Долни Дисан
|
Долни Дисан Долни Дисан |
|
|---|---|
| — село — | |
 Изглед към Долни Дисан |
|
  Долни Дисан |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Вардарски |
| Община | Неготино |
| Географска област | Тиквеш |
| Надм. височина | 349 m |
| Население | 930 души (2002) |
| Пощенски код | 1443 |
| Долни Дисан в Общомедия | |
Долни Дисан (на македонска литературна норма: Долни Дисан) е село в Северна Македония, в Община Неготино.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Долни Дисан е село в Тиквешка кааза на Османската империя. В края на XIX век Васил Кънчов минава през селото и пише, че
| „ | Дисан е голямо турско село, забележително с прочутия си и много влиятелен ходжа Юсуфаа, който всяка година ходи в Ц[ари]град за байрама и се ползва с голямо уважение.[1] | “ |
Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 1556 жители, от които 350 българи християни, 1200 българи мохамедани и 6 цигани.[2]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Дисан (Dolno-Dissan) има 320 българи екзархисти.[3]
По данни на българското военно разузнаване в 1908 година:
| „ | Сирково, Долни Дисан и Тремник [са] турски [помашки] села. Жителите им както и турците в Кавадар, Дреново и Неготин са най-злите спрямо българите и по-голяма част от убийствата и престъпленията, които стават в казата се вършат от тях. Те са въоръжени и в случай на война и размирици могат да съставят башибозушки щайки.[4] | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Дисан (Горни и Долни) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Долни Дисан (Dl.-Disan) като село с неясен етнически състав.[6]
В 1939 година е изградена църквата „Свети Архангел Михаил“.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Дисан
Велко Камчев, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 3 солунска дружина[8]- Ное Петров (Нойо, 1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина[9]
Ристо Давчевски (1939 – 2009), писател от Северна Македония- Станоя Найдов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Кюстендилската дружина[10]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 26.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 155.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
- ↑ Материали за военно-географическия обзор на Македония, II Тиквешки район, Печатница „Военен журнал“, София, 1908, стр. 17 - 18.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Тимјаничка парохија. // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 18 февруари 2014 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 334.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 563.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 478.
| |||||||||||
Портал „