Битка при Криволак (1913)
Тази статия е за битката през Междусъюзническата война. За битката през Първата световна вижте Битка при Криволак (1915).
| Битка при Криволак | |||
| Междусъюзническа война | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 19 – 21 юни 1913 г. | ||
| Място | Криволак, Вардарска Македония | ||
| Резултат | победа за България | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
Битката при Криволак от 19 – 21 юни 1913 година е битка от Междусъюзническата война, в която българските войски (части от 2-ра Тракийска и 3-та Балканска дивизия) нанасят тежко поражение на сръбската Тимошка дивизия II призив. Победата не е използвана от българското командване за обрат в по-обхватните операции в поречието на Брегалница, които водят до общо отстъпление на българските войски в края на същия месец.[3]
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Терен и разположение на противниците[редактиране | редактиране на кода]
Битката се състои в периметъра между река Брегалница (при устието на притока ѝ Крива Лакавица) на север и завоя на Вардар при село Криволак на юг. Тимошката дивизия II призив заема за отбрана северните и западните склонове на Серта планина и района на железопътната станция Криволак. Началникът ѝ – полковник Драгутин Милутинович, разполага с три пехотни полка (13-и, 14-и и 15-и), артилерийски и други части, заемащи три реда окопи по стръмнините западно от Крива Лакавица. В началото на бойните действия – на 17 и 18 юни, българите настъпват на широк фронт, изтласквайки сърбите от селата Патрик и Драгоево и от подстъпите на Криволак. По заповед на върховното командване, което, на свой ред, действа под натиска на правителството на Стоян Данев, настъплението е преустановено на 18 юни, което дава на сърбите време да преустроят отбраната си.[4]
Развой на битката[редактиране | редактиране на кода]
Боеве на 19 юни[редактиране | редактиране на кода]
Битката при Криволак започва на 19 юни сутринта, след като Сърбия и Гърция отхвърлят опити на българското правителство за спиране на конфликта. Привечер същия ден, съгласно плана на командващия 2-ра Тракийска дивизия полковник Димитър Гешов, части от втора бригада на дивизията (27-и Чепински и 28-и Стремски пехотен полк) щурмуват височините източно от селата Пепелище и Криволак и, с цената на около 450 убити и ранени, нанасят поражение на укрепилия се там сръбски 14-и полк, който дава близо 700 пленници. Появата на четири батальона от Доброволческата бригада, прехвърлени от сръбското командване с влак от Скопие до Криволак, не внася желания от сърбите обрат в битката.[5]
Боеве на 20 юни[редактиране | редактиране на кода]
На 20 юни сръбската отбрана край Криволак е временно стабилизирана. Командирът на Тимошката дивизия успява да реорганизира разбитите при Пепелище части, като ги разполага вдясно от Вардар и на надвисналия над левия бряг на реката Орло баир. Разположените на този рид сръбски картечници и артилерия задържат българското настъпление.[6]
На същия ден действащите в центъра 21-ви Средногорски полк и части от 9-и Пловдивски полк под общото командване на полковник Владимир Серафимов нападат сръбските окопи при село Шеоба. Боят продължава от 3 ч. сутринта до 10 ч. вечерта без успех за българите.[7]
Безрезултатни са и българските атаки при Драгоево, които целят разбиване на северния фланг на Тимошката дивизия и прекъсване на пътя ѝ за отстъпление към Велес. Ключовите височини в района са овладени от 11-и Сливенски полк още на 18 юни, но по-късно напуснати без бой, поради недоразумение – командващият първа бригада от 3-та Балканска дивизия, на чието подчинение е полкът, го изтегля, воден от неоснователни опасения за сръбско напредване в района на Щип.[8] Повторната атака на 20 юни край Драгоево не сполучва, поради преумората на войниците и демонстрациите на два сръбски конни полка, които прекосяват за кратко Брегалница край село Софилари, във фланг на бригадата.[9]
Въпреки успешната отбрана, Тимошката дивизия остава изолирана със своите девет батальона и с шестте батальона от Доброволческата бригада далеч на юг от основните сръбски сили, действащи оттатък Брегалница срещу Щип и Кочани. Призивите на полковник Милутинович към прекия му началник – командира на 3-та армия генерал Божидар Янкович, за по-голяма подкрепа остават напразни.[10]
Боеве на 21 юни[редактиране | редактиране на кода]
На 21 юни българите постигат решителни пробиви във фланговете на сръбската отбрана.
Атаката на Орло баир започва през нощта с четири дружини от 28-и, 27-и и 49-и полк. Под прикритието на тъмнината българските войници изкатерват склона без големи загуби, но на платото попадат под кръстосан обстрел. Сърбите са разбити след третата атака на нож. Боят приключва на разсъмване с овладяване на рида от българите.[11]
Боят при Драгоево също започва през нощта, но се проточва по-дълго. Сърбите в състав от три батальона оказват най-сериозна съпротива на височината Щъркелево. Заградени от три страни от седемте дружини на 9-и и 11-и полк, те отстъпват по обед на 21 юни.[12]
Тези неуспехи водят до общо отстъпление на Тимошката дивизия към Градско и Велес. Българите не ги преследват, поради умората, претърпените загуби и грешките на бригадните командири.[13]
Резултати[редактиране | редактиране на кода]
При Криволак българите пленяват близо 2900 сръбски войници и офицери, 18 оръдия и други материали. Те обаче не успяват да развият стратегически успеха си в посока към Велес и Скопие, поради недостиг на свежи войски.[1]
Българският успех е локално ограничен, но се отразява върху развитието на Брегалнишкото сражение като цяло. В същия ден, в който приключват боевете край Криволак, сърбите разбиват българската 7-а дивизия при Кочани. Сръбското командване обаче спира настъплението, стреснато от разгрома на Тимошката (II) дивизия на южния си фланг.[1][14]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Дървингов, Петър. История на Македоно-одринското опълчение. Том 2. София, Печатница „Нов живот“, 1925. с. 637.
- ↑ Скоко, Саво. Воjвода Радомир Путник. Том 1. Београд, Београдски издавачко-графички завод, 1985. с. 363.
- ↑ Христов, А. Исторически преглед на войната на България срещу всички балкански държави – 1913 г. София, Печатница на Армейския Военноиздателски фонд, 1922. с. 119 – 120, 127 – 129.
- ↑ Филипов, Ив. и др. Войната между България и другите балкански държави през 1913 г. Том 1. София, Държавна печатница, 1941. с. 509 – 513.
- ↑ Филипов 1941, с. 589 – 595.
- ↑ Филипов 1941, с. 667 – 671.
- ↑ Филипов 1941, с. 664 – 665.
- ↑ Филипов 1941, с. 595 – 597.
- ↑ Филипов 1941, с. 659 – 662.
- ↑ Филипов 1941, с. 687 – 688.
- ↑ Филипов 1941, с. 689 – 693.
- ↑ Филипов 1941, с. 699 – 702.
- ↑ Филипов 1941, с. 704.
- ↑ Скоко 1985, с. 377.
| |||||||||||
