Кукуричани
Тази статия е за гарата в Тиквеш. За селото в Битолско вижте Кукуречани.
|
Кукуричани Кукуричани |
|
|---|---|
| — село — | |
 Гара Кукуричани |
|
  Кукуричани |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Вардарски |
| Община | Неготино |
| Географска област | Клепа |
| Надм. височина | 162 m |
| Население | 0 души |
| Кукуричани в Общомедия | |
Кукуричани (на македонска литературна норма: Кукуричани) е железопътна гара и бивше село в централната част на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Гарата е разположена на десния бряг на река Вардар между гарите Градско и Криволак. В Кукуричани се намира и фабриката за консервиране на зеленчуци и плодове „Македония“.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Кукуричани е изцяло българско село в Тиквешка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кукуричани има 80 жители, всички българи християни.[1]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Koukouretchani) има 40 българи екзархисти. [2]
При избухването на Балканската война 1 човек от Кукурични е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година то остава в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Кукуричани (Kukuričani) като село с неясен етнически състав.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.154.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 104-105.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 856.
- ↑ Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
| |||||||||||
Портал „