Димитър Шалев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Шалев
български юрист
Роден
Починал

Образование Софийски университет

Димитър Янчев Шалев с псевдоним Бони[2] е български юрист и общественик, участник в националноосвободителното движение на македонските българи.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Шалев е роден в 1894[1] или 1896[3] година в град Скопие, тогава в Османската империя. Учи в българско основно училище и след това в султанския турски лицей в родния си град. Продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия, където го заварват Балканските войни. След Междусъюзническата война емигрира в София, България, където завършва средно образование.[3]

Участва в Първата световна война и воюва на Солунския фронт. След войната звършва право в Софийския университет и започва работа във Върховната сметна палата. Жени се за дъщерята на търновския книжар Тодор Джамджиев Живка и има една дъщеря.[4]

В 1922 година Шалев се връща в Скопие, където в 1923 година се ражда синът му Иван Шалев, юрист и публицист, член на Македонския научен институт.[5] След 1922 година Димитър Шалев (вече Шалевич) работи като адвокат и участва активно в политическия живот на родния си град. Макар и да не знае добре сръбски език, Шалев се кандидатира за общински кмет от Демократическата партия на Любомир Давидович и печели с гласовете на местните бълари и турци срещу кандидата на управляващата Радикална партия. На този пост остава до 1928 година[4], като е в постоянен конфликт с жупана на Скопие Велимир Прелич, който в крайна сметка го арестува[6].

Като общински кмет в родния си град полага усилия за информирането на чуждестранни представители за положението на българското население във Вардарска Македония.[7] Оказва съпротива на асимилиаторската политика на властите, като едновременно с това развива нелегална революционна дейност, помагайки борбата на Вътрешната македонска революционна организация и Македонската младежка тайна революционна организация. Шалев се готви да участва в предстоящите парламентарни избори, като целта му е да извоюва място в Скупщината в Белград.[8] Но пред лицето на очертаващата се антисръбска коалиция, Белград приема Закон за защита на държавата, Видовденската конституция е суспендирана, изборите са отменени и във Вардарска Македония се развихря организиран терор срещу българщината. Шалев е арестуван в 1927 година, още преди да е приключил Скопският студентски процес, измъчван и обвинен от сръбските власти във връзки с ВМРО. Разпитван е лично от изпратения със специални правомощия от Белград Велимир Прелич. Преди още да приключи следствието обаче, на 16 януари 1928 година Прелич е убит от деятелката на ВМРО Мара Бунева.[9] През март 1928 година е съден заедно с други жители на Скопие. Пред съда Шалев заявява:

Цялото ми нещастие е, че спадам към една екзархийска фамилия и че съм свършил турска гимназия и български университет.[10]

Девет месеца по-късно прокурорът внася обвинителен акт с искане за смъртно наказание, но благодарение на съгласуваната обща защита и на отстраняването от ВМРО на единствения прокурорски свидетел, Шалев и още 12 скопски граждани са оправдани поради липса на доказателства.[11][10]

Мемоарът на Шалев, Илиев и Анастасов

Два месеца след освобождението си от затвора, Шалев е защитник на обвиняемите на процеса за бомбения атентат на железопътната линия Скопие—Куманово. При развихрянето на кървавия терор във Вардарска Македония, предупреден, че е в черния списък на сръбските терористи, Шалев престава да излиза от дома си и в последните дни на 1929 година напуска със семейството си тайно града и през Гърция, Албания и Италия стига до Швейцария.[11][1]

В Швейцария, в която е седалището на Обществото на народите, Шалев участва активно в пропагандата на македонската кауза. Още на 14 януари 1930 година изпраща заедно с Григор Анастасов и Димитър Илиев, пристигнали след него в Швейцария, първата от няколко петиции меморандуми в защита на правата на българското национално малцинство в Югославия[11][12] За пръви път авторите на петициите са видни македонски общественици, заемали високо положение в самата Югославия и те намират широк отзвук в Европа.[11] Петиционната акция е последвана от поредица от бомбени атентати в Ниш, извършени от ВМРО, което допълнително влошава отношенията между България и Югославия.[13] Македонските български представители установяват връзка с различни малцинствени организации от Европа – австрийски, немски, унгарски, албански, турски, и стигат до споразумение за създаване в Женева на Постоянен секретариат на малцинствата в Югославия, а в Будапеща – на Централно бюро за малцинствата на Балканите и Средна Европа.[14][15]

Македонските български представители подготвят и издават обемист мемоар за „юридическото, политическото, социалното и културното положение на българското национално малцинство в Югославия, респективно Македония“.[14][16]

ВМРО (обединена) нарича Мемоара на Шалев, Илиев и Анастасов „шашмаджийска книжна бомба“ и „диверсия“, защото в него не се говори за „македонци“, а за „българи“.[17]

Търсейки международна подкрепа за каузата на македонските българи, македонските представители поещават Виена, Берлин, Будапеща и Цариград. В Лондон, благодарение на съдействието на председателя на Балканския комитет сър Едуард Бойл, Шалев и Анастасов са приети в английския парламент, където изнасят подробен доклад за положението във Вардарска Македония, отговарят на въпроси и връчват специално подготвен меморандум. Приемат поканите на няколко британски и международни политически и хуманитарни организации. Срещат се с видни общественици и влиятелни журналисти, дори с гръцкия пълномощен министър и с югославския културен аташе. „Таймс“, „Манчестър Гардиън“, както и чужди вестници отразяват посещението на делегацията, публикуват интервюта, пишат отделни статии за Македонския въпрос и коментират меморандума.[14]

