО. През октомври 1923 година напуска партията. Установява се в Женева и заедно с Димитър Шалев и Димитър Илиев[4] се конституират като Представителство на българското национално малцинство в Югославия. В 1930 година тримата изпращат мемоар до Обществото на народите за защита на българското малцинство в Югославия, след което Анастасов емигрира в България.[5][6] ВМРО (обединена) нарича Мемоара на Шалев, Илиев и Анастасов „шашмаджийска книжна бомба“ и „диверсия“, защото в него не се говори за „македонци“, а за „българи“.[7]
Негов син е лекарят и общественик Иван Анастасов.[8]
 
|
|
| Писмо от Анастасов до Александър Протогеров, март 1928 г. | Мемоарът на Шалев, Илиев и Анастасов |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Камчевски, Петре. 135 години од раѓањето на Глигор Анастасов. // Кав'даречки Весник III (63). 16 март 2012. с. 7.
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 49. (на македонска литературна норма)
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 14.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 15.
- ↑ Représentation de la minorité nationale bulgare en Yougoslavie, Genève. Mémoire présenté au nom de la population bulgare de la Macédoine sous domination yugoslave. Genève, 1930. Посетен на 12 юни 2015.
- ↑ „Архивите говорят“, archived from the original on 2013-10-05, https://web.archive.org/web/20131005050408/http://www.archivesforbalkans.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?qs=0002&sl=0090&ord=pos&ind=20&us=&vis=000009&start=1&s=001&p=0090&n=&sstr=&ssec=0090&boolean=&bac=Search&g=, посетен 2011-01-11
- ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. с. 52.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 152.
Портал „