Димитър Гешов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Димитър Гешев)
Направо към: навигация, търсене
Димитър Гешов
Генерал от пехотата
General Dimitar Geshov.jpg
Информация
Служба 1880 – 1919
Служил на Национално знаме на България България
Командвания 2-ра пехотна дивизия (БВ и МВ)
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал

Димитър Иванов Гешов е български офицер (генерал от пехотата), командир на 2-ра пехотна тракийска дивизия през Балканската и Междусъюзническата война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Гешов е роден на 14 септември 1860 г. в Свищов. Взема участие в Руско-турската война (1877 – 1878) като доброволец в 55 пехотен подолски полк. След Освобождението, през 1880 г. завършва Одеското военно училище. Служи в Орханийска №11 пеша дружина.

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

През Сръбско-българска война (1885) е ротен командир в 11 рота от 3-ти пехотен бдински полк и участва в боевете при Брезник и Пирот.

През 1890 г. е назначен като помощник на главния ревизор в Министерството на войната. По-късно командва 3-ти пехотен резервен полк, на 2 май 1902 г. е произведен в чин полковник и от същата година командва 4 пехотен плевенски полк, след което е назначен за командир на 1-ва бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) командва поверената му бригада, а от 24 декември 1912 г. е началник на на самата 2-ра пехотна тракийска дивизия. Командва дивизията в битката при Криволак, като за особено бойно отличие на 22 юни 1913 г. е произведен в чин генерал-майор. През Междусъюзническата война (1913) с дивизията си участва в боевете при Криволак и Неготин, а след това заедно със 7 пехотна рилска дивизия – в отбранителните боеве при Калиманци.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918) продължава да командва 2-ра дивизия, а от 11 септември 1916 до декември 1917 командва 1-ва отделна армия. На 22 март 1916 г. е награден с османски медал „За бойни заслуги“, на 11 май 1917 г. с орден „Меджидие“, а на 4 октомври 1917 г. със сребърен орден „Лиякат“.[1] На 20 май 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. През 1918 по здравословни причини напуска фронта и е назначен за началник на Моравската военноинспекционна област. През 1919 г. е на лечение в Мюнхен, завръща се по-късно същата година и назначен за инспектор на пограничните войски. В края на 1919 г. е уволнен от армията и е произведен в чин генерал от пехотата.

След Солунското примирие при демобилизацията на армията заема длъжността инспектор на Граничните войски. След Ньойския договор, на 1 юли 1919 г. е произведен в чин генерал от пехотата и излиза в запаса.

Генерал от пехотата Димитър Гешов умира на 8 януари 1922 г. в София.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас
  • Орден „Св. Александър“ II степен с мечове по средата, IV и V степен без мечове
  • Народен орден „За военна заслуга“ II, III и IV степен на обикновена лента
  • Народен орден „За военна заслуга“ I степен с военно отличие (1919)
  • Орден „За заслуга“ на военна лента
  • Германски орден „Железен кръст“ I и II степен
  • Медал „За бойни заслуги“, Османска империя (22 март 1916)
  • Орден „Меджидие“, Османска империя (11 май 1917)
  • Сребърен орден „Лиякат“, Османска империя (4 октомври 1917)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 119 – 120
  • Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., стр. 78
  • Вазов, В., Животописни бележки, София, 1992, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, ISBN 954-509-002-2, стр. 121
  • Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство Св. Георги Победоносец, 1995.