Женевските македонски български представители организират посещение в Женева на представители на прокуденото от Македония българско духовенство. Делегацията, предвождана от един митрополит, връчва на Генералния секретар на Обществото на народите петиция, подписана от двама владици и 250 православни и католически свещеници. По-късно делегацията посещава Рим, където е приета от папата, Лондон, Париж и Берлин.[14]

В Женева, където Шалев престоява четири години и половина, тримата члена на представителството са подложени на постоянен югославски натиск да прекратят дейността си. Югославската легация в Берн отказва за продължи валидността на паспортите им, което създава трудности пред федералните власти и при пътуванията им в Европа. Родителите и близките им, останали в Югославия, са подложени на тормоз. Димитър Илиев не издържа и напуска представителството.[18]

В 1934 година, след като остава без средства, последен от тримата Шалев напуска Швейцария и се установява в София.[18] В България се сблъсква с антимакедонската политика на деветнадесетомайското правителство и му е отказана държавна служба. В 1936 година, заедно с други македонски общественици участва в издаването на нов независим „месечен вестник за народностни въпроси, политика и култура“ под името „Македонски глас“, от който излизат само няколко броя.[19]

При разгрома на Югославия в 1941 година Шалев е мобилизиран като запасен съдебен офицер и е изпратен в трудова част в Силистра, където остава 9 месеца. След демобилизацията си Шалев заминава за родния си Скопие, който по това време заедно с по-голямата част от Вардарска Македония е под българско управление. В Скопие работи като адвокат,[19] като често посредничи по молби на местни граждани за освобождаване на интернирани опоненти на властта. Всяка година е мобилизиран за по няколко месеца, с което властите се опитват да го държат настрана от обществения живот в Македония.[20]

След изтеглянето на българските войски в 1944 година семейството му напуска Скопие и се връща в София. Шалев е адвокат-защитник по няколко политически процеса. В резултат новата комунистическа власт започва да го преследва. Първоначално със заплахи, а след като той не прекъсва дейността си, е лишен от правото на адвокатска практика и скоро след това в 1950 година и от софийско жителство.[20][1]

Въдворен е на принудително местожителство в провинцията, отнето му е правото на купони за храна, облекло и гориво, както и правото му да работи. Шалев е арестуван за нарушаване на държавния монопол върху търговията, тъй като продава една златна монета. В този период работи за Народната библиотека, като разчита стари турски документи. Преживява инсулт и заболява от диабет.[20]

Шалев умира на 6 август 1960 година в софийска болница, след като му е поставена погрешно инжекция с глюкоза вместо с инсулин.[20] Сборник с неговите документи „От Скопие до Женева. Димитър Шалев — защитник на малцинствата в обществото на народите“ е издаден през 2012 година.[21]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Димитър Шалев, Архивите говорят, посетен на 29.09.2010 г.
  2. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 18.
  3. а б Шалев, Иван. Македония, човешките права и Димитър Шалев, в: Македонски преглед, година XIV, кн. 1, Македонски научен институт, София, 1991, стр. 130.
  4. а б Шалев, Иван. Македония, човешките права и Димитър Шалев, в: Македонски преглед, година XIV, кн. 1, Македонски научен институт, София, 1991, стр. 131.
  5. Парцел 37. // София помни. Посетен на 4 март 2016.
  6. Михайлов, Иван. Спомени, том III, Луврен, 1967, стр. 363-376, в: Билярски, Цочо. Подвигът на Мара Бунева (съкратено издание), Анико, София, 2010, стр.28-29
  7. Гоцев, Димитър. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи 1919-1942, София 1988, с. 24.
  8. Шалев, Иван. Македония, човешките права и Димитър Шалев, в: Македонски преглед, година XIV, кн. 1, Македонски научен институт, София, 1991, стр. 132.
  9. Шалев, Иван. Македония, човешките права и Димитър Шалев, в: Македонски преглед, година XIV, кн. 1, Македонски научен институт, София, 1991, стр. 133.
  10. а б Михайлов, Иван. Спомени, т. IV, 1973, с. 104-105. Иван Михайлов отрича връзка на подсъдимите в този процес с ВМРО, с. 103.
  11. а б в г Шалев, Иван. Македония, човешките права и Димитър Шалев, в: Македонски преглед, година XIV, кн. 1, Македонски научен институт, София, 1991, стр. 134.
  12. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 274.
  13. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947). София, Македонски научен институт, 2006. с. 233-234.
  14. а б в г Шалев, Иван. Македония, човешките права и Димитър Шалев, в: Македонски преглед, година XIV, кн. 1, Македонски научен институт, София, 1991, стр. 135.
  15. Из протокол от заседание на ИК на Унгарската лига за ревизия, приело предложенията на Д. Шалев от Представителството на българското национално малцинство в Югославия за общи действия на малцинствените организации, 1930
  16. Représentation de la minorité nationale bulgare en Yougoslavie, Genève. Mémoire présenté au nom de la population bulgare de la Macédoine sous domination yugoslave. Genève, 1930. Посетен на 12 юни 2015.
  17. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 52.
  18. а б Шалев, Иван. Македония, човешките права и Димитър Шалев, в: Македонски преглед, година XIV, кн. 1, Македонски научен институт, София, 1991, стр. 136.
  19. а б Шалев, Иван. Македония, човешките права и Димитър Шалев, в: Македонски преглед, година XIV, кн. 1, Македонски научен институт, София, 1991, стр. 137.
  20. а б в г Шалев, Иван. Македония, човешките права и Димитър Шалев, в: Македонски преглед, година XIV, кн. 1, Македонски научен институт, София, 1991, стр. 138.
  21. БГ може да се гордее с Д.Шалев, но не и със забравата към него, www.bgnes.com/ от 17.05.2012 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония