Долни Дисан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Долни Дисан
Долни Дисан
— село —
Изглед към Долни Дисан
Изглед към Долни Дисан
Macedonia relief location map.jpg
41.4283° с. ш. 22.0956° и. д.
Долни Дисан
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Вардарски
Община Неготино
Географска област Тиквеш
Надм. височина 349 m
Население (2002) 930 души
Пощенски код 1443
Долни Дисан в Общомедия

Долни Дисан (на македонска литературна норма: Долни Дисан) е село в Република Македония, в Община Неготино.

История[редактиране | редактиране на кода]

„Свети Архангел Михаил“
Джамията в Долни Дисан

В XIX век Долни Дисан е село в Тиквешка кааза на Османската империя. В края на XIX век Васил Кънчов минава през селото и пише, че

Дисан е голямо турско село, забележително с прочутия си и много влиятелен ходжа Юсуфаа, който всяка година ходи в Ц[ари]град за байрама и се ползва с голямо уважение.[1]

Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 1 556 жители, от които 350 българи християни, 1 200 българи мохамедани и 6 цигани.[2]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Дисан (Dolno-Dissan) има 320 българи екзархисти.[3]

По данни на българското военно разузнаване в 1908 година:

Сирково, Долни Дисан и Тремник [са] турски [помашки] села. Жителите им както и турците в Кавадар, Дреново и Неготин са най-злите спрямо българите и по-голяма част от убийствата и престъпленията, които стават в казата се вършат от тях. Те са въоръжени и в случай на война и размирици могат да съставят башибозушки щайки.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Дисан (Горни и Долни) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Долни Дисан (Dl.-Disan) като село с неясен етнически състав.[6]

В 1939 година е изградена църквата „Свети Архангел Михаил“.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Дисан
  • България Велко Камчев, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 3 солунска дружина[8]
  • България Ное Петров (Нойо, 1889 - ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина[9]
  • Република Македония Ристо Давчевски (1939 - 2009), писател от Република Македония
  • България Станоя Найдов (1886 - ?), македоно-одрински опълченец, Кюстендилската дружина[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 26.
  2. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 155.
  3. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 104-105.
  4. Материали за военно-географическия обзор на Македония, II Тиквешки район, Печатница „Военен журнал“, София, 1908, стр. 17 - 18.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.842.
  6. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  7. Тимјаничка парохија. // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 18 февруари 2014 г.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 334.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 563.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 478.


Населени места в Община Неготино Flag of Negotino Municipality.svg
Неготино | Брусник | Вешие | Войшанци | Горни Дисан | Джидимирци | Долни Дисан | Дуброво | Каланево | Криволак | Курия | Липа | Пепелище | Пещерница | Тимяник | Тремник | Цървени брегове | Шеоба | Яношево

Исторически села: Вардар чифлик | Кара Синанли | Кара Ходжали | Кукуричани | Мужанци | Хаджи-Юсуфли | Чешмедере

     Портал „Македония“         Портал „Македония