Боянчище
| Боянчище Бојанчиште | |
| — село — | |
 | |
  Боянчище | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Кавадарци |
| Надм. височина | 885 m |
| Население | 45 души (2002) |
| Пощенски код | 1437 |
| МПС код | VE |
| Боянчище в Общомедия | |
Боянчище или Боянчища (на македонска литературна норма: Бојанчиште) е село в Северна Македония, в Община Кавадарци.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на около 30 километра южно от общинския център Кавадарци, в планината Козяк.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Академик Иван Дуриданов смята, че етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишти < -itji, който произхожда от личното име Боянчо, хипокористикон от Боян и заключава, че тъй като хипокористичните образования на -чо са нови в българския език, то и селището не ще да е старо.[1]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Селската църква „Света Богородица“ е от XIX век.[2]
В XIX век Боянчище е село в Рожденска нахия на Тиквешка каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Боянчища има 390 жители, всички българи християни.[3]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Боянчища (Boïantchichta) има 400 българи екзархисти и работи българско училище.[4]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]В селото има църква „Свети Врач“.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Боянчище
Мельо, български революционер от ВМРО- Трайко Мурджев, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Пачаджиев[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 173.
- ↑ Ваташка парохија - цркви и манастири // Повардарска епархија, 28 ноември 2007 г. Посетен на 15 февруари 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 156.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55
| |||||||||||
