Пещерница
| Пещерница Пештерница | |
| — село — | |
  Пещерница | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Неготино |
| Географска област | Тиквеш |
| Надм. височина | 476 m |
| Население | 3 души (2002) |
| Пощенски код | 1440 |
| Пещерница в Общомедия | |
Пещерница (на македонска литературна норма: Пештерница) е село в Северна Македония, в община Неготино.
География
[редактиране | редактиране на кода]Брусник е разположено на 10 километра източно от град Неготино на левия бряг на Вардар, в подножието на Конечката планина (Серта).
История
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов селото е споменатото село Пещера (с -щ- от праславянското -kt’-) в грамота на Йоан Драгаш и Константин Драгаш от 1378 година: И єштє приложихъ оу Тиквєшоу Пештероу сь людми.[1]
В обобщен списък (иджмал дефтер) от 11 ноември 1636 година на обложени с данъка джизие селища селото е записано като Пещерник в каза Тиквеш, с 60 немюсюлмански ханета.[2]
В XIX век Пещерница е турско юрушко село в Тиквешка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Пещерница има 110 жители турци юруци.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Пещерник (Pešternik) като турско село.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 173.
- ↑ Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 44 (превод А. Велков и П. Груевски).
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 155.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
| |||||||||||
