Основен въпрос за разрешаване във вътрешната политика на правителството е излизане на страната от икономическата криза. Опитите тя да бъде омекотена с външната помощ завършват с частичен успех – на проведената през 1932 г. конференция в Лозана. България получава разсрочка на плащанията си по репарационния дълг. През три годишното си управление на Народния блок настъпват редица промени сред политическите сили в страната. В унисон с международните тенденции за засилване влиянието на фашистката идеология в обществения живот възниква Национално социално движение на бившия министър-председател професор Александър Цанков, което за крато време спечелва голям брой гласоподаватели. Привържениците на авторитарната идеология са и част от българските офицери, обединени в политическия кръг „Звено“, както и някои младежки организации – Съюзът на българските национални легиони, Българската родна защита и др[4].
С надеждата за връщане на Западна Тракия в българските предели, външната политика на Народния блок дава приоритет на връзките с Франция и Югославия. Основано е българо-югославско дружество, проведени са две срещи между цар Борис III и крал Александър. Една година по-късно отношението между двете страни отново охладнява поради влизането на Югославия в т.нар. Балкански пакт (Румъния, Гърция и Турция). Целта на пакта е да се намерят военни гаранции срещу евентуалните опити на България да промени границите си, определени ѝ от Ньойския договор[4].
В началото на 1934 г. противоречията в Народния блок се засилват. Борбата е главно между Демократическата партия и земеделците. Последните не са доволни от министерските кресла, предоставени им в правителството, и от предприетите в селското стопанството мерки за излизане от кризата. На 15 май 1934 г. д-р Мушанов подава оставката на кабинета[4].
↑ДВ. Указ № 7 от 7 септември 1931 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 129 от 8 септември 1931 г.
↑ДВ. Указ № 3 от 12 октомври 1931 г. Обнародван в „Държавен вестник“.
↑ДВ. Указ № 3 от 31 декември 1932 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 224 от 2 януари 1933 г.
↑ абвгдЦураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 172 – 178.