Александър Кисьов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Кисьов
Генерал от кавалерията
генерал Кисьов 1931 – 1932 г.
генерал Кисьов 1931 – 1932 г.
Информация
Служил на Национално знаме на България България
Командвания Лейбгвардейски конен полк (1916 – 1918)
5 дивизия
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал

Александър Николов Кисьов е български офицер (генерал от кавалерията).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Кисьов е роден на 10 юни 1879 г. в Елена. През 1898 г. завършва Военното училище в София и през 1899 е произведен в чин подпоручик. Като младши офицер е назначен на служба в Лейбгвардейския ескадрон, където е до 1903 г. През1903 г. е произведен в чин поручик. Командирован е във Франция, където през 1906 г. завършва военната академия. На 31 декември 1906 г. е произведен в чин капитан. През 1907 – 1908 г., като ротмистър служи в свитата на цар Фердинанд I, като военен наставник на княз Борис III. След това като офицер от генералщабното ведомство служи в 1-ви артилерийски и 4-ти гвардейски конен полк. В периода 1910 – 1911 г. е военен аташе в Белград. На 2 август 1912 г. е произведен в чин майор, след което в периода 1912 – 1913 г. е военен аташе в Букурещ.

Междусъюзническа война (1913)[редактиране | редактиране на кода]

През на Междусъюзническата война (1913) е началник на оперативно отделение в щаба на съединените 4-та и 5-та армии. След Букурещкия мир, в периода юли 1913 – декември 1913 е член на демаркационната комисия за границата ни със Сърбия.

През 1914 – 1915 г. служи в Лейбгвардейския конен полк, след което е инспектор на класовете във военното училище. На 15 август 1915 г. е произведен в чин подполковник.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

През на Първата световна война (1915 – 1918) е началник на Бургаския контролен пункт, а във войната с Румъния през 1916 г. е началник-щаб на конната дивизия на генерал-майор Иван Колев. На 14 октомври 1917 г. е произведен в чин полковник. В периода 1918 – 1922 г. е началник на Кавалерийската школа, началник на оперативното отделение в щаба на армията и командир на 1-а пехотна бригада. От 1919 до 1930 г. заема длъжността началник на жандармерията.

На 26 март 1925 г. е повишен в чин генерал-майор, а на 15 май 1930 в чин генерал-лейтенант. От 31 януари 1931 г. до 9 май 1934 заема длъжността министър на войната. На 9 май 1934 г. е произведен в чин генерал от кавалерията и уволнен от армията. Това става на фона на обвинения в печата срещу ръководството на военното министерство във връзка със самоубийството на обвинения в злоупотреби уредник на Военноисторическия музей в Плевен Никола Ракитин.[1]

Генерал от кавалерията Александър Кисьов умира на 26 декември 1964 в София.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 252.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 175