Света Богородица (Дреново)
| „Света Богородица“ „Света Богородица“ | |
 Местоположение в Кавадарци | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Дреново |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Повардарска |
| Архиерейско наместничество | Кавадарци |
| Изграждане | XIV век |
| Статут | паметник на културата |
„Света Богородица“ (на македонска литературна норма: „Света Богородица“) е българска средновековна православна църква в кавадарското село Дреново, югоизточната част на Северна Македония. Част е от Повардарската епархия на Македонската православна църква. Храмът е разположен в южната част на Дреново и от него се разкрива панорама към Църна и Стоби.
История и архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е ценен архитектурен паметник от първата половина на XIV век. В миналото църквата се е именувала „Свети Димитър“. Според старо предание, тя е построена едновременно с църквата на Полошкия манастир от двама братя.[1] Църквата в Дреново вероятно е същата, спомената в първата грамота на Йоан и Константин Драгаш, вероятно от 1374 г., която Константин бил отнел от властелите си Яковец и Драгослав и дарил на манастира „Свети Пантелеймон“.[2] Изписана е в 1356 година от зографа Димитър.[3]
Въпросите за времето на издигане, архитектурния вид и живописта са все още нерешени. Причина за това е, че очевидно църквата е била дълго време запусната през османския период. Днешният изглед на църквата е безкуполна трикорабна базилика с двускатен покрив, без остатъци от живопис, но за първоначалния ѝ вид Димче Коцо смята, че е комбинация от куполна трикорабна базилика и кръстообразна църква от стеснен тип, с купол над наоса и нартекса, и със засведени странични кораби. Като архитектурен тип е била свързана със „Света София“ в Солун с разликата, че при дреновската църква не само централният дял е кръстообразен, но и западният. Куполът над нартекса е със същата големина като централния, но не е доказано дали има барабан. При граденето на църквата са използвани антични колони с базите, под които има плочи с гръцки надписи. Предполага са, че са от град Стоби.[3][4]
От старата църква са запазени южната и източната страна с трите апсиди. Южната фасада е разчленена с два хоризонтални реда от слепи аркади в чиито полета в горния пояс са разположени малки вертикални прозорци. Вертикализмът е изразен и във вертикалните пиластри, разделящи южната фазада и във високите апсиди. Около прозорците на източната фасада има декорация от тухли, която хоризонтално ги свързва във формата на меандър.[4]
Смята се, че в началото на XIX век църквата е обновена и добива днешния си вид. Поправките тогава обхващат северния и западния зид на църквата, тавана на галерията и средната колона в нартекса.[4]
Във вътрешността на църквата няма никакви остатъци от стенописите на зограф Димитър, споменат в надписа над тясната входна врата. Зографът може би е същият Димитър, изработил живописта на западния дял на църквата в манастира Зързе, чийто подпис е открит при чистене на стенописите в 1936 и 1964 година.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Костов, Стефан Л. и Попстоилов, Антон, етнографи при Първа и Втора армия, „Записки на етнографа“, 1915-1916.
- ↑ Матанов, Христо. Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 114-5, бел. 41
- ↑ а б Црквата Света Богородица во село Дреново // Macedonium. Посетен на 4 април 2014 г.
- ↑ а б в г Св. Богородица, с. Дреново // Културно и национално наследство на Кавадарци. Посетен на 21 май 2016.[неработеща препратка]
