Дреново (община Кавадарци)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дреново.

Дреново
Дреново
— село —
Гарата на Дреново през Първата световна война
Гарата на Дреново през Първата световна война
North Macedonia relief location map.jpg
41.4° с. ш. 21.9° и. д.
Дреново
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Кавадарци
Географска област Тиквеш
Надм. височина 393 m
Население 648 души (2002)
МПС код VE
Дреново в Общомедия

Дреново (изписване до 1945 година Дрѣново; на македонска литературна норма: Дреново) е село в Северна Македония, община Кавадарци.

География[редактиране | редактиране на кода]

Дреново е разположено на 12 km западно от град Кавадарци.

История[редактиране | редактиране на кода]

В местността Градище или Девол град, разположена на 2,3 километра северозападно от Дреново, край пътя Градско - Прилеп са локализирани останки от голямо антично и средновековно селище с регионално значение.[1] В местността Къртозов рид на километър северозападно от селото е открита раннохристиянска базилика от V – VI век.[2]

В селото е запазена средновековната църква „Света Богородица“, ценен архитектурен паметник от първата половина на XIV век. Църквата представлява комбинация от куполна трикорабна базилика и кръстокуполна църква. В нея са вградени архитектурни елементи и материали от античния град Стоби.[3] В миналото църквата се е именувала „Свети Димитър“. Според старо предание, тя е построена едновременно с църквата на Полошкия манастир от двама братя.[4] Църквата в Дреново вероятно е същата, спомената в първата грамота на Йоан и Константин Драгаш, вероятно от 1374 г., която Константин бил отнел от властелите си Яковец и Драгослав и дарил на манастира „Свети Пантелеймон“.[5]

През XIX век Дреново е българско село в Тиквешка кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Големо Дреново (Golémo-drénovo) е посочено като село със 175 домакинства и 663 жители мюсюлмани и 161 българи, а Мало Дреново (Malodrenovo) с 22 домакинства и 96 жители мюсюлмани.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Дрѣново има 1040 жители, всички българи, от които 800 мохамедани 240 християни.[7]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Дряново (Drianovo) има 144 българи екзархисти.[8]

По данни на българското военно разузнаване в 1908 година:

Дреново [е] мюдюрлък. Има около 100 турски [помашки] къщи и около 50 християнски.[9]

Според Петър Ацев жителите на Дреново в началото на ХХ век са предимно помаци, описани от него по следния начин:

Проклетията на тези помаци беше голяма. Не можеше спокойто никой да мине край това село, а пътищата за Кавадарци и гара Градско минават край него.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Дреново (Drenovo) като българо-мохамеданско (помашко) село.[12]

Край Дреново са погребани близо 300 български войници загинали във войните за освобождение и национално обединение (1912-1918), при селото е съществувала българска военно-полева болница. На 2 юни 2009 година край селото е възстановен от сдружение „Плиска” и българи от района на Кавадарци паметника на 193 български войници и офицери погребани край бившата гара Дреново.[13]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Дреново
Починали в Дреново

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Микулчиќ, Ив. „Средновековни градови и тврдини во Македонија“, Скопије, 1996, стр.200-204.
  2. Археолошки локалитет „Кртозов рид“. // Управа за заштита на културното наследство. Посетен на 13 октомври 2017.
  3. Црква „Св. Богородица“, с. Дреново
  4. Костов, Стефан Л. и Попстоилов, Антон, етнографи при Първа и Втора армия, „Записки на етнографа“, 1915-1916.
  5. Матанов, Хр. Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 114-5, бел. 41
  6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 80 - 81.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 153.
  8. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 104-105.
  9. Материали за военно-географическия обзор на Македония, II Тиквешки район, Печатница „Военен журнал“, София, 1908, стр. 17.
  10. Ацев, Петър. Спомени, София 2011, с. 61.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 845.
  12. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  13. Информационан агенция „Фокус“. // focus-news.bg. Посетен на 2 юни 2009.
  14. Почина ликовниот уметник Ристо Соколов Сокол
Населени места в Община Кавадарци Flag Kavadarci MK.gif
Кавадарци | Бегнище | Боянчище | Бохула | Бунарче | Ваташа | Возарци | Галище | Глишик | Горна Бошава | Гърбовец | Гърниково | Добротино | Долна Бошава | Драгожел | Драдня | Дреново | Дъбнище | Кесендре | Клиново | Конопище | Кошани | Кърнево | Куманичево | Майден | Марена | Мрежичко | Праведник | Радня | Раец | Ресава | Рожден | Сопот | Страгово | Фариш | Чемерско | Шешково | Шивец | Ържаново

Исторически села: Брушани | Градище | Житолуп | Мрамор | Моклище | Полошко

     Портал „Македония“         Портал „Македония