Никола Стойчев (офицер)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Стойчев.

---

Никола Стойчев
български генерал
Битки/войни	Първа световна война Втора световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	13 октомври 1891 г. (стар стил) Костенец, Княжество България
Дата и място на смърт	1 февруари 1945 г. София, Царство България

Никола Георгиев Стойчев е български офицер (генерал-лейтенант), командир на 3^-та армия (1941 – 1943) и 2^-ра армия (1943 – 1944) през Втората световна война (1941 – 1944).

Биография

Никола Стойчев е роден на 13 октомври 1891 година в Костенец, Самоковски. През 1910 г. завършва Военното на Негово Величество училище и на 4 септември е произведен в чин подпоручик. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) и на 5 август 1913 г. е произведен в чин поручик. През Първата световна война (1915 – 1918) е командир на батарея и командир на гаубична батарея от в 7^-ми артилерийски полк, като на 16 март 1917 г. е произведен в чин капитан.

След войната на 12 август 1920 г. е произведен в чин майор, а от 26 март 1925 г. е подполковник. През 1928 година е назначен инструктор по артилерията в Школата за запасни офицери. През следващата година поема командването на отделение от 2^-ри дивизионен артилерийски полк, след което от 1930 г. е домакин на 2-ри дивизионен артилерийски полк, от 1931 г. първоначално е към артилерийския отдел на Държавната военна фабрика, а от същата година командир на 3^-ти дивизионен артилерийски полк. На 6 май 1931 г. е произведен в чин полковник.

През 1934 г. полковник Стойчев е назначен за началник на артилерийския отдел към 4^-та военно-инспекционна област, от следващата година е началник на техническия отдел в Щаба на армията, след което от 1936 г. е помощник-началник на оръжейната инспекция, по-късно същата година е назначен за инспектор на артилерията, на която длъжност е до 1941 година.

През 1941 е назначен за командир на 3^-та армия, а от 1943 е командир на 2^-ра армия. През 1944 година е уволнен от служба. Осъден е на смърт от Народния съд и разстрелян на 1 февруари 1945 година.

Военни звания

• Подпоручик (4 септември 1910)
• Поручик (5 август 1913)
• Капитан (16 март 1917)
• Майор (12 август 1920)
• Подполковник (26 март 1925)
• Полковник (6 май 1931)
• Генерал-майор (6 май 1937)
• Генерал-лейтенант (1942)

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 271.

Тази статия, свързана с военна история на България, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.