Дреново (община Кавадарци)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Дреново (Община Кавадарци))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дреново.

Дреново
Дреново
— село —
Гарата на Дреново през Първата световна война
Гарата на Дреново през Първата световна война
North Macedonia relief location map.jpg
41.4° с. ш. 21.9° и. д.
Дреново
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Кавадарци
Географска област Тиквеш
Надм. височина 393 m
Население 648 души (2002)
МПС код VE
Дреново в Общомедия

Дреново (изписване до 1945 година Дрѣново; на македонска литературна норма: Дреново) е село в Северна Македония, община Кавадарци.

География[редактиране | редактиране на кода]

Дреново е разположено на 12 km западно от град Кавадарци.

История[редактиране | редактиране на кода]

В местността Градище или Девол град, разположена на 2,3 километра северозападно от Дреново, край пътя Градско - Прилеп са локализирани останки от голямо антично и средновековно селище с регионално значение.[1] В местността Къртозов рид на километър северозападно от селото е открита раннохристиянска базилика от V – VI век.[2]

В селото е запазена средновековната църква „Света Богородица“, ценен архитектурен паметник от първата половина на XIV век. Църквата представлява комбинация от куполна трикорабна базилика и кръстокуполна църква. В нея са вградени архитектурни елементи и материали от античния град Стоби.[3] В миналото църквата се е именувала „Свети Димитър“. Според старо предание, тя е построена едновременно с църквата на Полошкия манастир от двама братя.[4] Църквата в Дреново вероятно е същата, спомената в първата грамота на Йоан и Константин Драгаш, вероятно от 1374 г., която Константин бил отнел от властелите си Яковец и Драгослав и дарил на манастира „Свети Пантелеймон“.[5]

През XIX век Дреново е българско село в Тиквешка кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Големо Дреново (Golémo-drénovo) е посочено като село със 175 домакинства и 663 жители мюсюлмани и 161 българи, а Мало Дреново (Malodrenovo) с 22 домакинства и 96 жители мюсюлмани.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Дрѣново има 1040 жители, всички българи, от които 800 мохамедани 240 християни.[7]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Дряново (Drianovo) има 144 българи екзархисти.[8]

По данни на българското военно разузнаване в 1908 година:

Дреново [е] мюдюрлък. Има около 100 турски [помашки] къщи и около 50 християнски.[9]

Според Петър Ацев жителите на Дреново в началото на ХХ век са предимно помаци, описани от него по следния начин:

Проклетията на тези помаци беше голяма. Не можеше спокойто никой да мине край това село, а пътищата за Кавадарци и гара Градско минават край него.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Дреново (Drenovo) като българо-мохамеданско (помашко) село.[12]

Край Дреново са погребани близо 300 български войници загинали във войните за освобождение и национално обединение (1912-1918), при селото е съществувала българска военно-полева болница. На 2 юни 2009 година край селото е възстановен от сдружение „Плиска” и българи от района на Кавадарци паметника на 193 български войници и офицери погребани край бившата гара Дреново.[13]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Дреново
Починали в Дреново

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Микулчиќ, Ив. „Средновековни градови и тврдини во Македонија“, Скопије, 1996, стр.200-204.
  2. Археолошки локалитет „Кртозов рид“. // Управа за заштита на културното наследство. Посетен на 13 октомври 2017.
  3. Црква „Св. Богородица“, с. Дреново
  4. Костов, Стефан Л. и Попстоилов, Антон, етнографи при Първа и Втора армия, „Записки на етнографа“, 1915-1916.
  5. Матанов, Хр. Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 114-5, бел. 41
  6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 80 - 81.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 153.
  8. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 104-105.
  9. Материали за военно-географическия обзор на Македония, II Тиквешки район, Печатница „Военен журнал“, София, 1908, стр. 17.
  10. Ацев, Петър. Спомени, София 2011, с. 61.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 845.
  12. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  13. Информационан агенция „Фокус“. // focus-news.bg. Посетен на 2 юни 2009.
  14. Почина ликовниот уметник Ристо Соколов Сокол
Населени места в Община Кавадарци Flag Kavadarci MK.gif
Кавадарци | Бегнище | Боянчище | Бохула | Бунарче | Ваташа | Возарци | Галище | Глишик | Горна Бошава | Гърбовец | Гърниково | Добротино | Долна Бошава | Драгожел | Драдня | Дреново | Дъбнище | Кесендре | Клиново | Конопище | Кошани | Кърнево | Куманичево | Майден | Марена | Мрежичко | Праведник | Радня | Раец | Ресава | Рожден | Сопот | Страгово | Фариш | Чемерско | Шешково | Шивец | Ържаново

Исторически села: Брушани | Градище | Житолуп | Мрамор | Моклище | Полошко

     Портал „Македония“         Портал „Македония