Мрежичко (община Кавадарци)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Мрежичко.
| Мрежичко Мрежичко | |
| — село — | |
 | |
  Мрежичко | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Кавадарци |
| Надм. височина | 1064 m |
| Население | 31 души (2002) |
| Пощенски код | 1437 |
| Телефонен код | 043 |
| МПС код | VE |
| Мрежичко в Общомедия | |
Мрежичко (на македонска литературна норма: Мрежичко) е село в Северна Македония, в община Кавадарци.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в северните склонове на Нидже, южно от град Кавадарци.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Мрежичко е село в Рожденска нахия, Тиквешка каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 425 жители българи християни и 6 арнаути християни.[2]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мрежичко (Mrejitchko) има 320 българи екзархисти и работи българско училище.[3]
По данни на българското военно разузнаване в 1908 година:
| „ | Мрежечко [има] около 70 къщи, беден чифлик.[4] | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Мрежичко е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Селската църква „Свети Димитър“ е от ХХ век. Представлява трикорабна сграда без живопис. Иконостасните икони са дело на руски майстор, а в църквата има и няколко икони от ХІХ век.[6]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Асен хаджи Йорданов от Ваташа е български кмет на Мрежичко от 1 септември 1941 година до 17 ноември 1942 година. След това кметове са Васил В. Пуздерлиев (10 септември 1941 20 октомври 1942 - 4 март 1943) и Анастас Ст. Баджуков от Ново село (13 август 1943 - 16 декември 1943).[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 156.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
- ↑ Материали за военно-географическия обзор на Македония, ІІ Тиквешки район, Печатница „Военен журнал“, София, 1908, стр. 30.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 864.
- ↑ Ваташка парохија - цркви и манастири // Повардарска епархија, 28 ноември 2007 г. Посетен на 15 февруари 2014 г.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
| |||||||||||
