Криволак
| Криволак Криволак | |
|---|---|
| — село — | |
 Поглед към Криволак | |
  Криволак | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Вардарски |
| Община | Неготино |
| Географска област | Тиквеш |
| Надм. височина | 100 m |
| Население | 1021 души (2002) |
| Пощенски код | 1441 |
| Телефонен код | 043 |
| Криволак в Общомедия | |
Крѝволак (на македонска литературна норма: Криволак) е село в Северна Македония, в община Неготино.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Тиквеш на около 3 км северно от общинския център Неготино. Западно от селото преминава река Вардар. Селото разполага с богато землище, но изключително благоприятно за развитието му се отразява стратегическото разположение на шосейната и железопътна връзка на Скопие и Северна Македония със Северна Гърция и Солун. Благоприятсва развитието и близостта до градските центрове на Тиквешията – Неготино и Кавадарци.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Криволак е изцяло българско село в Тиквешка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Криволакъ има 725 жители, всички българи, от които 75 християни и 650 мохамедани.[1] Криволак влиза в българската военна история. През 1913 и 1915 година тук се водят две големи битки с българско участие.
През Междусъюзническата война през 1913 година при Криволак български части се сражават със сръбски войски в кръвопролитно тридневно сражение. В резултат на сраженията в Криволак са погребани 645 български военнослужещи.[2] След войната Криволак остава в Сърбия.
След намесата на България в Първата световна война през 1915 година край Криволак отново се развива кърваво сражение между настъпващите български части и окупиралите района френски части, дошли от Солун. В спечеленото от българите сражение на 6 ноември 1915 година загива войводата Христо Чернопеев.
След края на войната сръбската власт е възстановена. В Криволак се заселват сръбски колонисти, които с частни средства изкупуват земя от землището на селото.[3]
Селището влиза в състава на Кралство Югославия чак до пролетта на 1941 година. В този период има значителни етнически промени. На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Криволак (Krivolak) като българо-мохамеданско (помашко).[4] До 1928 година една част от помаците се изселват в Турция.
В 2000 година е изградена църквата „Възнесение Христово“, осветена в 2006 година.[5]
В околностите на Криволак се намира един от полигоните на Армията на Северна Македония, където се провеждат международни военни учения.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Починали в Криволак
Алекси Лазаров, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[6]- Асен Попов Илиев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[7]
- Асен Ташев Георгиев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[8]
- Богдан Петров Петров, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[9]
- Богдан Христов Миндизов (Мендизов), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[10]
- Боян Гусев Стратиев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[11]
- Владимир Бонев Гюров, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[12]
- Владимир Г. Близнаков, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[13]
- Владимир Пеев Пеев, български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[14]
- Георги Атанасов Златаров (Златарев), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[15]
- Георги Георгиев Ефтимов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[16]
- Георги Иванов Бисерински, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[17]
- Георги Иванов Сердарев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[18]
- Георги Костов Попгеоргиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[19]
- Георги Митрев (1880 – 1915), български революционер, деец на ВМОРО
- Димитър Гегов Ангелов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[20]
- Димитър Кръстев Митрушев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[21]
- Димитър Малинов Гьошев (Гошев), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[22]
- Димитър Пинджуров (1884 – 1915), български революционер, деец на ВМОРО
- Жак Конортов Якимов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[23]
- Живко Василев Крапчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[24]
- Иван Златев, български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническа война[25]
- Иван Стойнов Карагьозов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[26]
- Илия Ангелов Цирункаров, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[27]
- Илия Костов Комитов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[28]
- Коста Чукаров (1882 – 1915), български революционер от ВМОРО
- Милош Димитров Станишев, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[29]
- Никола Андреев Андреев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[30]
- Никола Благов Бечев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[31]
- Никола Илиев Стефанов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[32]
- Никола Стоичков Папагонов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[33]
- Никола Т. Манафов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[34]
- Никола Тотев Тотев (Никола Патев), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[35]
- Николай Кръстанов Харалампиев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[36]
- Петко Илионов Стамболиев, български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническа война[37]
- Петър Стоянов, български революционер от Купа, деец на ВМОРО, убит при Криволак[38]
- Радослав Преславски, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[39]
- Рашко Николов Николов, български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[40]
- Славе Димитров Тодоров, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[41]
- Славейко Наумов Стрезов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[42]
- Спас Георгиев (Петров) Проданов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[43]
- Станислав Д. Доспевски, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[43]
- Стоян Тилков Димитров, български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[44]
- Тодор Иванов Кюлюмов, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[45]
- Христо Загорски, български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[46]
- Христо Костов Костов (Ваклиев), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[47]
- Христо Чернопеев (1868 – 1915), български военен деец и революционер, струмишки окръжен войвода на ВМОРО
- Янко Филипов, български военен деец, капитан, загинал през Междусъюзническа война[48]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
- ↑ ДВИА - В. Търново, Ф. 39, оп. II, а.е. 546, л. 42.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 27.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Тимјаничка парохија. // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 18 февруари 2014 г.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 22
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 1
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 155, л. 8
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 214, л. 50; а.е. 310, л. 5
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 12
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 382, л. 5
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 60
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 10
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 3, л. 63
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 16
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 319, л. 15
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 14
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 62
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 319, л. 14
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 37
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 19
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 19
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 214, л. 53
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 26
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 45
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 35
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 32
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 214, л. 54
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 46
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 39
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 42
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 41; а.е. 333, л. 50
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 23; а.е. 319, л. 50
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 89
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 90, 75
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л. 8
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 64
- ↑ „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 136, ISBN 954-9514-56-0
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 18, л. 10
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 13, л. 25
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 68
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 66
- ↑ а б ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 66
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 165
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 70
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 16, л. 32
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 79
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 18, л. 46
| |||||||||||
Портал „